За "семейните връзки"

Момичета, благодаря ви за отговорите и съпричастността  
Поолекна ми като споделих, защото за мен по принцип това е тема табу, никога не съм искала да говоря за тези неща с никого, дори с най-близките си приятелки и то до такава степен, че много от тях и идея си нямат за всичко това дори и до днес!Просто за мен темата е много болезнена, не знам може и не е нормално да е така след всичките тези години,може би съм прекалено чувствителна, за което си се ядосвам.От друга страна пък може би е нормално да е така-все пак става въпрос за майка, която не само, че не е била до мен през годините,не само че не ми е помагала(имам предвид като присъствие, като модел, като сигурност), но и ме е карала да се срамувам и дори и до ден днешен да се страхувам от това, което може да съм взела от нея!Всичко е много объркано, разбирам, че не мога да приема сестра си, не мога да съм блзка към нея, и то не заради времето, през което не сме живели заедно(18г),  а заради разбиранията и за живота!нямам и желание тя да вижда дъщеричката ни дор!И парадоксът е, че в същото време тя сега е безпомощна, дори български не говори както трябва, да не говорим, че живота и е изцяло объркан, не може да разчита на майка ми, защото тя вече е напълно изхабена и т. И така сестра ми се появява изведнъж с поредния съпруг, сервира всичко това на баща ми, който казва, че иска да и помогне, защото чуства ангажимент към нея и така всичко е прекалено объркано. Просто колкото и да се чуствам объркна, разочарована и гневна, оказва се, че както и в миналото, така и сега съм поставена пред свършен факт!Просто се питам до кога и какво още мога да очаквам!Както и защо, с какво съм задължена на тези хора, защо винаги трябва да се чуствам обвързана с тях, след като те никога не с били обвързани с мен и моите проблеми.....