До какво водят ревността и безразличието....

Явно до сега съм била в това състояние, щом не съм видяла и разбрала по-рано какво се случва

В началото на връзката си представях, че това е човека, който съм търсила цял живот Мислех си как да го направя щастлив и да му угодя /е няма угодия, да знаеш!/ и когато не успявах, обвинявах себе си /това разбира се изманипулирано от негова страна, за да се чувствам така/.
Непрекъснатото проектиране на негативните му емоции върху мен, ме съсипа... не мога да повярвам какви невероятни поводи за скандали намираше Виртуоз
За всички критикуващи - вярвах, че с търпение, любов и взаимно доверие се гради стабилна и успешна връзка и се опитвах - много, всячески! Да прозреш истината и да вникнеш дълбоко в същността на друго човешко същество е процес и разбиране на самия теб също, затова е толкова трудоемко и невинаги успешно.
Успех и сила, Максито!

Абсолютно съм съгласна с теб...и аз вярвах и се мъчех, че ще успея с много любов и търпение, но наистина угодия няма-винаги и за всичко си виновен, в моя случай дори когато се усмихвам или прегръщам детето. Ти как се "измъкна" от този капан?

Откровено... стигнах дъното и се оттласнах Повярвай ми не искаш да се докараш дотам, много по-уверена и трезво преценяваща ми звучиш, браво! При нас няма дете. След 4 години невъзможност да преценявам правилно, с разбити нерви, болести предизвикани от непрестанния стрес... пхх, просто някакъв инстинкт за самосъхранение се задейства. Не смеех да се доверя на никого /мислех, че аз не съм в ред /, четях... за да разгранича проблемите си, опитах се да осъзная какво ми случва, опитах се да си върна подкрепата на приятелите, които загубих с времето, пак за да угодя...
И просто спрях да правя каквото "се очаква от мен", поставих своите си приоритети на дневен ред. Очаквах драми, но отстояването на собствените позиции го "гръмна" малко. Когато се разконспирират, манипулаторите губят силата и влиянието си и запяват друга песен, онази от началото на връзката. Остави го да си пее, но на други хора, отдалечи се, за да използваш енергията си за детето, а не за да се разправяш с него. По-безсилен е отколкото изглежда, повярвай ми!
Истината е, че още се опитвам да изградя себе си отново... В един момент, може би на третата година от връзката ни, не се познавах вече и още не съм сигурна какво е останало от предишното ми аз.
Приемам, че това е опит, изпитание, след което ще съм по-добра и по-силна. Любовта ти към детето ще ти помогне да видиш по-ясно какво е най-доброто за двете ви, защото като майка, инстинктът ти съхранява най-вече нея!

Мен в момента всички ме питат какво се е случило, че съм се превърнала в такъв човек...Преди винаги бях усмихната, със желание за всичко, а сега сякаш душата ми е мъртва - всичко се върши механично, усмивките са сякаш на сила само за пред хората и да наистина само любовта към детето ми дава някаква сила.

И аз съм така, бях лъчезарна и винаги приветлива, сега няма и спомен от мен. Много неща се променят, всичко е от личното усещане, от обкръжението и от това какво правим ние за да се чувстваме добре.

Lina88 , абсолютно си права, но каквото и да правиш като има някой да мачка всяка твоя постъпка , няма как да и се зарадваш, не можеш на нито един успех да се порадваш, защото всичко се омърсява с думи или действия

Това е най-трудното, да. Да стигнеш до момента, в който извън всякакви емоции осъзнаваш, че не си познавала човека до себе си. Но фактите са си факти. Човекът не е читав, определено. Не казваш да имаш съмнения за изневери, но  всичко, което описваш е достатъчна причина за развод. Не те подкрепя, не те уважава, отбягва семейството си - как ще продължиш напред с подобен екземпляр? Детето на какво ще се научи?

Раждането на дете може да укрепи семейството, а може и да го развали.

1. сте имала здравословни проблеми и с нужда от подкрепа
2. известно време сте била с наднормено тегло

Не му е изнасяло нито едно от двете и може да си е хванал някоя, но не е задължително. Може да се чувства хванат в капан, вече да не му се занимава със семейството, да е разочарован, ако имате момиче (и това го има). Каквото и да е - пътищата ви най-добре да се разделят, докато детето е още малко.

В такъв случай, тихо, мирно и кротко му събираш багажчето и нез никакви натяквания затваряш вратата след него.

@maxito6666

Мило момиче, ако в най-трудните и най-важните моменти от живота си ти си била сама (или с детето), а той е пиел кафенце (пък през останалото време ти вгорчава живота), каква е разликата дали ще е до теб или няма да го има?

Какво наистина остава от нас, след връзка с подобни психопати? Поправими ли са щетите върху собствената ни личност?

Напоследък темите за жени, станали жертва на емоционален или физически насилник все повече зачестяват и не знам къде се крие причината. Дали в изкривените ценности, дали в загубения морал... Не вярвах, че наистина мъже не са останали, докато през последната година не наблюдавах и не се въвлякох в изтощителна връзка. Връзка, в която не мъжа, а жената трябва да бъде силна.

Лично за мен, най - обидното, и това, което трудно приемам, е факта, че съм била използвана, че съм избрала и повярвала в човек, който не струва и 5 стотинки. Злобата, за която говорите я познавам от първо лице. Никога не се зарадва на някой мой успех, подлагаше ми крак в опитите ми да се движа напред, сякаш искаше да изпие всичките ми сили и да ме превърне в чудовище като него.

Преди да бъда с този човек, съм давала съвети на приятелки за подобен тип връзка, и мислех, че бих сложила край още в началото, когато видя, че работата му не е чиста. Е, да, но опитвах. Когато им се изплъзваш, стават адски манипулативни, много е трудно да се откъснеш от такъв тип хора. Те изсмукват силите ти, падат ти всички защити и в един момент нямаш сили да се бориш, и несъзнателно се предаваш. Отдавна си забравил къде бяха границите ти, защото си простил какво ли не, и вече си толкова объркан, че се блъскаш между истината и лъжата, без да знаеш в кое да повярваш.

Той беше и все още е наркоман, лъжец, манипулатор.. и наистина умее да ти влезе под кожата. Залагаше ми нещата, не беше до мен, когато се нуждаех. А, когато му казвах истината в лицето, той - неспособен да я приеме реагираше агресивно, обвиняваше мен, наричаше ме с грозни епитети. Сърдеше се, че го ,,изоставям”, а аз заминавам извън България, за да си събера парчетата, от инстинкт за самосъхранение.. Накрая не можех вече да го понасям, позволих му твърде много.

Но, както казват, пътят към Ада е осеян с добри намерения. Припознах себе си в него, и знаех, че единствено любовта ни кара да се променим. А, това, което научих, е, че да, любовта променя, но, когато ТИ обичаш, а не, когато те обичат.

Затова, момичета, ако ще и целия си свят да дадете на подобен вид индивиди, те ще си останат боклуци, ще питат за още, а като не им дадеш, ще казват, че нищо не сте направили за тях.

Да, безценен урок, но по - добре щеше да е без него

Успех на авторката, да си събира багажа и да се маха. А, срещите с психотерапевт, според мен са задължителни.

Знам и искрено вярвам, че ако този човек е далеч от мен и детето ми и двете ще бъдем много по-добре.Според майка ми, проблемите с него доведоха до част от здравословните ми проблеми.Правя всичко възможно да прекратя тази връзка по най-безболезненият начин поне за детето, то за мен няма как да е безболезнен, защото съм "боклук" в неговите очи и тепърва сигурно ще става още по-грозно, но искам поне детето да страда възможно най-малко.

Ти реално си без мъж. Докато си имала проблеми, и то не маловажни,  не само, че не е бил до теб, а е пил кафе. С колежка обаче. Жените ли станахме тъпи, аз не проумявам как не разбра, че той те е приемал като бреме. Сега ревнува и дебне, защото ти е изневерявал и то на кило. Те тия параноясват да знаеш. Бягай със 200, ти и сега си сама.

не знам тъпи ли сме или наивни, че все се надяваме нещата да се оправят и все търсим добрият тон...да много си права, че и сега съм сама и дори чувството е много по-гадно отколкото когато си наистина сам, тогава сякаш има някакво облекчение, че никой не ти диша във врата и не следи всяка твоя глътка въздух