Големите загадки

Не е само за България, в митовете съкровищата обикновено ги пазят някакви влечуги - змии, дракони... Оттам и в литературата,  даже  съкровището, което Маугли намери в изоставения древен град го пазеше една бяла кобра.

В реалността не знам истинско съкровище да е било открито в близост с някакви  змиевидни, освен може би червеи.

Мисля, че е нормално - змиите живеят в дупки, а и съкровищата са в дупки. Повече от веднъж съм чувала български археолози да ги споменават - ето при едно обикновено търсене в Гугъл какво излиза:
https://www.168chasa.bg/article/7013364

Аз и напред написах, че вярвам в проклятията и мисля, че повечето съкровища открити в земята, носят нещастие.

Змиите са демонични създания според древните. Има ги във всяка култура. Първият Адам и змията са били приятели. Значението на змията не е еднозначно.

Може би знаете, но да си кажа:
Откритите гробове във Варна разкриват една ранна развита цивилизация от 4100г. пр. хр. и с това изпреварва култури като египетската, месопотамската и критската. От Варна се е развивала търговия към зап. Европа (Франция, Испания). Не е ясно защо е изчезнала като цивилизация. Може би природен катаклизъм? Или нещо друго.
Все повече си мисля, че миналите цивилизации са били по-развити от нашата и е погрешно да се сравняват тяхните постижения на база днешните познания. Явно сме по-слабо развити, въпреки технологиите ни. Един вид от човека вървим към маймуната (образно казано).

79°58’39.25″S 81°57’32.21″W
Намира се в южната част на Елсуърт, в района на хребета Гаритедж, известен със своите уникални изкопаеми, сред които са трилобити от периода Камбрий.

79°58'39.3"S 81°57'32.2"W
Антарктика
https://goo.gl/maps/5ywMFi7LbNbetFCaA
Прилича на планинска верига

Нещо интересно за Антарктида.
https://dariknews.bg/novini/liubopitno/zagadkite-pod-ledovete-na … ida-video-2093125
И казвайки Антарктида се сещам за Атлантида, защо има сходство в имената. Кой е измислил името Антарктида, някой знае ли. Например Северна Америка и Южна Америка са кръстени на Америко Веспучи, но откъде идва името Антарткида. Възможно ли е картите на Пири Рейс показващи Антарктида с топъл климат да имат информация от исторически архиви. Самият Пири Рейс казва в своята книга "седемте морета" че неверникът Колумб притежава документи и не е тръгнал на голо пътуване.
http://demonwind.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/03/25/drevnite-kar … vat-kopiia.716081
http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&a … ly&Itemid=154

Древните предания за Атлантида
https://novosianie.com/?p=22636
Терията че Антарктида в миналото е била обитаема я развива Хапгуд, като Айнщайн му пише предговора в книгата.
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=zemia&Number=19408804 … ollapsed&sb=1

Хммм, прилича си на земна форма, случайно под формата на пирамида. То и съседните хребети изглеждат пък като дюни. Благодаря за координатите.

За Атлантида от Теодор Хайнрих Майерп

Както отделният човек, така и човечеството е запазило един тъжен копнеж за своята младост, когато всичко, което днес е велико, някога бе само една пролетна пъпка. — От тук легендите за рая, за златния и сребърния век, от тук и блясъкът, с който най-старата традиция заобикаля Атлантида, потъналата земя на първите хора.

Единственото обстойно изложение за изгубения континент, което произтича от древността, намираме у Платон, който го е получил от ръцете на  — Солон. Солон пък научил приказната вест от египетски жреци.

Земята бе благословена, горите даваха благородно дърво за великолепни сгради, диви и питомни животни живееха там на големи стада, всичко ухаеше от аромати, каквито земята произвежда от корени, треви, цветя и плодове. Доброволно предлагаше тя всичко, от което хората имаха нужда. Никой от обитателите не ядеше живи същества! Те докараха своята страна до най-голям разцвет, изкопаха големи канали, построиха прекрасни дворци и един чуден храм в чест на Посейдон, по името на когото нарекоха своя остров Посейдония. Градът на стоте златни порти бе тяхна столица, къщите се строяха от цветни камъни, големи градини канеха към почивка и разходки, многобройните студени и топли извори бяха каптирани. Край морето възникнаха големи пристанища, неброени кораби влизаха там и излизаха. На север страната бе запазена от една планина с диво величие. Стичащите се от тия планини води бяха събирани в огромни басейни, които даваха възможност за втора жетва през лятото. Безброй щастливи хора живееха там и благодариха на боговете, които им бяха изпратили такава милост.

Свещени закони уреждаха отношението на десетте царе помежду им и към техния началник, съответният първороден от рода на Атлас. Същата справедливост свързваше и царете с техните поданици. Кротки и разсъдливи бяха хората, честни и благородни; ценеше се само личната способност, а не богатството, което се падаше всекиму без труд; изобилието не ги караше да се забравят, те знаеха, че техният имот можеше да вирее само при взаимна любов и че завистта и егоизмът ще унищожат всичко.

И докато божествената искра гореше в тях, те не се отклониха от пътя на добродетелите.

Платон само намеква съвсем накратко, че по-късно те сами пожертвуваха най-добрата част от своя характер и привлякоха наказанието на боговете върху себе си. „Настъпиха страшни земетръси и наводнения и в продължение на един лош ден и една съдбоносна нощ островът ведно с цялото крамолно племе изчезна в морето”.

Така разказва прочутото, често цитирано изложение на Платон. — Най-често обаче, се приемаше мнението на Страбон и Плиний и Атлантида се обявяваше за приказка.

Но загадката би била още по-голяма, ако Платон беше съчинил само една приказка, тъй като модерното изследване потвърждава и доказва съществуването на Атлантида.

Английската експедиция Challenger през 1872 г.-1876 г., едновременно опериращата германска експедиция „Gazelle” и американската експедиция „Dolphin" установиха единодушно, че от дълбочините на Атлантическия океан, приблизително успоредно на Кордилерите, се издига един гребен, който започва от южния връх на Гренландия и достига до острова Тристан да Куна и там се разширява и снишава. Тая планина изпъква средно 3,000 м. по-близо до свободната повърхност, отколкото околните площи. — Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м.

В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина.

Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя,

Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход.

Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния.

Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат?

Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка.

Староарамейски -------------------------Средноамерикански

Choi ------------------------------------------------Cholula

Coluan---------------------------------------------Colua-can

Zuivan----------------------------------------------Zuivan

Cholima--------------------------------------------Cotiina

Zalissa----------------------------------------------Chalisko

Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина.

Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи. Пак се налага общото начало — Атлантида!

Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново.

През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите. Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил. Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо. Един по-млад брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил. Моо накарала да построят на убития съпруг мавзолея със сфинкса и тогава избягала на изток, за да достигне острова Му. Но тя не е намерила тоя остров и продължила все по-нататък и така стигнала най-после в Египет, дето издигнала на любимия над всичко съпруг още един втори, по-грандиозен паметник — сфинкса от Гиза. Там тя била любезно приета и египтяните са я нарекли Исим, т.е. сестричка.

Исим звучи вече почти като Изис и цялата история на царицата Кох е идентична с мита за Озирис, Изис и Сет, който също убива своя брат Озирис.

В една забележителна статия на „NewYork American" от 20.X.1912 год. д-р Паул Шлиман, внук на Хайнрих Шлиман, съобщава непознати досега резултати от изследвания на своя дядо, които се отнасят до Атлантида.

Шлиман намрил през 1873 год. в Хисарлък (Египет) един бронзов съд, който носел надпис; „От цар Кронос на Атлантида". Той съдържал глинени парчета с надраскани рисунки, своеобразни монети и малки предмети от вкаменели кости. Десет години по-късно той видял в Париж, в сбирките на Лувъра, между мексиканските находки от Тиахуанака глинени парчета със съвсем същата форма, а също и съвсем подобни предмети от вкаменели кости. Не само големината и формата са били еднакви, както и орнаментите, но и химично глината била идентична с оная от Хисарлъкската урна. Монетите, които са се съдържали само в тая урна, са били направени от една сплав от платина, алуминий и мед, каквато не се намира никъде другаде в света — понятно, тъй като платината е известна едва от 16 век, а алуминият — едва от 1827 год. Колко опитен в металургичните процеси трябва да е бил народът, който е изработил тия монети; само на атлантците може да се припише една толкова висока култура.

Забележително е, че всички пресмятания, построени върху най-различни извори, определят епохата около 12,000 години преди Христа като време на Потъването на острова.

Странно е, че най-точните данни върху Атлантида идват от окултни източници и тая история, която обхваща три милиона години, е без празнини. Според тия данни, атлантците, които на земята са били наследници на лемурийците, са дали 7 подраси: те са се сменявали една друга във владеенето на Атлантида, която достига своя най-голям разцвет при третата подраса — толтеките. Разправя се също за изобретения, които атлантците са притежавали в много по-голямо съвършенство, отколкото ние.

Каквото и да се е писало върху атлантския проблем, ядрото, около което се групират мислите на пишещите, е истина!

Сигурно е, че само десетилетия ни делят от времето, когато ще извадим от морското дъно истински остатъци от „Града на стоте златни порти" и от другите столици на Атлантида. — Налягането в дълбочините, което засега изглежда непреодолимо, ще съумеем да надхитрим, и техниката, гаранция за невъобразимо бъдеще величие, ще ни върне тогава и в страната на нашата младост, в родината на всички ни, ще ни донесе пак изгубените реалности, за да вярваме в тях.

Атлантида трябва да е съществувала, иначе ние не бихме могли да копнеем по нея!

Атлантида е измислена от Платон в диалозите му. Все едно да повярваме на Томас Мор и да търсим реално съществувала Утопия.

Иначе е хубава история.

И "варненската" цивилизация с кои цивилизации във Франция и Испания е търгувала? Търговския обмен с пари или в натура е бил?

За халколитния некропол ли говорим, или за някаква друга цивилизация?

Информацията за съществуването на Атлантида се е предавала наистина под формата на митове и легенди,но древните окултни автори са писали много за нея.

"Преди потъването на Атлантида човечеството на тази пета подраса се изселва, като поема две посоки - едната част под водителството на Посветени преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил като колония на Атлантида. Те населяват целия северен бряг на Африка и сегашната Сахара, която тогава е била цветуща страна, пресечена от реката Нил, която тогава се е вливала в Атлантическия океан. Впоследствие египтяните отбиват реката на днешното й място и Сахара се превръща в пустиня.
Другият клон на преселници пак под ръководството на Посветени, поема пътя през днешна Англия и
Скандинавия и преминава в руските степи, като една част остава в Европа, а друга се отправя на юг и на изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби, където се е намирало едно затворено море, подобно на Каспийското. Там тези преселници преживяват хиляди години. Една част от тях, под водителството на Рама преминава в Индия и след дълги войни с местното население, което е било остатъци от древна Лемурия, завладява Мидия и основава първата култура на Бялата раса, древно-индуската. Друг клон се насочва към Централна Азия, днешна Монголия и Китай, където води един скитнически, пастирски живот. Още от Атлантида те са били изпаднали под влияние на тъмните сили и се занимавали с черна магия. Друг клон преминава на запад и се настанява в днешна Персия и Афганистан, като образува древно-персийската култура. Този народ, който се заселва в Иран, е водил дълги войни, които са продължили векове с останалите на север и изток - туранците. Организатор и Учител на персийската култура е бил Великият Учител Зороастър. Той е могъл да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е получавал откровения за тайните на Битието. Светлината на Слънцето той е считал като външна дреха на едно Велико Космично Същество и я нарекъл Аура Мазда, Великата Аура. Зад тази Аура, зад тази Светлина той е виждал и съзерцавал Духа на Слънцето, с когото е бил във връзка и който му е предал Великото Божествено учение, което той предал на своите ученици. Те от своя страна го предават както на персийския народ, така и в следващото си въплъщение на други народи по-назапад, в долината на Тигър и Ефрат, на халдейците и чрез Хермес на египтяните, а чрез Мойсей на евреите."

От там,историята продължава и в Библията  с Мелхиседек -Цар Салимски-Цар на Правда и Мир.Който е Благословил Авраам(родоначалника на еврейския народ)

П.П Не всичко може да се обясни с материалистическите ни закони.Особено,когато се засяга и изнася духовната(Антропософската)наука.

Като заговорихме за Варненската култура, за мен винаги са представлявали голям интерес и загадка старите неразгадани технологии, по които древните са правили разни предмети.
За мънистата от Варна съм чела или гледала по ТВ, не помня, а и не намерих сега, че са толкова фини, че изработката им е невъзможна дори от съвременните златари, с новите техники. Такива предмети имаше и в Александровската гробница.
Уникални технологии са и при направата на глинени съдове, покрити със златна боя. Нещо, отново трудно постижимо дори и в наше време, защото при печене, златото лесно се разтича.
Уникални за времето си са и филигранните изработки на тези бижута.

https://www.goldensands.bg/cultural/treasure-varna-bg.htm

http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/varna.html

Невероятни са и двете фигурки на бик от Варна.
А у нас е наситено с такива уникални находки на древни култури - Варна, Панагюрище, Хотница, Александровска гробница, Дъбене и къде ли още не.
http://trakite.info/

Невероятен с изработката си е и древногръцкият печат "Ахатът с битката от Пилос", датиран на 3500 г.. Просто умът ми не побира как само на 3-4 см, върхо този толкова твърд камък - ахата, е постигнат такъв финес на изображението.
( Опитвала съм се с диамантена пила да направя улей върху ахат - не успях.)
https://impressio.dir.bg/lyubopitno/drevnogratski-pechat-na-3500 … ata-na-izkustvoto

Уникални са и няколкото открити в света диатрети - чаши ( вази, бокали) от двуслойно стъкло с ажурна украса.  И една от тях, Ваза диатрета, отново е открита у нас - в София.
https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/izvadena-ot-sveta-na-my … ven-dyzhd-6064276

Технологията за изработка на диатретите също е неизвестна. Има само предположения как са правени. Но факт е, че това са уникални и от съвременна технологична гледна точка произведения. Красноречив пример за това е най-известната диатрета - купата на тракийския владетел Ликург. Нужни са големи знания и умения, за да използваш нанотехнологии още в древността, за да направиш тази купа да се оцветява,  за да направиш тялото да се оцветява в по-силен червен цвят, за да се откроява.
https://en.wikipedia.org/wiki/Lycurgus_Cup

Насладете се на това изящество.

Благодаря, че написа за тези вази! Изключително красиви са, за пръв път ги виждам, независимо, че 4 години съм учила история на изкуството. Невероятни!