Големите загадки

  • 620 864
  • 10 496
  •   1
Отговори
# 10 335
  • Мнения: 51 092
Науката се развива, а религията не.
Науката върви от една тясна специализация, отново към една среща на дяловете на науката, като най-интересно е как ще се обединят биология, философия, психология и т.н. с физика, математика и т.н.
В религията всичко е канон и развитие няма. Пък то наистина всичко се развива. Застоя е смърт.

# 10 336
  • София
  • Мнения: 2 349
Всеки си живее със своя представа за "наука" и "религия", затова не се разбирате.
Много поддръжници на чисто научния подход защитават убежденията си с религиозен плам, а всичко след "науката доказа" се приема като свето писание, без да се вложи грам критичност.
Обратно, вярата в Бог съвсем съвсем успешно се комбинира с интерес към развитието на човешкото знание и разбиране за великите въпроси на битието и сътворението. Църквата не е единствен изразител на религията, нито религията - единствен изразител на вярата. Църквите са тромави и догматични, това си е факт.
Закостенели старчета (духовно, не по възраст) има достатъчно и от двете страни на барикадата. Но един интелигентен човек, вместо да си губи времето в битки с друговерци, би трябвало да гледа на науките, религиите, митологиите, медитацията, пейота, отшелиничеството и всичко останало като на разнообразие от методи, средства и опити на човечеството да стигне до една и съща, обща за всички ни истина. Ако някога бъде открита, вероятно ще се окаже, че всички са били прави през цялото време Simple Smile
И когато човек намира паралели между религиозни и митологични текстове и фактите, които днес са ни известни и сме приели за научно доказана истина, това би трябвало на будния ум да стане интересно, не да започне да отрича автоматично, щото религията е опиум за народите Wink

# 10 337
  • Мнения: 4 369
Цитат
Науката се развива, а религията не.
И религията също се развива. Не е баш да е статична. Поне християнството. Що революции има в мисленето, разклонения в учението, революции отвътре и отвън в мисленето. Като почнем от споровете около личността на Христос, довели до разклоняване на доста течения християнството, и всъщност в началото когато в началото християнството е било свободно да се развива, от само себе си, имало е демокрация, нямало е църква, като държавна институция, църквите където са се събирали първите християни, за да се организират и да помагат на възрастни и болни, са били техните домове. Статичността на религиите идва когато попаднат под опеката на властта. Винаги съм казвал, че автентичното християнство приключва 4 век, докогато християни са били единствено хората със сходна душевност като тази на Йешуа.

Дотогава християнството е избор, след това става задължение, вече не е религия. Автентичното, истинското християнство, приключва когато Константин, решава да го направи държавна и задължителна религия за всички поданици. Това е причината после, защото спира да бъде религия, а държавна политика, това са различни неща, е генезиса на низините до които стига християнството през следващите векове: Клади, инквизиции, кръстоносни походи, насаждане на страхове от измислици, като вещици и т.н., като виновни и оправдание, за лошото управление по същото време на даденият благородник. До никакви низини, не достига християнството, през първите си векове. То е било изключителна революция, в мисленето, която действително е създадена просто от проповедите на един човек. Както пише в Новият завет. Йешуа кое променя в мисленето на хората. Като им говори за Бог и отвъдният живот, и че има друго царство, не е само това материалното, в което в момента се намират. Преди него, е имало само тук и сега. След него вече няма тук и сега. Той дава бъдеще на хората, нещо, към което да се стремят. Това им променя цялото поведение. Вече няма само тук и сега, следователно не е най важното, моментната наслада, изгода, преимущество, материалното, богатството и т.н. Заради които ужасни неща са си причинявали хората, по ония времена и нрави. Йешуа променя всичко това, пожертвайки се, давайки и живота си, страдайки жестоко, но демонстрирайки по този начин че наистина е Божи син, и не се страхува да умре, защото ще седне отдясно до Бог. Йешуа променя човешките нрави, към по добро, с подвига си. Защото ако не е Божи син (дано да е, но разума ми казва друго), ние говорим за най великият подвиг в историята на света, и за най великият човек раждал се някога, чието дело е непреходно по влияние в човешката история. Аз за това го обичам Йешуа, и от уважение към него, предпочитам да го наричам както са се обръщали към него, неговите съвременници. Но мисълта ми е че това което го пише в Новият завет си е самата истина. Потвърдено е от исторически документи, които нямат нищо общо с Библията. Вече за какво става с християнството след 4 век никаква вина няма Йешуа.

Но въпреки че от 4 век християнството е държавна политика, а не религия, то не спира да се мени. Преди дестина години някъде беше май, Ватикана си промени мнението, по отношение на живота и извънземните, и обяви че живота най вероятно не е само на земята. Ами има и извънземни, които също са Божии чада. От това по радикална революция в мисленето, за църковна институция, здраве му кажи. Защото само допреди няколко века конструкция е била желязна. Бог - Човек - Животните и растенията. И земята като център на вселената и живота. И никакви извънземни не се мотаят наоколо в християнството около или равни на човека, като Божии творения.

# 10 338
  • Мнения: 4 218
Цитат
Науката се развива, а религията не.
И религията също се развива. Не е баш да е статична. Поне християнството. Що революции има в мисленето, разклонения в учението, революции отвътре и отвън в мисленето...
...
Това е адаптиране. Когато някоя религия сама обори догмата си, че съществува/т бог/ове, тогава ще има развитие.

# 10 339
  • Мнения: 51 092
Пък исляма пък как се развива, оле майко

# 10 340
  • Мнения: 15 030
Цитат
Науката се развива, а религията не.
И религията също се развива. Не е баш да е статична. Поне християнството. Що революции има в мисленето, разклонения в учението, революции отвътре и отвън в мисленето...
...
Това е адаптиране. Когато някоя религия сама обори догмата си, че съществува/т бог/ове, тогава ще има развитие.
Никой не е доказал,че Бог не съществува,както не е доказал,че съществува.

# 10 341
  • Мнения: 8 750
Laughing А чудесно, тоя парадокс на науката не го знаех. Аз сериозно говоря, че науката е същинска религия, това е още един пример. Значи според науката всъщност голяма част от нейните закони, всъщност не са никакви закони, ами са иди ми дойди ми, според зависи, как най добре ще пасне на теорията. Това е чиста религия.
В науката данните коригират законите, а в религията догмите коригират тълкуването на данните.

# 10 342
  • Мнения: 4 369
Ама то точно в това е парадокса. Ти явно отстрани, не може да го видиш. Понеже безрезервно вярваш в науката. В науката законите се базират на данни....... Което е поредният огромен парадокс на науката, защото трябва просто да ми обясниш, кое не е вярно в това изречение. Законите ли на науката не стъпват на реални данни, (забележи какво казвам реални данни, а не измерени данни), че законите се оказват глупости, и трябва да се пренаписват с всяко ново измерване, или данните са верни, а науката ги тълкува грешно, за да не може да опише пълна и завършена картина на света, ръководещи се от закони, в които няма произвол, веднъж действат, но в определена ситуация не, според както пасва на дадена теория. Защото в противен случай нищо не може да измислим, трябва да си мълчим. Това е религия.

# 10 343
  • Мнения: 4 218
Ама то точно в това е парадокса. Ти явно отстрани, не може да го видиш. Понеже безрезервно вярваш в науката. В науката законите се базират на данни....... Което е поредният огромен парадокс на науката, защото трябва просто да ми обясниш, кое не е вярно в това изречение. Законите ли на науката не стъпват на реални данни, (забележи какво казвам реални данни, а не измерени данни), че законите се оказват глупости, и трябва да се пренаписват с всяко ново измерване, или данните са верни, а науката ги тълкува грешно, за да не може да опише пълна и завършена картина на света, ръководещи се от закони, в които няма произвол, веднъж действат, но в определена ситуация не, според както пасва на дадена теория. Защото в противен случай нищо не може да измислим, трябва да си мълчим. Това е религия.
Докато не се разбере как се създава масата, не вярвам в нищо.

п.п.
...
Никой не е доказал,че Бог не съществува,както не е доказал,че съществува.
Защото е идея.

# 10 344
  • Мнения: 8 750
Ама то точно в това е парадокса. Ти явно отстрани, не може да го видиш. Понеже безрезервно вярваш в науката. В науката законите се базират на данни....... Което е поредният огромен парадокс на науката, защото трябва просто да ми обясниш, кое не е вярно в това изречение. Законите ли на науката не стъпват на реални данни, (забележи какво казвам реални данни, а не измерени данни), че законите се оказват глупости, и трябва да се пренаписват с всяко ново измерване, или данните са верни, а науката ги тълкува грешно, за да не може да опише пълна и завършена картина на света, ръководещи се от закони, в които няма произвол, веднъж действат, но в определена ситуация не, според както пасва на дадена теория. Защото в противен случай нищо не може да измислим, трябва да си мълчим. Това е религия.
Проблемът е в очакването ти, че думата „закон“ означава нещо абсолютно, крайно и неизменно. В науката никога не е означавала това.
Научният закон е описание на това как се държи реалността при определени условия и в рамките на дадена точност на измерване. Ако условията се променят или се появят по-точни измервания, описанието се допълва или уточнява.
Отричането на науката заради това е като да отричаш компаса, защото 1.магнитната деклинация го измества 2. в някакъв момент полюсите може да се обърнат 3. в близост до магнитни аномалии работи зле.
Компаса пак върши работа, стига да знаеш къде и при какви условия го ползваш. Същото важи и за научните закони

# 10 345
  • Мнения: 53 369
Ама то точно в това е парадокса. Ти явно отстрани, не може да го видиш. Понеже безрезервно вярваш в науката. В науката законите се базират на данни....... Което е поредният огромен парадокс на науката, защото трябва просто да ми обясниш, кое не е вярно в това изречение. Законите ли на науката не стъпват на реални данни, (забележи какво казвам реални данни, а не измерени данни), че законите се оказват глупости, и трябва да се пренаписват с всяко ново измерване, или данните са верни, а науката ги тълкува грешно, за да не може да опише пълна и завършена картина на света, ръководещи се от закони, в които няма произвол, веднъж действат, но в определена ситуация не, според както пасва на дадена теория. Защото в противен случай нищо не може да измислим, трябва да си мълчим. Това е религия.

Eхеее, много се увлече. Що не се пробваш за пропагандист някъде?
Освен това науката няма закони, закони има Природата, а науката само ги открива. Понякога бърка, понякога не може, но това съвсем не значи, че няма куп верни закони. И ако не беше така сега нямаше да спорим чрез компютрите си по интернет.

# 10 346
  • Мнения: 4 369
Аз не говоря за науката дори в случая. Чиито плодове са компютрите. Нейните проблеми са си чисто човешки проблеми. Тя е продукт на хората. Аз и друго сходство виждам между науката и религията, дето нищо общо няма с това, което до момента сме говорили. Че и двете вървят към абсолютно, към едно и също нещо. Но не защото задължително е истина. Едната просто е стигнала, точно защото там често догмите коригират данните, а другата идва със закъснение, защото там данните коригират догмите, а това е по бавен процес. Но има нещо вградено в човешката психика.

Колкото по надалеч в пространството и времето гледа човек, вижда едно и също. И го е виждал още преди телескопите, преди колайдерите, преди микроскопа. Това е че абсолюта под формата на идеален образ, наднича от всякъде. Когато ние гледаме все по назад в миналото, виждаме същото, което виждаме и когато раздробяваме частиците в колайдери.  Още в ума си, древните гърци предсказват, какво представлява идеалната микро-частица. Опростена идеална материя, напълно еднаква с останалите миниатюрни частици, които изграждат материята. В колайдера открихме че са прави. Колкото по на дребно, раздробяваме материята, толкова всичко става, еднакво, универсално, неразличимо. Физиците казват те са еднакви, за най малките частици, до които са достигнали. Следващите още по дребни частици, които тях съставят също. Т.е. те са съвършени идеални, все едно фабрично производство. Не са като хората, различни по ръст, физионимия, кожа, т.н. Т.е. говорим за абсолют.

Какво виждаме като погледнем в миналото. Друг вид абсолют. Колкото по назад гледаме картината е по просто и по съвършена, докато накрая не виждаме абсолют. Големият взрив, когато всичко е идеално подредено не е разпиляно къде ли не, в една точка. Абсолют. Има ли нещо общо с това че всъщност става дума за едно и също, но физиката не го осъзнава. Ами ако раздробяването на частиците напрактика е връщане в миналото, по същият начин по който гледането на далеч в пространството е връщане в миналото. Но това което виждам е че науката просто върви към обяснение което религията вече го е дала. Абсолют който стои зад всичко. Нещо идеално по форма и съвършенно, за да бъде универсално, и изграждащо всичко, за това има една дума. Абсолют е друга дума за Бог.

# 10 347
  • Мнения: 4 218
Аз не говоря за науката дори в случая. Чиито плодове са компютрите. Нейните проблеми са си чисто човешки проблеми. Тя е продукт на хората. Аз и друго сходство виждам между науката и религията, дето нищо общо няма с това, което до момента сме говорили. Че и двете вървят към абсолютно, към едно и също нещо. Но не защото задължително е истина. Едната просто е стигнала, точно защото там често догмите коригират данните, а другата идва със закъснение, защото там данните коригират догмите, а това е по бавен процес. Но има нещо вградено в човешката психика.

Колкото по надалеч в пространството и времето гледа човек, вижда едно и също. И го е виждал още преди телескопите, преди колайдерите, преди микроскопа. Това е че абсолюта под формата на идеален образ, наднича от всякъде. Когато ние гледаме все по назад в миналото, виждаме същото, което виждаме и когато раздробяваме частиците в колайдери.  Още в ума си, древните гърци предсказват, какво представлява идеалната микро-частица. Опростена идеална материя, напълно еднаква с останалите миниатюрни частици, които изграждат материята. В колайдера открихме че са прави. Колкото по на дребно, раздробяваме материята, толкова всичко става, еднакво, универсално, неразличимо. Физиците казват те са еднакви, за най малките частици, до които са достигнали. Следващите още по дребни частици, които тях съставят също. Т.е. те са съвършени идеални, все едно фабрично производство. Не са като хората, различни по ръст, физионимия, кожа, т.н. Т.е. говорим за абсолют.

Какво виждаме като погледнем в миналото. Друг вид абсолют. Колкото по назад гледаме картината е по просто и по съвършена, докато накрая не виждаме абсолют. Големият взрив, когато всичко е идеално подредено не е разпиляно къде ли не, в една точка. Абсолют. Има ли нещо общо с това че всъщност става дума за едно и също, но физиката не го осъзнава. Ами ако раздробяването на частиците напрактика е връщане в миналото, по същият начин по който гледането на далеч в пространството е връщане в миналото. Но това което виждам е че науката просто върви към обяснение което религията вече го е дала. Абсолют който стои зад всичко. Нещо идеално по форма и съвършенно, за да бъде универсално, и изграждащо всичко, за това има една дума. Абсолют е друга дума за Бог.
"Абсолют" е понятие, измислено от хората.

# 10 348
  • Мнения: 15 030
Науката само описва нещата,но не ги обяснява. Демек,и тя е задънена улица...

# 10 349
  • Мнения: 4 369
Цитат
"Абсолют" е понятие, измислено от хората.
Всичко на тоя свят, като понятия, е измислено от хората. Цялата наука е понятия измислени от хората.

Общи условия

Активация на акаунт