Комични/интересни моменти около раждането

Беше неделя, почивен ден, явно и на родилките не им се раждаше. В родилна зала бях само аз. Пълно спокойствие и естествено скука. Бях си взела телефона с мен и през цялото време  говорех ли говорех. Акушерката на няколко пъти тактично ми намекна, че не е много удобно да разговарям по телефона както казва мъжа ми БТК и Мтел работят само за теб), но скуката ми беше в повече. Ако можеше и на магарето щях да си го взема, но уви... Е роди се бебо и док. ми каза "хайде обади се на таткото да му кажеш", взех телефона набрах номера и познайте.... батерията ми падна.

При мен всичко беше ок, бях с предизвикано раждане, цял ден лежахме и гледахме с мъжа ми в предродилната стая телевизия и се чудехме, ще го бъде ли или не. Както и да е, на другия ден стигнахме и до родилната стая, където всички дружно изпробвахме поза след поза, докато акушерката не каза, че главичката вече се подава.
И тогава на моя милост й хрумна блестящата идея, че нямам ... червило. Насред суматохата извиках на мъжа ми да ми даде от чантата червило (багажът ни беше с нас в родилната стая). Мислех си, няма да излезе новият гражданин на планетата Земя, пък аз като сестра на Грозалия Плашимирова да го стряскам с бледолик фасон. Айде, за спирала и други гъзобръци нямаше време, ама едно червило смогнах да сложа. Така, де, от малък да свиква бебчо на ниво Малко, преди да се сетя за червилото, казах на екипа да побързат, че ми писна от тях.
Абе веселба си беше. И се чувствах най-важният човек на света. Хеле пък, като сложих червилото.

хаха,страхотни истории:)
Многоо забавни:)
И при вас е било шоу

Хайде и аз да се разпиша. Раждах секцио заради седалищно предлежание на плода. Хич не ми беше смешно преди операцията, че съм си доста страхливичка и бях сигурна, че няма да оживея . Събуждам се аз след упойката, а болката - неописуема. Започвам да мрънкам на акушерките за нещо обезболяващо. А те - не можело сега, трябвало да мине поне половин час от операцията. Настаняват ме в реанимацията, но мен много ме боли и не спирам да се оплаквам. Акушерката ме слуша, слуша и ми казва " Като го правехте не те болеше, а сега те боли!" И мен ме напуши такъв смях, защото за тази дежурна реплика бях чувала много, но не очаквах че толкова често я ползва медицинския персонал.
След ден-два (не помня точно) в определен час ни биеха инжекции в корема. Ама аз нали съм си пъзла, започвам да мрънкам и съответно се мотам със вдигането на нощницата. Акушерката ме чака търпеливо, но накрая не издържа и ми вика: "Ти пред мъжа си така ли се назландисваш. Ми то ще му мине мерака..." А аз и отговарям: "А-а-а, при мъжа ми хич не боли и изобщо не се назландисвам"
Такива истории. Дай Боже след месец-два като ида да раждам да има много весели моменти и да ви разказвам.

Аз се събудих с контракции на 10 мин в 7 сутринта. Изчаках до 8:30 и се обадих на доктора. Той ми каза да отивам, че ме чакат. Да ама мъжо се прибира към 9:30 от нощна. На всичкото отгоре тоалетната се запуши предната вечер, пък на мен ми се ходи, че ще съм и секцио клизма не ща. И тъй прибира се нашия, гледа багажа събран и пита какво става. Викам му: Отивай да отпушваш тоалетната, че ще раждам. И той   и както си беше с бялата риза и панталона се метна в 00. По едно време излиза и ми вика: Абе какво ме занимаваш с глупости, раждаш пък аз отпушвам канали. - Ми ходи ми се. - Ами отивай тогава, аз като се прибера, ще го отпуша. И аз гадно, не гадно си свърших работата без да пускам водата. Оттам тръгнахме за Варна, че там бях решила да раждам. И по пътя си охкам аз на 10 мин, по едно време май съм се увлякла щото мъжо пита: Абе какво ти става, охкаш на 5 мин - Аааа не, бе, имам киселини.   - пусти страх, да не обърне колата, да се върнем в Бургас. И тъй стигнахме, всичко точно. Карат ме към операционната и аз: Аааа, аз май няма да раждам днес. - Що, бе? - Ами шубето ме подгони. Не, не, аз си отивам. - Чакай, стой тука, няма страшно. - влизаме в залата и аз пак - Ааа не, тя масата много високо, не мога да се кача, пък и вече не ме боли толкова. - ей колко ми се смяха. Пък познайте таткото вечерта като се прибрал в къщи какво правил - отпушвал тоалетната естествено.

Много се смях!
Около моите раждания нищо по-забавно...
Но сина на една моя позната закарал с колата тяхна комшийка да ражда-тя била с мъжа си на задната седалка.По едно време тя казала на шофьора-Кире ще раждам,по-бързо...А той:Весе,дръж,Весе,дръж...Но жената как да държи милата и родила на задната седалка.Мъжа и изпаднал в шок.Сега им е смешно но тогава...Кирето-шофьора и до днес се майтапи с мъжа и,че трябва да празнуват на Бабинден!!!

о, много весели неща разказвате
при мен като цяло беше много приятно, леко празнично настроението. Смешно ми беше като родих и ме оставиха в реанимация да си говоря по телефона. И звъни един колега на мъжа ми ей така, да ме чуе/аз не казвах на никого кога ще ми е секциото, да не би бебето да ни изненада по-рано/. И звъни и вика лежерно: Ко си праййййш? Двама ли сте още?
Викам: не, трима сме.
А, ми щооо?
А аз си мисля, че мъжът ми му е звъннал и се е похвалил. И отговарям: ами родих де.
И той като се притесни: как така? А мъжът ти знае ли? Ама кога роди? А стига бе, аз първи ли научавам?

Е да споделя и аз!Така обажда се свекито,говори с мъжа ми и пита как съм,а той "ми боли я нещо",а тя "засичай ако болките са на 10 мин отивайте в болницата"!Е те ми бяха на 7мин,но аз си мълчах,защото ме беше страх   Но мина не мина половин час и мажа ми започна да ме засича и казва"отива ме",а аз не първо ще се изкъпя,ще се обръсна и тогава!Съгласи се!Влизам аз в банята оправих се и като излизам   какво да видя,мъжа ми се облякъл,в едната ръка ми държи багажа в другата телефона и "да викам ли такси,тръгваме ли",а аз     нито сам се облякла нито съм си изсушила косата........,но както и да е!
Вече сме в болницата,звъним на звънеца,излиза една акушерка и той "бързо ще ражда"!Искам да кажа,че аз бях много спокойна докато не легнах на родилната маса!
Легнах в пред родилна за запис на тоновете на бебето,но стоях няма и 20 мин и ми се приходи до WC!Скараха ми се,че искам да ставам,но все пак ме пуснаха!
Та стоя си аз там и по едно време слушам "айде,какво стана,5 човека те чакаме",а аз не мога да стана то ме напъва и тъй като не ми правиха клизма си мислех,че ми се а.. ама не. Както и да е не направих нищо в тоалетната и реших да излезна и без това ми даваха зор от вън! Качиха ме на магарето и   "ама ти си готова" и от там айде в родилното и за нула време я родих.Е спукаха ми водите,но ми казаха,че ако са ми били спукани съм щяла да родя в тоалетната!Представте ли си?! Дори докторите се шегуваха с мен и ми казаха,че другия път може да си родя у дома  

Пожелавам на всички бъдещи майки леко и безпроблемно раждане като моето!Аз тръгнах от вкъщи в 22х и в 23:20х вече бях родила!

21.XII - контролен преглед в Ж.К и после при лекаря който си бях избрала. Гледаме и и казва аарано ти е още (термина е 01.I.) ще преносиш, ако до 6ти не родиш влизаш в болницата,. Добавката към коментара бе "ще родиш от Христо до Иван"   И аз бях спокойна че преди 1ви няма да родя.
24.XII - пазрувахме в ХИТ, подготвяхме Бъдни вечер, после готвих, свалях "официалните сервизи" за вечера бяхме с още една двойка приятели в къщи. И так цял ден нещо си ме присвиваше стомаха ама аз спокойна, вечерта се оизвиних и полегнах малко за 20-30 мин и ги гледах отстрани.
25.XII - ставах двапъти през ноща (първия път и по по-сериозни нужди), но след като си слегнах втория пътточно след като бях ходила 2рия път усетих как нещо шурна от мен. и това в 6:20 ч. Събудих мъжа ми притеснена, че съм намокрила чершафите (знаейки от какво е  ) звъннах и на доктора казах му, че са ми изтекли водите и той ми каза да отивам в болницата "тук съм". Е хубаво ама как да се облека обадих се на мама да питам 
В колата легнах, че ме беше страх да не изсипя бебето , по пътя се замислих, че това което ме е боляло са контракции, реших да засека и се оказа, че няма и 3 минути. Мъжът ми пропусна отбивката за болницата, добре че все пак гледах и нямаше коли та се върнахме назад.
След като ме измериха, и ме качиха горе прегледаме лекарката и каза "няма времем за клизма".В предродилно се хили на някаква жена и Й казва "гледай я кога ми е дошла", и жената ми вика "бе ти не можа ли да изчакаш празника" междувременно лекарката и показва докуметите ми онази се окори и каза "леле добре, че си тук" ... и в 8:20 родих (докато предната родилка си похапваше шоколад и говореше по телефона).

Междувременно мъж ми кръжал пред болницата, защото не знаел какво да прави и чувал как ми викали да напъвам ()за мой късмет нямаше други раждащи мами и да преживявам с тях:) ... аз му казах да си ходи

   И аз като Desem ще го направя по дати  , но първо едно уточнение - терминът ми беше на 28.12!
   31.12 - отивам при доки да ми чуят тоновете, а доки казва - " До 04.01. ако не родиш, предизвикваме раждане!". А аз се чувствам добре, направо: пей сърце! Вечерта бяхме с мъжо в центъра да тропнем едно хорце и да посрещнем Новата година! Бомбички ми гърмяха в краката, а аз ходех да се карам на хлапетата, че съм бременна и да внимават къде си хвърлят бомбичките  ! Горките деца сигурно са ме мислили за луда  !
   01.01. - отиваме на гости при мама и аз и казвам, че ако до 04.01 не родя, ще предизвикат раждане, а тя: " Гледай да го родиш на 03.01, че като дата е хубава, а и е неделя - бебето ще е късметлия!  ". Милата, направо ме уби, сякаш зависи от мен!
    02.01. - вечерта отиваме в кумовете на гости! Аз се чувствам супер, все едно не съм бременна! Стояхме до 1часа и през цялото време кумовете ме убеждаваха, че на 03.01 ще родя, щото бебето чакало да им отидем първо на гости  !
     03.01. - прибрахме се с мъж ми и си легнахме! Да ама към 4 сутринта, мен нещо взе да ме боли! Половин час засичах и като видях че болките са на 15мин., станах, изкъпах се, оправих си багажа / който до този момент не баях събрала  / и към 6ч събудих мъж ми! Той милия едва се облече и грабна чантата, а аз му викам:" Споко, те не са много на често контракциите! Имам време!  ! Свеки пък се ошашка, горката и взе да звъни на Бърза помощ за линейка  ! А мен ми беше смешно от цялата тая паника, защото ми беше добре и не ме болеше силно!
    Отидохме в болницата, а там една акушерка ми вика: " Ти за задържане ли?  ", а аз " Не, раждам!". Дойде моя доктор и се започна дългото чакане, мина се и през окситоцина и тогава целия свят ми стана черен! Към 2:30 след обед като видяха че бебо не слиза, а ми стои в ребрата и като видяха че съм с тесен таз, доки вика - секцио! Обадиха се на анестезиоложката и ме смъкнаха в операционната, която е на 1ет, а род. зала на 3ет.! Мина почти час докато дойде тая! Доки реши да види какво става с бебето междувреманно и вика: " Ама то излиза! Ще раждаш нормално!", а аз  "Купила съм си упойка! Горе е в чантата ми в еди кое си шкафче!", а екипа - смях и доки: " Няма време! Ще раждаш без упойка!", а аз: " Не искам! Не може ли някой да я донесе? Бързо ще стане  !", пак смях, а доки: " Напъвай, че да не загубим бебето!" и така в 16:15ч моят малък-голям човек се роди!
   Сега като си спомня ми е смешно, но тогава в операционната ми идваше да ги удуша!

хей какъв смях падна с вас.незнаех че може да бъде и забавно.на мен ми остават няколко дни до термина и вече се панирам но вие успяхте да ме разсеете.как ми се иска и при мен всичко да мине добре и с весели случки че да има какво да разказвам.браво много готина темичка

Леко и бързо раждане ти желая и да разказваш след това.......куриози ще има със сигурност,зависи как гледаш на нещата!

То моето раждане със смях започна...
В неделя ходих при моя лекар да ме прегледа-1см. разритие.Казва ми той на майтап-във вторник съм дижурен,идвай.И аз му отвръщам-ще стискам до вторник.
Всичко започна в понеделник вечерта,докато гледах ШОУТО НА СЛАВИ.Онзи луд Красимир Радков ми докара контракциите 35 hahaha.Бях полудяла от смях,ревах,тръшках се,вих и всичко от тоя род  Embarassed.И съответно ми започнаха контракциите-неравномерни,от 30 мин. до 5 мин.Цяла нощ лежа и зяпам часовника .Сутринта будя моя мъж и му викам,че май ще се ражда-а той горкия,не знае къде се намира-мотка се,къпе се ,разхожда кучета  и какво ли не...
В 9 бяхме в МД и се обадих на доктора,че съм в приемното и че ще се ражда днес.Приеха ме с 3 см. разкритие,и ме качиха в Предродилно.В 11.30 доктора дойде пак да ме прегледа-3.5см.И ми включиха в 12 ч. система с окситоцин.И тука започна купона Blush .Ужас!Боли,та не се трае.Момичетата там,(не можах да схвана коя е акушерка,коя стажантка)си умряха от смях с мене.Извиних им се,че ще се изложа и си повиках на воля.На тази,дето ми я бяха зачислили,съобщих,че повече секс няма да правя през живота. След половин  час бях вече със  6 см. и ми спукаха водите.След това ми стана  лошо,повръщах.Докторът и 1 девойка ме хващат под мишница и под чешмата...и така няколко пъти Embarassed Embarassed.След половин час бях с пълно разкритие и напани,та се видяха в чудо докато ме вкарат в родилното.После-напъвай-напъвам;не напъваш  правилно.Напъвай-напъвам;не напъваш  правилно!Е,аз от къде да знам,как е правилно?!-за второто ще знаеш!После беше лесно-3 по 3 напъна и докторът скочи върху мене и Боян се появи-омотан с връвта,син,направо ужас.А аз съм се изправила и гледам какво става,та докторът ми се накара едно хубаво.После последва дълъг преглед и шев и кройка.Докторът не се отдели от мен през щялото време,всичко правеше той(като изключим,че му се наложи да скача,та акушерката пое бебето),дори и шиенето. Идва някакъв друг доктор и ме гледа-аз блаженно си лежа,ни мърдам,ни шавам,всичко е минало,кеф.И пита моя-каква анастезия си му приложил на момичето,та е толкова кротко?Той ме погледна и пак последва мокрене с вода..По едно време ми носят нещо и ми викат-кой номер ти е бебето?!Ми де да зная,не мога да фокусирам-хайде пак мокрене на чешмата Blush.Изкараха ме на количката и тъкмо звъня на майка ми и гледам мъжа ми с престилка отива да си види бебето. baby_neutral.

Лекарят, който ме изражда (израждал и майка ми) като ме видя и вика: ти знаеш ли, че теб съм те виждал гола  а мъжа ми до мен...  А иначе, бях царско спокойствие, стегнат багаж отпреди 1 седмица и си забравих джапанките  А по време на секциото пък като почнах да повръщам, лекаря се показва над завесата и :"какво правиш бе момиче" а аз: ... повръщам....., той: я стегни, ти някой мръсен виц не знаеш ли?