Вие как бихте реагирали ?

ето това е мъдро казано
и не бих бързала с раздяла - вес пак помисли - той лош... ми ти в среда на небизнес отношения - какви са взаимоотношенията... аз не познавам перфектни семейства без скандали, боиди и грубости - на моменти, но все пак... хора сме! че по детето викам и го обиждам поняког /срам не срам но е факт/ пък какво остава за мъжа ми!?
сигурно на теб ти идва в повече
помисли дали перспективата сама със себе си или с нов човек е по-добра - това също е начин да разбереш дали си струва да предприемаш нещо
добре няма да ти вика чат-пат... ма няма да има с кой дума да си кажеш... или ще те носи на ръце новия първите три месеца... и после - ми като стария, та и по-лошо може да е...

не бързай - добре е, че анализа ти е повече от реалистичен
но аз не бих питала само тук - щото тук ще чуеш мнение на хора, които по една или друга причина не са съхранили семейството си... ок питай тук - да видиш края какъв е, ама питай и тия дето търпят - да видиш ако има продължение - как тече
успех! сигурна съм, даже убедена, че ако така безпристрастно помислиш къде може и ти мъъничко поне да бъркаш - защото идеални хора няма /аз поне не съм/ - може да запазиш семейстовто си, че и пробелма да решиш... е трябва ти участието и на мъжа ти - но съм сигурна, че умен човек като теб ще знае как да го постигне

Съгласен съм напълно с Jali
няколко малки коментара и от мен:
Всъщност познавам доста жени които биха вдигнали сериозен скандал на мъжа си при такова поведение, особено ако става дума за малко по-скъпа придобивка (дори и след това да видят че е полезна). Въпреки че в повечето семейства мъжете печелят повече пари, много малко мъже биха тръгнали да купуват разни неща против волята на жена си. Ако искаш нещо за вкъщи - говори с мъжа си и го убеди че имате нужда от това и можете да си го позволите. Нали сте семейство все пак. Ако всеки си взима решенията едва ли не "напук" на другия работата не отива на добре.

Наистина това е ситуацията при много мъже в Бг. Въпроса не е в това че си самостоятелна и успяла. Въпроса е да не му дамонстрираш че той е едва ли не ненужен. Мъжете искаме да сме нужни, да ви трябва помощта ни. Дори и да не е така реално, хората са склонни да се заблуждават когато им ласкаеш егото. Ако му показваш че е ненужен - има голяма вероятност да потърси друго място където е нужен. Ако му показваш че е нужен (дори и да не е съвсем така) това ще го ласкае и ще му повдига самочувствието.
Сама решаваш доколко си склонна да направиш такива жертви и дали си струва.

В момента се сещам за 3 мои познати. Двете са добри адвокатки. Не мога да кажа колко добри - не ми е професионална област, но най-малкото са финансово самостоятелни и се оправят повече от добре. Третата заема средно висока административна позиция в (наистина) голяма международна компания. И трите са доста хубави жени на 30-31. И трите са сами. Възможно е така да им харесва, но се съмнявам. Малко са хората, на които наистина им харесва да са сами.

Каква е поуката според мен - ако постоянно демонстрираш че сам си си достатъчен и че други не ти трябват - има голям шанс да си останеш сам.
И да има някой до теб - има голям шанс да го изгониш.

Говори с мъжа си, ти го познаваш най-добре. Помисли си и ти какво точно искаш.