- Публикувана: 31 май 2019, 00:15 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2019, 17:18 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 66
Аз напускам и не ми пука!Веднага.Ако нещо не ме кефи.
Имаме семеен бизнес,но дори да нямахме не бих ходила на работа ако работя с кретени,или шефа ми е кретен,или положението е кретенско...
Имаме семеен бизнес,но дори да нямахме не бих ходила на работа ако работя с кретени,или шефа ми е кретен,или положението е кретенско...
Най-лесно е да се напусне. После какво правим е въпросът?
Пък и да се хвалиш с това, че си вземаш шапката и напускаш дори и без молба е.... без коментар просто.
Очевидно е, че потребителката, която търси съвет не може да си позволи да напусне без да има нова работа. Като давате съвети, поне се съобразете с питащия и нуждите му.
Не разбирам поводът за коментара ти.
Трябва хората да са малко егоисти,а не да са мулета и да търпят наказанието всеки ден да са на ужасно работно място!Айде ние с вечното робско мислене...Аз съм бунтар!
И пак казвам, ако имаш семейство и си зависима от доходите си надали ще си егоист. Всъщност не е невъзможно, но пък това значи друго...
Поводът е мнението на Pelli.
Колкото хора, толкова и различни мнения и виждания за живота. В моя приятелски кръг имам примери за хора, които напуснаха работа, без да имат предложение към момента. Единия скоро след напускане стартира собствен бизнес, другия си позволи 1 година почивка и преосмисляне и чак след това започна работа, при това коренно различна от това, което беше работил. Това, което забелязвам в темата, е че всеки гледа от собствената си камбанария - едните не могат да приемат, че има хора, които могат да си позволят известно време да са без работа, другите не могат да разберат как така хората работят за "без пари".
Не бъди сигурна 
Точно затова казвам,че се МИСЛИ преди да раждаш.
Малко като циганите действат някои...
Точно затова казвам,че се МИСЛИ преди да раждаш.
Малко като циганите действат някои...
Значи искаш да кажеш, че аз след като съм получавала 3000 лв заплата и съм родила две деца, а сега нямам работа, значи ММ не може да си позволи да остане без работа, защото не е мислил и е действал като циганите?
Аз приемам, че можеш да си позволиш да стоиш без работа, даже аз самата съм го правила. Но само и единствено при условие, че имаш достатъчно добра финансова обезпеченост - твоя и на семейството ти. Всичко останало вече е предмет на друг вид разговор.
Компромиси винаги се налага да се правят, единици са хората, на които всичко им е ок на работното място - заплащане, условия, колектив, шефове, работно време и т.н., и т.н. Просто търсиш оптималния за теб вариант и го правиш.
Коментарите за децата и как трябва първо да си обезпечен дори няма да ги обсъждам. Все едно на една работа ще си до пенсия, на нея ще излезеш и по майчинство, че и до 60 ще откараш...доста соц. и архаично мислене.
Компромиси винаги се налага да се правят, единици са хората, на които всичко им е ок на работното място - заплащане, условия, колектив, шефове, работно време и т.н., и т.н. Просто търсиш оптималния за теб вариант и го правиш.
Коментарите за децата и как трябва първо да си обезпечен дори няма да ги обсъждам. Все едно на една работа ще си до пенсия, на нея ще излезеш и по майчинство, че и до 60 ще откараш...доста соц. и архаично мислене.
Какво ви е мнението, за човек сменял работа да кажем през 6 месеца, през студентския си период? Завърших преди година и половина, последно бях на една позиция за една година, в момента се опитвам да избутам половин година на сегашната и след това да преценя какво ще става. Но клоня към напускане. Интересно ми е как възприемате честата смяна на работодател в по-младия период на един човек? 
Ръководителите ми в университета, които се занимаваха с ЧР бяха на мнение, че не е нещо лошо, но пък си мисля, че голяма част от хората не гледат добре на това.
KPP, и аз доста често приключвам работата си за 1-2 часа, после преглеждан абсолютно всички възможни сайтове и скучая. А някак си усещам, че искам да се развивам, постоянно да има леко напрежение и задачи, може би ако заплащането беше добро щях да идвам и в съботните дни.))
Ръководителите ми в университета, които се занимаваха с ЧР бяха на мнение, че не е нещо лошо, но пък си мисля, че голяма част от хората не гледат добре на това.KPP, и аз доста често приключвам работата си за 1-2 часа, после преглеждан абсолютно всички възможни сайтове и скучая. А някак си усещам, че искам да се развивам, постоянно да има леко напрежение и задачи, може би ако заплащането беше добро щях да идвам и в съботните дни.
)) 
Здравейте, искам да ви попитам за мнение.
Търся си работа, но не получавам толкова обаждания. Въпросът ми тук е свързан с това как изглежда CV-то.
Моето е издърпан PDF от профилът ми в LinkedIn с добавена снимка.
Възможно ли е да не се гледа с добро око, или да е дори по-объркващо като информация?
По-добре ли е да си направя такова по Европейския образец, който го има в Google?
Търся си работа, но не получавам толкова обаждания. Въпросът ми тук е свързан с това как изглежда CV-то.
Моето е издърпан PDF от профилът ми в LinkedIn с добавена снимка.
Възможно ли е да не се гледа с добро око, или да е дори по-объркващо като информация?
По-добре ли е да си направя такова по Европейския образец, който го има в Google?
Най-добре се гледа на кратко СВ (една страница), в което лесно се намира желаната информация. Аз моето си го правя собственоръчно. Пиша само най-необходимите неща. Няма нито дума излишна информация. За мен етикетите в европейското СВ излишно заемат място и са напълно безполезни. В линкедин не знам как е, но предполагам, че е подобно
Аз съм на мнение, че на всяко работно място трябва да поставяш граници.
При мен мина времето, когато работех и вършех всичко само и само, за да се харесам и да не ме уволнят. Но истината е, че колкото повече работодателя е наясно с границите ти и знае, че не може да те използва като муле (претоварвайки те с работа, която налага да стоиш извънредно или възлагайки ти множество задачи), толкова повече те уважава и цени като професионалист.
У младите хора забелязвам една амбиция и стръвна цел на всяка цена да се докажат колко са добри, работливи, кариеристи (и аз бях така) и за сметка на това пренебрегват себе си, семействата си, спокойствието и здравето си.
В сегашната ми работя знаят - стане ли 18:00, аз си тръгвам, оставам само ако има нещо на живот и смърт, служебния телефон го оставям в офиса - на него отговарям само през работно време, по време на болничен и отпуск аз не си отварям имейла, ако има нещо на живот и смърт, ми звънят на личния (защото служебния не го взимам с мен). Всички ме гледат с уважение и ме приемат като професионалист.
Преди години, когато се нагърбвах с всичко, ме приемаха като мулето - тя ще работи когато и кажем и каквото и дадем, ще стои до 22 часа в офиса. Та така. А, да - ясно съм заявила на всички още по време на интервюто, че скандали, крясъци и т.н не толелирам
При мен мина времето, когато работех и вършех всичко само и само, за да се харесам и да не ме уволнят. Но истината е, че колкото повече работодателя е наясно с границите ти и знае, че не може да те използва като муле (претоварвайки те с работа, която налага да стоиш извънредно или възлагайки ти множество задачи), толкова повече те уважава и цени като професионалист.
У младите хора забелязвам една амбиция и стръвна цел на всяка цена да се докажат колко са добри, работливи, кариеристи (и аз бях така) и за сметка на това пренебрегват себе си, семействата си, спокойствието и здравето си.
В сегашната ми работя знаят - стане ли 18:00, аз си тръгвам, оставам само ако има нещо на живот и смърт, служебния телефон го оставям в офиса - на него отговарям само през работно време, по време на болничен и отпуск аз не си отварям имейла, ако има нещо на живот и смърт, ми звънят на личния (защото служебния не го взимам с мен). Всички ме гледат с уважение и ме приемат като професионалист.
Преди години, когато се нагърбвах с всичко, ме приемаха като мулето - тя ще работи когато и кажем и каквото и дадем, ще стои до 22 часа в офиса. Та така. А, да - ясно съм заявила на всички още по време на интервюто, че скандали, крясъци и т.н не толелирам
Бунтар със семейна фирмичка зад гърба значи самозванец.
Нищо лично, просто е неадекватно да се дават съвети при съвсем различни ситуации. Потребителката каза, че е млада. Възможно е да няма семейство и мъж, който да я дундурка, докато търси себе си и перфектната работа. И мама и тате, които да могат да я реднат някъде.
Абсолютно нормално е да е risk averse.
Нищо лично, просто е неадекватно да се дават съвети при съвсем различни ситуации. Потребителката каза, че е млада. Възможно е да няма семейство и мъж, който да я дундурка, докато търси себе си и перфектната работа. И мама и тате, които да могат да я реднат някъде.
Абсолютно нормално е да е risk averse.
Ето така е изглеждало преди СВ-то ми. Малко тъпо го изтрих, но в момента не мога да се занимавам.
Да, моето, което е дръпнатият ми профил от LinkedIn, изглежда по доста сходен начин.
Не знам... Трябва да кандидатствам на повече места може би.