Работа, CV-та, HR-и, съвети - 66

Ами то всеки приема нещата различно, и според мен е въпрос най-вече на нагласа. А и зависи от професията ти в най-голяма степен. На мен децата не ми пречат да се занимавам с неща, свързани с моята професия.

Здравейте, виждам, че доста полемика е предизвикал моят пост. Не дължа на никого обяснение, защо искам да работя, вместо да си гледам детето до 2години, само ще кажа, че явно мъжете на някои от вас взимат доста солидни заплати, щом 380лв на месец ви стига. И въпреки, че това не са пари за мен, не това е причината. Искам да се развивам професионално и с това да давам пример на децата си, висенето по градинки с майки и воденето на битови разговори винаги ми е било повече от неприятно. Към момента работата, която е имам, не е с тясна насоченост, което ме прави не особено ценен кадър, а имам знанията и самочувствието, че мога да бъда. На 33години съм, ако сега не се задействам, няма за кога. Не виждам с какво измъчвам детето си и ще помоля да не разводняваме темата с епитети. Между другото, ходи на ясла с усмивка , там му е много добре даже. И с първото ми дете така направих, следвам изпробван от мен модел за социална адаптация на децата.

Аз не съм голям пример по дискусията, защото моята майка не работи и ще ми гледа едногодишното дете.
При мен ситуацията е следната. Имам две породени деца, дълъг стаж с опити за зачеване и инвитро процедури. Винаги съм мечтала за две деца и преди да ги имам те бяха целта на живота ми, тоест да ги имам.
Отделно цял живот съм работила в семейната ни фирма. В сферата на услугите сме и колкото и да е хубаво, че шефът ми е баща, толкова и винаги съм искала да работя нещо друго, което сама съм си избрала. Никога не съм имала смелостта обаче да изоставя семейният бизнес, защото знам че разчитат на мен.
И така! Изпълних си личната мисията с раждането на двете деца, които са ми дар от Бога.
С второто раждане и първата година на малкото дете, осъзнах че вече имам шанса да се развивам професионално и това е нещото в което искам да се съсредоточа за вбъдеще.
Явно и нещата ми се получават, защото когато реших да си търся нова работа си харесах една глобална компания с дейност която много ми харесва, но коренно различна от това което някога съм правила. За първи път през живота ми се явих на интервю за работа.
Интервюто мина блестящо, макар ужасно да ми беше притеснено, защото много исках тази работа .
След две седмици започвам. След една седмица голямото дете тръгва на градина за първи път, а с малкото кандидатствах за ясла, но едва ли скоро ще го приемат.
Винаги съм си мислила, че ще стоя в къщи доколкото мога за да си гледам децата. В един момент реших, че ще съм още по-удовлетворена от живота си ако успея да направя една добра кариера. Вярвам, че мога и имам шанса да го направя.
Бих искала и да дам пример на моите дъщери да са дейни, да вярват в себе си и да се борят за мечтите си.
От друга страна възнаграждението което ще получавам е много добро... дори не съм се и надявала за такова.
Така че в определени етапи от живота на човек разбиранията се менят макар приоритетите да са все едни и същи.
Нито съм спряла да си обичам децата, нито ми е писнало от тях, мъжът ми печели добре, татко все ще ме нахрани ако я закъсам. Повечето хора които разберат за новото ми начинание не разбират защо съм решила да изляза от зоната си на комфорт.
Аз смятам, че това е част от развитието като личност.
Всеки си има разбирания за живота и кой, какво би направил или не си е лично негово решение.
А на жената, която се чуди кой път да хване, искам само да й кажа да бъде смела и да прави това което я тегли отвътре! Когато следваш мечтите си ще се чувстваш удовлетворен. Когато бездействаш е ясно, че положението ще си е такова каквото е 🤷

Като чета как всички се развиват и не работят за пари, а за лична удовлетвореност и личностно развитие, за учене на нови неща и за израстване и започвам да се чудя дали не живея в някаква паралелна реалност. Сякаш 90% от населението не са продавачи, сервитьори, строителни работници, касиерки, счетоводители, учители, фризьори, монтьори и т.н., а работят някакви възвишени неща, където само се развиват и израстват.

И вече ми е ясно защо в България заплатите са толкова ниски. Ами то никой не работи за парите, а за едното развитие.

Престъпно ли е да работиш гореизброените професии?
Няма как всички да сме персонален асистент на СЕО, мениджър, старши експерт парични операции, ЧР и прочее офисен планктон. То не, че и в изброеното от мене има голямо развитие.
А детето е малко само веднъж. ...

Просто хора с повечето професии, изброени от теб, не се интересуват и не пишат в тази тема. Иначе и аз работя за пари, но работата трябва да ми харесва.

По образование съм моделиер-конструктор и не ме е срам, че повече от 15 години съм работила като шивачка. И ще продължавам да го работя, защото имам доста клиенти, които смятат професията ми за "възвишена", тъй като съм се старала да стана добър професионалист.
Вече писах, че тази професия не съм си я избрала сама и винаги съм мечтала да работя нещо което сама съм си избрала.
Отделно споменах, че в новата ми работа заплатата е много по-добра от това което съм очаквала.
И колкото и да е странно бях решила да започна работа и на 500 лв. някъде само и само да започна да работя, защото целият ми трудов стаж от 17 гд. е като шивачка.
Мисля, че коментарът ви е малко "колкото да не заспите".
Изказала сте се заслепена от собственото си недоволство....или поне така звучи.

Този коментар не го разбирам. Всяка една от изброените професии ако човек има мерак и желание да си върши работата може да се развива всекидневно и като личност и професионално.

Ако желанието липсва все тая каква е позицията - стоиш навъсен и гледаш часовника.

Не е престъпно. Май никой не схвана идеята на поста ми.
Мисълта ми беше, че повечето хора си работят съвсем нормални и тривиални професии и го правят за да се издържат. А като чета постовете напред оставам с впечатлението, че повечето работят някакви възвишени неща само за едното развитие на личността, а не за да се издържат. Така по-ясно ли е.

Сега възвишено е да си програмист, инфлуенсър, старт-ъп фаундър, предприемач...Това в кръга на шегата, но аз лично много ценя хора, изкарващи парите си с ръцете - от артисти до електротехници, дърводелци и майстори за редене на паркет, през шивачки и моделиери, въобще всичко, в което има творчество и умения, които се неглижират в момента и някак не се смятат за престижни.

Аз те разбрах, но само така ти се струва. Но и за всеки работата е различно нещо. Аз например, не исках да имам второ дете, докато не намеря работа, която да ми харесва.

Почти всеки човек се стреми да се издържа с повече средства. Това става с учене, придобиване на опит, много труд, което неминуемо води до личностно развитие. Мисля, че двете неща са взаимно свързани.
Абсолютно съм съгласна, че за всеки работата е различно нещо.

Малко е странно хора, които има кой да ги храни, не са ходили никога на интервю и т.н. да дават съвети за смелост.
Който работи, за да си издържа децата и/или няма дотации, няма как да бъде супер смел, да си преследва мечтите и всичките други клишета. Не го казвам с лошо чувство, но понякога се изхвърляте.

Никой не е казал, че всеки трябва да е супер смел. Даже всеки трябва да е рационален.

🤣
Много е смешно когато някой се хване за едната дума и си ги натаманява. 😆
И аз мисля, че е странно хората да си мислят, че когато баща ти има фирма и с отворени обятия те хрантути. Много често обаче не е така и децата на тези с фирмата търпят повече лишения от останалите във фирмата. Говорим за честен бизнес в който се работи наистина, а не правиш далавери с държавни пари. Както и да е. Разбират го хора, които го виждат от близо.
И не си права, че не съм ходила на интервю. Ходих, макар и за първи път. Интервюто беше на няколко етапа и го преминах успешно.
Ако не бях ходила на интервю още щях да седя и да си гледам децата като използвам 380те лева от втората година на майчинството.
И определено нямаше да имам работа в темата.
И изобщо не мисля, че е супер смелост в случая. Щом жената се чуди дали да си смени работата, значи е преценила, че би могла да го свърши. Не е нужно да си Суперменка в случая! Отговорих конкретно на нейната чуденка.