Работа, CV-та, HR-и, съвети - 66

Отговаряш спрямо своята камбанария, която не е камбанарията на повечето хора. А аз лично визирах "ако остана без нищо, тате ще ме изхрани някак", не позицията ти във фирмата.
Радвам се, че ти е много смешно, смехът е здраве, следователно няма да взимаш много болнични, щото като работиш за работодател, който не ти е никакъв, може и да хвърчиш.

Аз я схванах. И съм съгласна с нея. Многократно съм писала, че ако четеш старателно и запомняш всичко, писано от един човек през годините, ще схванеш, че далеч не е офисното гуру, за което се представя. Или мениджър-екип, както е модерно да се казва напоследък. Тъй че да, явно всеки иска да е "в офис" на пъпа на града, но не на всеки му се удава. И тогава е най-лесно да кажеш, че не работиш за пари, а за кеф. Така де, за личностно развитие.
Аз работя за пари, признавам си. Ако изпадне възможност за развитие, гледам да не я изпускам. Но винаги съм се ръководила от заплащането.

Дааа!
Така се случва винаги. Все ще се намери някой, който когато разбере, че си работил във фирмата на баща си веднага те заклеймва, че си неизмеримо тъп, мързелив и хабер си нямаш нищо от живота щото "добре, че е баща ти".
Ами смешно е да ти кажа, защото ти се опитваш да влезеш в моята камбанария и изказванията ти са на един завистлив човек.
Да ти кажа във фирмата на баща ти, ако е честен бизнес и се чудиш кое по-напред да платиш на държавата и няколко работника разчитат на теб, работиш и събота и неделя и много често и пари не взимаш.
Другото което искам да ти кажа е , че не съм някоя пикла на 20 години , а по-скоро към 40те .
Все нещо съм видяла в тоз живот и на стажове в чужбина съм ходила и съм стажувала с месеци в чужди фирми.
Това че до сега не съм ходила на интервюта, не значи че не съм имала контакти с други работодатели.
И не съди хората на които Господ е дал неща на които на теб ти липсват.
Някои имат пари и мечтаят за любов. Други имат любов, но нямат пари. Трети имат и двете, но нямат здраве. И това е клише, но е самата истина. Нещата в живота са много комплексни.
Опитай се да не разсъждаваш толкова елементарно. Не подценявай човека пред себе си, па дори и баща му да има фирма 😂
И да аз съм щастлив човек, защото вярвам в себе си. Дисциплинирана съм, знам и две и двеста.
Започвам тази работа на ниска позиция и с цел да стигна по-горе в йерархията там.
Знам, че сега на теб ще ти стане смешно. Моля, смей се на воля 😁
Аз приключвам по темата с камбанарията, че имам по-важни неща за вършене.

Аз преди също се ръководех от заплащането, но вече не се. Преди избирах по-голямата заплата пред по-желаната работа, а сега е обратното. Така че, както по-горе се написа, нещата се променят.

Пипа, виждам, че ти е комплекс, но прочети поста ми. Говоря изцяло за условията, не за компетенциите ти. Далеч съм от мисълта, че собствен бизнес се развива леко и хората са некадърни. Никъде не съм го написала. Просто казвам, че имаш гръб, кой да ти даде пари в случай на нужда, както и кой да ти гледа детето. Това е съвсем друга конфигурация просто, а питащата май не е в нея. Смелостта на пазара на труда расте от страничните фактори, които имаме, не от способностите за съжаление. Щото и най- компетентният да си, няма да ти стиска да рискуваш, ако си самотна майка с две деца и с починали родители, примерно.

Всеки работи за пари, това е ясно. Въпросът е дали работата е само източник на доходи или изпълнява и други функции.
Аз например не бих могла да работя надомна работа. Не съм така устроена (да не говорим и че не ми се отдават такива неща. Вързана съм в ръцете.) Неща като да правя гривнички, да си имам сайт за дрехи или друго подобно, не са моите.

И напълно нормално е хората, за които работата е само източник на доходи, когато намерят алтернатива (като например майчинство), да я ползват на макс. Тези, за които обаче работата не е само парите, може да имат нужда да работят, дори и когато имат шанса да са на "държавна" издръжка.
А дали последните работят нещо възвишено или не, това няма никакво значение. Важно е, че на тях им е удовлетворяващо.

За някои "мениджър проекти" е скучна бумащина, но плаща сметките. За други това е страст. Намират вдъхновение във всяка стъпка - да се запознаят с проекта, да съберат екипа, да си направят roadmap-a, да стимулират хората си, да оставят своя отпечатък (като например събират екипа си на домашна баница всеки понеделник сутрин).....Има хора, които и позицията на рецепционист могат да я направят да изглежда възвишена. Не е до позиция. До човек е. И до това дали обича работата си или просто е там, защото трябва да плаща сметки.

Повечето сте се сблъсквали вече с образователната система. Нима няма учители и учители? Нима няма такива, които са там, за да отбият номера и такива, които вдъхновяват? Дали вторите са толкова отдадени на професията си, защото не работят за пари? Надали. Те просто намират и друго удовлетворение освен парите.

Защо да е бумащина проджект мениджмънтът?
Освен сикс сигмата какво се изисква още като умения, впрочем?

Защото хората са различни. Накарай един криейтив или един търговец по природа да води проект и ще видиш хаос и депресия. За мен също проджект мениджмънта далеч не е особено вдъхновяваща дейност. Хартишляк, графици, диаграми, калкулации на какви ли не глупости, хипотези, проверки, хора, на които си им последна грижа, щото си имат и тяхна си работа, но са ти необходими....не, мерси. Това е работа, която бих работила само за пари, бих си ползвала цялото майчинство (и неплатеното дори) и бих била безкрайно нещастна. Но има хора, за които това е супер интересно.
А Сикс Сигма може и изобщо да не ти трябва. Не всички компании работят по Сикс Сигма.

Стана ми интересно просто
Аз съм се замисляла за проджект мдниджмънт, но бях останала с впечатлението, че е много лигаво занимание, не знам защо.
Знам, че е туул иначе, просто ми се искаше да чуя какво се иска горе- долу, за да се заемеш.

Е, аз не съм си ползвала цялото майчинсто защото не ми се работи. Напротив, много ми се работи, обаче пък не бих си пуснала детето на ясла по-малко, само за да се върна на работа, но това не е за тази тема вече.

Има си сертификати за PM. Но като цяло, можеш да започнеш като джуниър и да се учиш от по-опитните. В тази професия има много структура, има типови фази, общо взето следваш модели.
Лигаво не е в никой случай. За мен е малко самотно обаче. Хем работиш с много хора, хем те са си част от други екипи, а ти прелиташ от екип на екип и никой не е истински твой. (Има и изключения. Зависи от начина, по който е позиционирана функцията в организацията.) Освен това на мен ми е сухо като материя.

Six Sigma не е в PMO, то е в Businesses process excellence, Strategic initiatives, PMOта изкарват най-често PMP. PMO-та са ми любими, ползвам нашите за всички имплементации, не мисля че са самотен екип, защото има цял екип PMOs поне при нас, аз даже им завиждам, постоянно нови проекти, виждаш край, sense of accomplishment, докато при нас е една продължаваща борба.

В грешка си! Пари няма кой да ми даде, защото парите отиват за заплати, осигуровки и данъци.
Виж, за едно ядене може и да ме подпомогнат... и то заради децата.
Комплексите си отдавна ги излекувах. На почти 40 години човек трябва да е наясно със себе си и да се обича.
Няма как, а и не е нужно на теб да ти разказвам за живота си.
Дори не прочетох до край коментарът ти на който отговарям в момента. Психоанализите ти за комплексите ми бяха достатъчни.
😁

Всяка работа, която не ти е по сърце, отстрани изглежда или скучна, или прекалено натоварваща, или бачкаторска... ако е твоето нещо обаче (или поне се доближава до това) и го правиш с желание, пренебрегваш недостатъците.
Има го и другият момент с току-що стъпващите на пазара на труда, които имат утопична представа за професията, която уж желаят, и сблъсъкът с реалността невинаги е безболезнен.


Има около мен хора, в чиито очи тяхната професия е "върхът на сладоледа", т.е. на всяка цена и ти трябва да се захванеш с това 🙄 Съответно изобщо не проумяват защо не си толкова ентусиазиран от идеята...

Нищо лично, Мацето, мерси за инфото
Наистина го има това с чувството, че си си свършил работата и те движи напред, когато са отделни проекти. Трябва да се поинтересувам, малко по- различна представа имах.

Пипа, зарежи. Съвсем човешки ми беше коментарът, не съм влязла да споря.