Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 56

Здравейте, мили момичета и момче! Даже не помня вече откога не съм писала тук. Когато съм в Иран, бг мамата мв блокира заради използването на прокси, а без него нито един сайт не ми се отваря, нали е цензура. Обаче изфинтих, като пробвах да пиша от телефона и взе, че стана, да видим до кога. Да не вземат пак да ме резнат. Имам смътни спомени, че писах след операцията ми. Опериралият ме доктор ми беше казал, че ще ми се надува ръката след операцията. Аз пък взех, че си направих една поставка за ръката от дунапрен, цяла нощ стои в поза ''зиг хайл'', но за сметка на това неудобство само вечер ръката ми е мъничко надура, трябва да сравниш двете една до друга, за да го забележиш. Сега съм 10 дена преди трета червена химия, двете досега изобщо не ги отразих, само първия ден след химиото си усещам дробовете като яко надишани с някаква много химична химия (тавтологията идва да покаже степента на гадно усещане). Косата ми се разреди яко, остана ми опашле дебело колкото кутрето ми, а преди мястото, където е ластика, беше колкото 50 стотинки в диаметър. Няма пък да режа, дори два косъма да останат. Напук на рачето. Като видях как запична да ми пада косата, спеших мъжленцето ми, милото, да ходим да изберем перука. Пробвах една, като се погледнах, ми се прииска да се гръмна тутакси. Пробвах втора, пак ми се притрепа, тоя път с граната по възможност. Не е истина, колко ми изменя физиономията. Реших, ще връзвам кърпа, докато ми израсне дотолкова, че да успея да я вържа на опашле. И понеже сега си събирам всичката паднала коса, ще си направя треси и ще си ги намотавам около опашлето, и никой няма да разбере, че косата ми е къса. Да ви открия една тайна: отпреди 6 години съм започнала да събирам коса, това, което ми падаше за ден, го изкитвах на снопче, като луковицата е винаги в една посока. Идеята ми беше да събирам коса за перука на някоя раково болна жена, а се оказа, че съм събирала за себе си. Затова сега ще си обединя всичко и ще имам материал за опашка.
Понеже изчетох всичко, което бях пропуснала, та да ви пиша, как се справям аз със афтите. По същия начин усмъртявам и херпес, при това преди да е разцъфнал като найска роза: срязвам една скилидка чесън и с отрязаното място налагам афтата или херпеса. Действа безотказно, нито веднъж досега не ме е подвел този начин. Херпеса пизнавам че ще избие по особеното сърбене-щипане на мястото, и веднага провеждам чесновата атака. На другия ден има останало розово петънце, а со вечерта и то изчезва.
Много ми е особено отношението към рачето ми: усещането ми е все вдно си го нося отделно от мен в някаква кутийка, а не в организма си (е, дано съм го изгубила насъвсем де, все пак) и живея живота си с подсъзнанието, че самата аз съм здрава. Ми не мога да го свържа със себе си, какво да правя. И затива, по липса на представа как да го свържа с мене си, си живея щастлива.
Мацки, как мислите, дали ще мога да направя лъчетерапията в България, при положение, че и операцията, и химиото са тук, в Иран? В края на краищата, за какво плащам на Здравна каса, ако не може? Тук всичко си го плащаме като попове, бедната душичка мъжът ми е готов да обърне планина с върха надолу, само да ме излекува, но на мен вече осезателно ми писна да стоя тук, толкова ми е домъчняло за Българията си ми! Как ще избутам до ноември, когато ми свършва химиото, не знам. Но да стоя и за времето на лъчето, вече ми идва свръх.
А вие всички сте най-бойните чудо-момичета и момче, които познавам (задочно), затова да не сте посмели да сдавате фронта! Нали знаете, хубавото и лошото в този живот следват едно след друго, затова като се посъберат повечко кофти моменти, обезателно после следват хубави такива! А аз ви ги пожелавам на всичките, от сърце, в двойни и тройни дози! Разбира се, и на себе си включително. Лека нощ на всички, тук е 12 посред нощ, ще взема да се гмурна под одеялото, че премигвам на парцали.

Тинтири, защо ще махаш чак детеродните? Имаш ли генетична обремененост?
И аз като теб с гърдите. Не ми пука за тях. Дано свикна с неудобствата, които вече разбрахме, че има това "упражнение" 🤣

Мисля го, защото имах хиперплазия на шийката, заради HPV вирус. Затова правих и конизацията. Та явно и там имам проблем и, при положение, че повече няма да раждам не виждам смисъл да го мисля и това постоянно.

Здравейте мили момичета.

Ани, хубаво нещо са снимките... като се замислих аз нямам снимка по кубе. Това трябва да се поправи 😊

Марита, поздравления за решението. Аз съм със силикон само на едната гърда, Ментор кръгъл с  висок профил. Да твърдичко е, различно е, но съм решила един ден доброволно да махна и другата пък каквото ще да става. Както всяко нещо си има добри и не толкова добри страни 😉

Тинтири, кураж мила. Явно ти е такъв момента. Да не би да ти влияе ПМС-то? Аз винаги съм ревлива покрай идването на цикъла. Като го спрат ще видим.

Зори спомена за Золадекс на 3 месеца, за който ми е интересно да науча повече. Аз пък се чудех дали има хора, които са на Нолвадекс без Золадекс и са във фертилна възраст? Д-р Н.Недев ми спомена да помисля върху това и да не спирам яйчниците.

Аз днес  минах трета червена и продължавам с още 3 червени. Учудих се, но ме увериха, че така трябва 🤔
Спокойна вечер на всички!

Вчера ,докато чаках вливането на майка ми, имаше точно бременно момиче,на което правеха химио също
Тинтири, пускала ли си изследване за генни мутации?