Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 56

По повод за реконструкцията ми изложиха три варианта
1. Силикон. Не се приема, защото кожата, е тънка и недостатъчно еластична от лъчето, ще личи протезата. Сетне ако имам промени в теглото тя остава статична, а другата не. И най важното има срок на годност максимум 10 г , а е възможно да капсулира и за 2.
2. Експандер. Има позитиви. Постепенно се разтяга кожата до желания размер, но операциите са две с междинен етап
3. ТРАМ. Със собствена тъкан. Реконструкция в обем, заличаване на старите белези и най важното при вариране в теглото двете остават симетрични.  
Лошото е че няма чувствителност при никой вариант.
Има бонус абдоминопластика.
Избрах ТРАМ, защото имам стари белези, ще имам симетрия, проследяването ца рецидиви е по лесно. И няма да треперя за срок на годност. Операцията е едностепенна. И бонуса ме кефи. Без корем за винаги .....ехаааа.
Ще ви пусна снимки преди и след.

Спиритче, само така си мислиш, че добре ме разбираш. Щат Мазандеран, където е и нашият град Сари, е една райска градина, като изгубения Едем. Сари е обграден отвсякъде с портокалови плантации и оризови полета. От тези две неща следва, че напролет един цял месец въздуха ухае на цъфтящи портокали, после един месец на цъфнал ориз, а после... ми, после следва ад. Всичките тия оризови полета изпаряват вода, а това съчетано с високите температури се усеща като да стоиш над вряща тенджера с вода. Ама АД, ти казвам! Затова аз летата си ги прекарвам в Бг-то, а зимите тук. Миличкото ми няма възражения, стига аз да съм добре. Той обаче не може да зареже бизнеса си, и си стои тук. Сега обаче ще се ''кефя'' на пълната програма от влага и високи температури, плюс химиото. Добре все пак, че са измислили климатици за коли. Затова, към носталгията се прибавя и фактор климат, колкото да ми свари мозъка на живо. Обаче само да ги видите иранците, на +5 градуса навличат две якета едно върху друго, дебели шапки, шалове, ръкавици, абе само процеп за очите си оставят. Много им се смея. Те са много мил народ, безкрайно услужливи, любезни, ако се случи да хванеш нечий поглед, вперен в теб, не извръщат очи, а ти се усмихват топло. А аз нали съм си бела и дебела, всички ме зяпат, не може човек носа си да издуха. Обикнах я тая страна, най-вече заради хората. И въпреки тоновете предразсъдъци, с които тръгнах първия път насам, и от които и един не ми остана. Абсолютно всичко, което се знае за Иран в Бг, е или неправилно, или изцяло погрешно. Прекрасна страна, с прекрасни хора, неслучила на ръководство, също като нас...
Леле, пак се отплеснах. Дано не досаждам с моите дитирамби, но поне са искрени.

Детелинке, много хубаво описваш тази държава. Поетично  и с любов. Искам да я видя тази страна и хората. Далеч сме и само клишета достигат до нас. Ти показваш друго лице на този народ. Напиши ми още, какво хапват, как се отнасят с теб, с жените си, за културата, живота им, за всичко...😀

Относно силикона, на мен ми казаха, че не е задължително да се сменя на 10 г., освен ако няма проблем. Имат пациентки, които повече от 20 г.нищо не са сменяли. Съвместимо било с тялото. Както и да е, тук реконструкцията със собствени тъкани е много скъпа и малко хора могат да я правят. Но да, който може да си го позволи, това е най-доброто.  

Лейди, може би има значение какъв е импланта, също и индивидуалната съвместимост с чуждо тяло. Обясниха ми че при евентуално отхвърляне, което се случва понякога, нямам варианти за по нататъшна реконструкция. Рискът за мен не си струва. Имам приятелка с естетичен силикон. Едната гърда три пъти е правена. Отваря се и излиза. Ужас, болки, но професионалист нейния хирург, сега нищо не се вижда,белега е един конец под гърдата. Та всеки за себе си поема рискове. Аз толкоз операции имам че станах минималистка. Само неотложните

Е при мен стана беля от лъчето, че отидох с неоздравяла рана, иначе от другата страна мина и замина, отдавна оздравя. Сега предстои нова операция, но се чудя дали да е в края на тази година, или в началото на следващата. И на мен ми писна от болници също.

То даже в сайта на Ментор пише,че са доживотни, но имат значение и много други фактори. Затова при едни жени може да се наложи смяна на 5-тата година,при други на 20-тата и т.н.
  А бях чела,че вероятността да се отхвърли силикона е по-малка от тази да отхвърлиш собствената си тъкан.Не знам дали е така ,но на девер ми преди доста време се опитаха да присаждат след инцидент с показалеца на ръката и не се получи.
  Абе да сме живи и здрави,другото ще се нареди.

Детелинке,там дават ли някакви насоки за храненето ?Това ядене не ми дава мира.Лекарите уж нищо не казват да махнем от менюто(освен чат пат да препоръчат без сладко и тесто),но пък масово в интернет има едни дъъълги списъци със "забранени " храни.В началото много се впрягах и много неща изключих от менюто,но това еднообразие ми писна много. Вече си хапвам плодове(И тях бях спряла) ,а в Турция и малко сладко си позволих - то беше направо рай за моите очи и лакомата ми за сладко душа.😂

Не съм пускала. Не мога да се ориентирам кое от всичките, които предлагат си заслужава, а цените са бая солени

Ооо, аз мога с дни да разказвам, обаче, мила, ще вземат да ме изритат от темата админите, оф топик става. Айде ще мешам с рачешките работи, та да не съм съвсем вън, хаха. Докато ме понасят.
Да започна с това, че първия път тръгнах от Бг с представата, че там има пустини, древни работи и се стрелят. Мойто мило ме разубеди от страховете ми с думите: знаеш колко се грижа за теб, бих ли те завел на място, където ще е опасно за теб?
Ако за Иран може да се каже, че е опасно, тогава за България трябва да се каже, че е опасно х 10. С очите си съм виждала жена, в 12 ч. през нощта (ние се прибирахме от заведение) сама, по улицата в Техеран, със злато и на двете ръце от китките до лактите, и си вървеше дори без да се оглежда. Тук жените си мерят обичането на мъжовете си с количеството злато, което имат. Дето се вика, да си продаде човека единия бъбрвк, че да покаже на всички колко обича жена си.
Какво си представяте, като чуете иранска жена? Е, каквото и да е, има много малко с истината. Тук мъжът е главата, основно с представителни функции, и шията в лицето на жената я върти в желаната посока. Иранките са намахани, гримират се до откат, мрат да си правят чипи нослета, ултрамодерни са, и със страхотно самочувствие. Чадори носят малко млади жени, основно ходят с шалове на главите, а напоследък виждам все повече момичета, които са свалили шаловете и ходят с непокрити глави. Обаче, ако ги видят полицаи, ги арестуват. Това обаче им е протестът на иранките, и си мисля, че колкото повече стават, толкова повече ще надделяват. Така де, не могат да натикат по затворите всички млади жени. Един месец е срока за непокрита глава.
Мъжете имат думата по глобалните въпроси като отношенията с Америка и световната политика, а в къщи жената е неоспорван шеф и става винаги това, което тя решава. Това идва от религията им. Тук са шиити, за които е характерно почитането на жената, защото пророкът им е имал четири дъщери и нито един син. Нещо като католическото християнство, което почита на първо място дева Мария. А ония неща, дето сте ги чували за пребиване на жени с камъни, са се случвали в миналото в южните части на Иран, които са населени с етнически араби, и нещата при тях са сложни открай време. Но в днешно време такива убийства се наказват от закона като саморазправа.
 Тук за изнасилване бесят! Ако си натиснал омъжена жена, бесят без уговорки. Ако си изловил момиче, може да ти се размине въжето, ако момичето се съгласи да се ожени за теб, но пак първо ще си излежиш един сериозен срок в панделата (поне 5 г.), и чак тогава можеш да консумираш брака си. Почти винаги това означава огромни пари, платени на момичето, за да се съгласи да се омъжи за насилника, и така да го оттърве от бесилката, после се развеждат. А бесенето се прави публично, за назидание на всички, да знаят да си държат ''нефритените жезли'' по гащите. Действа много ефикасно. Изобщо, полицията пипа много здраво, на което и се дължи спокойствието и сигурността.
За правото на четири съпруги: когато си се оженил за една, можеш да вземеш втора съпруга само ако имаш нотариално заверено писмено съгласие от първата. Ако искаш трета, тогава трябва съгласие от първите две. Случва се мъж да има две жени, но основно ако първата не може да роди деца, а не иска да се развежда. А аз поне досега не съм чувала за мъж с три жени, дори и да има по някой някъде. Всъщност, получава се, че иранските мъже са много по-верни на съпругите си, отколкото нашите. Тук жените се пазят, не се раздават като хот-дог на крак, и липсата на свободен секс парадоксално заздравява неимоверно семействата. Девойките се женят след 18 години, ако има някъде зор за по-ранен брак, може след 16, но след удостоверение на лекар, че физически е достатъчно развита, за да понесе евентуална бременност. Това, което аз виждам, е, че масово се женят след завършване на висше образование (по статистика 78 % от младежта са с висше) и пак след брака не бързат да раждат, искат да си поживеят като двойка първо. Рядко имат по две деца, а три почти не се срещат. Страната от доста време е с отрицателен прираст, властите се опитват да правят разни финтове, за да стимулират раждания на повече деца, но младите не се хващат. Държат като имат дете, да му подсигурят добро образование, а рядко има достатъчно пари за две деца.
Всъщност, със сигурност в Иран има бедни хора, но аз не съм виждала. В Мазандеран всеки притежава поне парче земя, да засее ориз или портокали, и да добави доходи към заплатата. Бедни тук се таксуват ония, които имат малко жилище и нямат скъпа кола. И нямат мебели, декорирани като иконостаси, хаха.
За медицината тук вече съм писала преди време, но пак да спомена, че съм възхитена от качеството на лекарите и от оборудването в болниците. Абсолютно всички доктори, включително зъболекарите, владеят английски, както и повечето от сестрите. Просто имат страхотни специалисти, които непрекъснато усъвършенстват и ъпдейтват знанията по специалността си, а не повтарят до края на пракриката си онова, което са научили през студентстването си. Правя съпоставка между първата си операция, направена в Бг, и втората, тук. Няма да забравя как на първата доктора преряза маркучите на дреновете на втория ден, и кръвта течеше по нощницата ми, докарвайки ми вид на клано прасе. Да беше само това, с мед да го мажеш. Но той не беше махнал лимфен възел непосредствено до рака, откъдето впоследствие тръгна рецидива. Затова, момичета, никога не съжалявайте, че са ви махнали много лимфни възли, като препатила ще ви кажа, по-добре един-два в повече, отколкото един недостатъчно. Това, което ни се случва, изобщо не е шега, и най-важно е да съхраним живота си, а естетиката е чак след това. Вуобще, опитвайте се да гледате на бъдещето с оптимизъм и надежда, положителната нагласа е половин доктор! И във връзка с депресията, която се обсъждаше по-назад, наистина си струва да се търси помощ, за да се преодолее, мрачните мисли и апатията съвсем пряко сриват имунитета  и няма как да се преодолеят самостоятелно. Никакви призиви за ''стягане'' няма да помогнат.
Е, хайде стига ви толкова, после пак. А пък за храната направо не ми се почва, че трябва да пиша половин книга😁 Лека, мацки и момче!

Детелинке, благодаря ти! Друг свят рисуваш. Чакаме още.... а за рачешките работи. Рецидиви, два,  пет ... Хората казали има ли век има и лек.... за нас век има...

Душички, аз съм в болницата и си чакам утрешната последна вливка . Обаче оперираната ръка доста ми се поду.Не съм я претоварвала, не ме боли, просто показалеца ми е направо като кебапче, от по големичкити . Дайте съвет как да се отърва от това подуване, че ме е страх да не се влоши още. Иначе днес минах ренген, ехо на коремни, ехо на млечни жлези. Всичко е наред. Е на оперираната гърда не се видя добре , защото съм имала натрупване на лимфна течност, но и доктора каза, че ехото на гърди за това се прави 6 месеца след химията , точно поради тази причина. АЗ  обаче държах да го мина, най.- вече заради другата гърда, защото съм с двустранна мастопатия и си трябва редовно следене. Та помагайте, дайте съвети за ръката.

Дръж ръката повече нагоре. Може и с хомеопатия да пробваш - Лимфомиозот капки.
 Мен не ми е надута,но пък ме наболява и май жегите имат пръст в тази работа.

Нещо ми е кофти на ушите днес .Не е точно болка ,нещо като заглъхнали ли и аз не мога да преценя.Дали има нещо общо с химията или съм стояла на течение и аз не знам.

При мен ново 20. Появи се остра болка под оперираната мишница. Напипвам нещо като уплътнение, но много болезнено.  Нямам никаква представа какво е. Сега при какъв специалист да се мъкна?

Това и мен ме интересува, защото и аз понякога имам такива усещания.

Лейди, да звъннеш в Сити утре и да питаш? Или на Василев (дано не бъркам, че той те беше оперирал...).

Мен почна да ми се променя вкуса, дано само с това си остана. Въпреки че и корема нещо къркори... Дано не дежуря пак в тоалетната. Дребното нещо е неспокойно тая нощ, баш сега ако пак се разболее ще е просто прекрасно