Затлъстяването е един от рисковите фактори за възникване на овулаторни проблеми. За това допринася хормоналният дисбаланс, с който то е свързано. То е и фактор за повишена честота на спонтанни аборти и като цяло неблагоприятният изход за една бъдеща бременност. Затлъстяването е причина за развитие на т. нар. инсулинова резистентност. Това е състояние, при което инсулинът не може да осъществява добре своя основен ефект – да вкарва глюкозата в клетките. Хроничната инсулинова резистентност се задълбочава, когато жената забременее. Всичко изложено може да увеличи риска за развитие на захарен диабет по време на бременността. Затова активно се препоръчва на всички жени с наднормено тегло, планиращи да станат майки, да положат усилия в посока редукция на телесна маса преди стартиране на опитите за зачеване. Това значително ще намали риска от възникване на диабет, хипертония, както и усложнения за плода в хода на бременността, разяснява ендокринологът д-р Веселина Яначкова от Медицински комплекс „Д-р Щерев“.

Захарният диабет представлява група от метаболитни заболявания, характеризиращи се с висока кръвна захар, която е резултат от нарушение в инсулиновата секреция, в инсулиновото действие или и в двете. По данни на Световната здравна организация в световен мащаб над 1,5 млн. жени в репродуктивна възраст са със захарен диабет, като броят им расте с 1-2% годишно. Тези жени трябва да планират своята бременност по-прецизно и да се стремят към адекватен метаболитен контрол.



При планиране на бременност при жени със захарен диабет гликираният хемоглобин, който отразява средната стойност на кръвната захар през последните три месеца, трябва да бъде максимално близо до нормалните стойности, без да се допускат хипогликемии (резки спадания в нивото на кръвната захар). Нужна е и профилактика на диабетната нефропатия, ретинопатия, невропатия. Важно е да се преустанови приемът на пероралните антидиабетни препарати и статините (медикаменти, които се приемат при висок холестерол). Когато се налага антидиабетно лечение, се препоръчва то да бъде с инсулин. Необходимо е осъществяване на интензивен самоконтрол на кръвната захар. Препоръчва се прием на фолиева киселина 400 мкг/дн. Още преди забременяването е редно да се оптимизира артериалното налягане с достигане на стойности по-ниски от <130/80, като се преустановява приемът на АСЕ-инхибитори и АРБ (ангиотензин рецепторни блокери), а терапията се адаптира към бременността.

На скрининг за регистриране на въглехидратни нарушения по време на бременност подлежат:
-   Жени с наднормено телесно тегло и индекс на телесната маса над 25
-   Жени с първостепенни родственици, страдащи от диабет
-   Майка, родила дете с тегло над 4 кг или при която е диагностициран гестационен захарен диабет
-   Жени с артериална хипертония
-   Жени с ниво на HDL-холестерол под 0,9 или ниво на триглицериди над 2,2
-   Жени с нарушен глюкозен толеранс или нарушена гликемия на гладно при предишни изследвания
-   Жени с анамнеза за сърдечносъдово заболяване
-   Жени със синдром на поликистозни яйчници или други състояния, свързани с инсулинова резистентност
-   Жени със симптоми, насочващи към захарен диабет
-   Жени със заседнал начин на живот
-   Жени с гликиран хемоглобин – HbA1c над 5,7%

При жени с повишен риск още при първата пренатална консултация е необходимо да бъде проведено изследване за изключване на гестационен захарен диабет. Скрининг с провеждане на оралноен глюкозо-толерантен тест със 75 г глюкоза се препоръчва през 24 – 28 г.с. при всички бременни, при които не е установен диабет преди това, с изследване на кръвна захар на гладно, на първи и втори час.

Диагноза гестационен захарен диабет се поставя при наличие на поне 1 от следните критерии:
- Кръвна захар на гладно над 5,1 ммол/л
- Кръвна захар на първи час при орален глюкозо-толерантен тест над 10,0 ммол/л
- Кръвна захар на втори час при орален глюкозо-толерантен тест над 8,6 ммол/л

От 6 до 12 седмици след раждането е необходимо да се проведе скрининг за персистиращ диабет отново чрез орален глюкозо-толерантен тест. Жените с гестационен диабет са с повишен риск за развитие на захарен диабет тип 2. Затова е препоръчително те да провеждат скрининг за такъв дo края на живота си на всеки три години.

По време на бременност жените с диабет, както и тези със съществуващо заболяване отпреди забременяването, е необходимо да осъществяват чести прегледи и редовен самоконтрол на кръвната захар. Нарушенията във въглехидратната обмяна представляват съществен проблем за бъдещата майка. Своевременното лечение, редовният контрол, борбата в посока редуциране на рисковите фактори и съвместните усилия на пациентката, лекуващите ендокринолог и акушер-гинеколог обаче благоприятстват и водят до положителни резултати.

Последна редакция: пт, 07 юни 2019, 16:36 от Редактор**