Публикувана: 8 юли 2006, 01:55 ч.
Последно мнение: 2 авг. 2006, 08:25 ч.

Щастливи ли сте?

2 375
35
1

# 15 12 юли 2006, 00:21 ч.

Мнения: X

Аз мъж до себе си нямам, но мога да смея от сърце, което не ми се случваше при последните ми две връзки с обща продължителност около 8 години. Сега, след като от 1 година съм сама, разбрах какво значи да се смееш истински. Да се радваш на живота, без да мислиш кой какво ти готви зад гърба и кога да очакваш следващото включване от безкрайни простотии. А в противовес на казаното от някой съм абсолютно уверена, че майчинството си ми е призвание. От толкова години го исках това дете и сега .. когато най-сетне го имам - ами да, всъщност съм знаела какво искам... да. Ми как да не съм щастлива.
Мъж... не съм срещнала явно такъв, който да обичам, обаче да е на нивото ми, да мога да уважавам и съответните неща следващи от това.... а от тези дето познавам никой не ми е нужен....
А къде ги срещате тия мъже дето 'стават' да знам и аз там да ходя... Wink

# 16 12 юли 2006, 01:51 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: casiopea в ср, 12 юли 2006, 00:21

А къде ги срещате тия мъже дето 'стават' да знам и аз там да ходя... Wink

В мрежата, Каси Mr. Green

ама да си остане между нас. Последните си...5-6 гаджета включително бившия мъж все там.

След успешния лов очаквам да черпиш ей Laughing

# 17 12 юли 2006, 09:18 ч.

Мнения: 6 315

Мхм, щастлива съм през повечето време! Когато и двамата с дечко сме здрави Simple Smile

. Когато хората, които обичам са щастливи. Когато работя - много си обичам работата Flutter

. И аз мъж си нямам в момента, но и не искам - първо трябва да се разведа, че ако започвам нещо то да е "на чисто" Laughing

. А и около мен (изключвам близките приятели мъже) напоследък са се навъдили все едни такива дето ако си ги взема все едно ще имам 2 деца Crazy

# 18 12 юли 2006, 09:55 ч.

Явно аз съм от малкото тук,които НЕ са щастливи.Благодарна-да,но не и щастлива.Благодарна съм,че имам прекрасна дъщеря,всеотдайна майка,които много обичам.Имам дом,хубава работа,но това не ми е достатъчно,за съжаление.Липсва ми някой,на който да дам любовта си,някой,който да ме обича безусловно и истински,някой,който да изтрие сълзите ми и да ми върне вярата в любовта.На моменти съм доволна,че имам любовта на близките си,но през повечето време се чувствам адски самотна и ненужна /дори и когато съм сред хора/.Самотата бавно ме убива,затворила съм се в себе си и се страхувам да допусна някой до себе си ,за да не бъда наранена и излъгана ОТНОВО /за кой ли път/.Но много се радвам за всички вас,който сте открили щастие и в нещастието си и живеете в мир със себе си.Дано и аз да успея някой ден.

# 19 12 юли 2006, 22:01 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: Isa в ср, 12 юли 2006, 01:51

Цитат на: casiopea в ср, 12 юли 2006, 00:21

А къде ги срещате тия мъже дето 'стават' да знам и аз там да ходя... Wink

В мрежата, Каси Mr. Green

Не думай... Shocked

Да се логна и аз някъде Mr. Green

Я кажете къде кълве да се присламча Joy

# 20 12 юли 2006, 22:56 ч.

Мнения: X

Магда ще успееш, само имай търпение.

# 21 13 юли 2006, 19:48 ч.

Мнения: 357

Цитат на: casiopea в ср, 12 юли 2006, 00:21

Мъж... не съм срещнала явно такъв, който да обичам, обаче да е на нивото ми, да мога да уважавам и съответните неща следващи от това.... а от тези дето познавам никой не ми е нужен....
А къде ги срещате тия мъже дето 'стават' да знам и аз там да ходя... Wink

Явно все гледаме, където не трябва Wink

"Лошите момчета" са интересни, ама явно не стават за семейство, пък тези дето са послушни хич не са ми по вкуса Thinking

Пък и като осъзнаеш, че можеш да се справяш отлично и без да влачиш мъж след себе си, качваш летвата и става още по-трудно Rolling Eyes

Ако някой знае, къде се събират тия дето "стават", хайде да каже!
Не бъдете егоистки, споделете! Joy

# 22 14 юли 2006, 09:16 ч.

Мнения: 2 327

Тя Иса ви е казала Simple Smile

Ама както се вижда там и бившия е срещнала... Май няма място дето да се събират свестните мъже.
А и на мен много ми харесва едно сравнение - мъжете са като тоалетните. Тия дето са свободни са censored

# 23 18 юли 2006, 12:54 ч.

Мнения: 51

Да, приоритетите се смениха:) След появяването на бебето е различно, но в никакъв случай не ми е самотно:) Мами, ние не сме самотни, а просто сме ЕДИНСТВЕНИ родители за нашите дечица:) УСПЕХ

# 24 19 юли 2006, 23:27 ч.

Мнения: X

Цитат на: mama_chrisy в чт, 13 юли 2006, 19:48

Явно все гледаме, където не трябва Wink

да да и пак да

# 25 20 юли 2006, 15:53 ч.

София
Мнения: 4 493

"Щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване."
Лесно е да се каже, но трудно се постига. АЗ още се уча на такова пътуване. Гледам всеки ден да се поглезя с нещо дребно и да зарадвам с някой жест или приказка хората, които обичам. Всеки ден трябва да има нещо дребно дори, което да те радва.

Лошото е, че не винаги успявам бързо да се оттърся от отрицателните емации -над това имам да работя още доста. Sad

# 26 20 юли 2006, 23:24 ч.

Мнения: X

Ами на мен, честно казано, се оказа, че отрицателните емоции ми е създавал съпруга ми.
Така излезе, защото сега нямам отрицателни емоции. #Crazy

Подредила съм си света идеално - и дребните спънки, които се явяват в битието ни, не успяват да достигнат до съзнанието ми като "отрицателни емоции".
Виж, положителни емоции имам ежедневно. В ежедневие, в което имаш 15 минути почивка на ден - вечер, няма как да не им се насладиш безкрайно много. В ежедневие, когато има 15 лева с които да се зарадваш - няма как да не се зарадваш на каквото и да получиш срещу тях.
Радостите са ценени, когато са рядкост. Когато станат битие, те спират да ни радват и ги приемаме като даденост.
Сигурно затова съм щастлива. newsm78