Издънките от към смешната им страна

Е, и аз да споделя една от многото ми издънки:
Аз съм шести клас, в къщи звъни телефона. Вдигам аз и господина насреща търси Николай. Питам дали не търси Никола /баща ми/, а той вика - "ами, сигурно е Никола". Казвам, че го няма, но мога да предам кой го търси. Той - "ами Сталин е на телефон", а аз веднага изстрелвам "Да бе, а аз съм Раиса Горбачова...." и затворих телефона с убеждението, че някой, разбрал, че е позвънил на погрешен номер се гъбарка с мен.
Вечерта баща ми пита дали не го е търсил някой, а аз му отговарям - не. По едно време го чувам да казва на майка ми - "Ей, този Сталин никакъв не се обажда,а обеща..."Казах му естествено, че е звънял Сталин и даже какво съм отговорила. Той се обади на човека и му се извинява, а онзи му вика - "нама нищо - редовно ми се случва".

  Знам един подобен случай, само че не беше Сталин, а Георги Димитров

1.   Седя си в Романса с мъжо и още една двойка... а аз два часа гледам менюто и не мога да си избера... поръчват другите, а сервитьорката с нагъл тон „а за вас”, казах й „порция тиква с мед и орехи”... тя се фръцна направи 3-4 крачки, обръща се и се пули... ама ние нямаме такова в менюто... умряхме от смях.
2.   когато съм била около 2-3 годишна влизаме с майка ми в плод и зеленчук, гушвам аз крака на мама и така заспивам права... в един момент чувам на майка ми гласа, стискам здраво крака и отварям очи, а един чичко отгоре ми се усмихва мило, мило....
3.   Седя си в час в училище и стискам палци да не изпитат, обаче ме викат на дъската и аз от притеснение ( а стаята с много табла), та пита ме учителката въпроса и аз... мълчанието на агнетата 2... а тя ми сочи към диската „ей там на дъската” и аз почвам да се озъртам „дето го бях написала”.
4.   Пред Бриколаж с мъжо излизаме да си ходим, цъква той алармата а през един ред и друга кола в синхрон с нашата се отваря, мъжа ми пробва пак и двете се заключват... направо паднахме... та изчакахме хората за да не им остане колата отключена
5.   отивам да видя една приятелка управителка на магазин за бельо на Витошка. Вървя си аз към витрината и си мисля, „А вратата май е отворена” и се нацелвам челно... такава цицина ми излезе.
6.   Обличам се за среща и много бързам,,, и така облечена с костюм, гримиран и с прическа се качвам в асансьора (тогава живеех на 15 етаж), в един момент младеж се качва на 10 и го гледам гледа ме в краката и едва се сдържа... поглеждам аз, а там любимите ми пантофи с плюшени маймуни...
има и още....

А ето ви и няколко за хора злоупотребявали с името ми:
1.   Виждам в дискотеката моя позната, която не съм виждала отдавна.... аз съм с мъжо... та вика ми тя, „знаеш ли, че ходиш на мъжа ми с един приятел ”... гледам нея, гледам мъжо и викам „кой е тоя, защото аз с него ходя вече 4 години”, а тя „абе ...., той каза че от 2 години сте заедно и ще се жените .....
2.   на мъжо сестра му отишла на кафе с нейна приятелка, на приятелката и звъннала друга девойка и й казала, тук съм с новото си гадже, къде си да пием кафе... Появили се, а оня за да се направи на мъж почнал, а
- ама ти нали знаеш, че аз имам сериозна приятелка ... онази .........
- и тя е много известна... всички      .......
на мъжо сестрата се е окопитила и го пита
- е коя е.... оня
- ами Диана Великова...а тя
- ама коя наистина ли... оня
- да... зълва ми
- ами тя от 5 години живее с брат ми.... а младежа
- сигурно се бъркаш аз ходя с фотомодела Диана Великова, дето се раздели с мъжа си заради мен и по вестниците писаха...
та тя дига телефона и ми звъни на мен  ... оня ми се извинява , платил си сметката и дим да го няма....
3.   Отивам на диско, ама не съм се гримирала, облякла съм нещо и си говоря с барманката за глупости, направо съм умряла от скука ... идва някакъв
- да ви почерпя... викам му не... а той се намества до мен...
- Вие от къде сте.... мен като ме изби и почнах да говоря на меко ...
- ми от Казанлък съм....
- а той аааа аз съм бил там.. откога си в София...
- отдавна вече 1 месец , сега си търся работа, та ако може да не ме притеснявате тук с барманката нещо си говорим...
- ооо аз имам заведение работа ще ти намеря 
- викам ама аз нещо като модел искам да работя  ... вчера се запознах с един модел и тя каза че ще ми намери работа – и му показвам моя визитка със снимка с надеждата да се усети, че го бъзикам, а той...........
- ооо ама тя ми е гадже 
ЕЕЕЕ направо паднах от стола... барманката легна зад бара от смях 

И аз да се издъня
Преместихме се да живеем във вилата на родителите ми извън града посред лято, а те заминаха за няколко дни на екскурзия в чужбина. Майка ми поръчва - и да ми поливаш тиквичките в градината, като се върна, да не ги намеря увяхнали! Маркучът е сложен на чешмата - само да пуснеш водата и да ги поливаш! А, и чу ли, на Бай Стойчо убили жена му в апартамента им (а иначе са съседи по вила) - горкичката, какви хора има?  И заминаха.
Всяки ден поливах тиквичките най-прилежно, обаче един ден докато стоях с маркуча в ръка, един мъж с костюм, вратовръзка и едно очукано дипломатическо куфарче, застава до оградата и се провикна.
 - Добър ден, може ли да дойдете и да ми дадете едни показания.
Аз го погледнах и си мисля - това ще е някой цивилен полицай или следовател, сигурно идва да разпитва съседите на бай Стойчо, ако някой знае нещо повече за убийството.
Без да пускам маркуча, отговарям:
 - Ама аз не мога да Ви дам показания - нищо не знам!
А той:
 - Е, как така не можете.
 - Еми така, Бай Стойчо само познавам, жена му не съм я виждала никога - тя беше болнава и си стоеше в апартамента им. Никога
не съм я виждала тук - отговарям аз.
Пак той:
 - Аз на Бай Стойчо съм му взел показанията, дошъл съм за Вашите.
Аз:
 - Нищо не знам!
Той:
 - Е, как така не знаете - ама Вие тука ли живеете - досега не съм Ви виждал.
 - Да, тука живея - и аз не съм Ви виждала.
Той:
 - Така значи,  не можете да ми дадете показания.
Той:
 - Къде са Бай Митьо и жена му?( родителите ми)
Отговарям - на екскурзия, ще се приберат след 4 дни.
 Той:
 - Аз пак ще дойда за показанията -  поне знаете ли къде е шахтата?
Отговарям - не незнам, казаха в апартамента.
 Той:
 - Значи така, поливате си тиквичките и нищо не знаете!
 И замина.
 След 4 дни се прибират родителите ми. Още от пътната врата майка ми - поливахте ли ми тиквичките.
А аз рева с пълен глас:
 - Как можахте ... изнизахте се на екскурзия, а аз тука да се чудя какво да правя.
Майка ми към баща ми:
 - Видя ли, аз ти казах, че няма да се оправят.
Аз ревнах още повече:
 - И на всичкото отгоре, нищо не сте разбрали - убита е в шахта. Идваха от полицията да  питат къде е шахтата. И повече няма да поливам проклетите Ви тиквички - и казаха, че ще идват пак,за да дадете показания, защото мен не ме познават.
Баща ми обаче се светна:
 - Как може бе момиче, не са идва ли от полицията - идвал е инкасатора за водата!!!
 А шахтата с водомера е до къщата.

 Бяхме още ученици - волни птички и ваканцията съответно сме по цял ден на море. Играем волейбол единия ден и при нас идва руснак - "Можна?", ние разбира се нямаме против и човека се включва. Един образ от компанията (много свестен тип  ) седи на началния и се мъдри как да бие. Ние от другия отбор му викаме - "Ари веееееееее! Биййй бе Рамбич! Ари БЕЕЕЕЕЕЕ! " Той обаче се лиготи - "Няма да бия! Няма пък!"... Ние продължаваме -"Ари бе кашкавал! Бий бе кашкавал......!" Тай обаче си стой и се лиготи.... Тогава руснака се обърна (беше от неговия отбор) и му вика - "Ну давай кашкавал!" ....и 8 човека на земята от смях!

Преди 10-тина години влизаме с гаджето в Тера Нова. Навън - студ, магазина - скука, и той застава близо до вратата, за да ме изчака. На излизане ми казва :" Три жени ми отвориха чантите си".

 

...връщаме се от плаж , времето перфектно...и момата решава да ме изненада с френска в колата(докато си карам)! Намалих естествено , но не спирам...и по едно време някакъв бус ни изпреварва..., заглежда се човечеца - интересно му е...обаче не вижда завоя и се удря в мантинелата и се преобърна! Жив и здрав остана само дето буса нямаше кой да го изправи...голям майтам честно! Извода е , че прекаленото любопитство до нищо хубаво не води! 

Леле опасна работа 

Играем си с братото в къщи на стражари и апаши.  Той ме "застрелва" и аз падам драматично на земята и "умирам". В този момент звъни телефона и братчето ми хуква да отговаря и чувам " Кака не може да дойде, умря" и затваря телефона

Krivondela, историята ти ме сбърка от смях, сълзи ми потекоха

 

Това е, което аз помня. Защото има неща, които инкасатора за водата твърди, и които не съм разбрала в объркването си.
Преди да ме попита "Тук ли живеете, не съм Ви виждал?"  ме е питал за името.
 Отговорила съм: " Незнам, нали Ви казах - нямам представа"!!!

Аз не съм написала цялата история -  има подробности и коментари.
Всички разбраха какво е станало!

Сутринта преди издънката ставам и решавам, че докато поливам тиквичките мога да използвам времето за една козметична маска -
така и така след това ще трябва да се къпя.
Смесвам жълтъците с меда - на лицето, че остана и за косата. Върху пижамата облякох един найлонов дъждобран, защото реших, че докато поливам тиквичките ще се опръскам с кал.  Така екипирана излязох в градината - уж на бързо да си свърша работата.
През цялото време на разговора  обаче - аз бях изключила.

Съседи, разбраха какво е станало от инкасатора, защото той отишъл да ги пита дали ме познават. Усъмнил се, че може да не съм съвсем наред с мозъчната дейност.

Коментарите след това:
Баща ми:
 - В тези апартаменти затъпяхте - и децата си мъчите (за внуците )
Майка ми:
 - Човек един път да отиде някъде на екскурзия - целият свят ще разбере!
Мъжът ми:
 - ...тиквичката ми тя ... (през това време той беше на риболов)!  :35
Дъщеря ми - тийнеджърка:
 - Тоя път ще отвориш ти!!!  Пак звъни някой на вратата!!! Сигурно е оня кавал - "инкасатора от полицията"! 
Приятелка по телефона:
 - Скъпа, за друг път да знаеш - на поп, на доктор и на инкасатор - всичко се казва и ПОКАЗва ( от показания)!
Съседи:
 - Днес пак идваха от полициата за показанията на Вашия водомер!
Момченце на съседи:
 - Лельо, лельо, ама този чичко как е разбрал, че е убита във Вашта шахта? Аз ходих и огледах - там няма никой, даже кръв няма? 
Инкасатора за водата:
 - Госпожо, вече разбрахте, че не съм от полицията - ама и Вашата екипировка си я биваше! 
Четири дни се чудех,  дали да се обадя на полицията или на бърза помощ!

krivondela, с глас съм се смяла. Просто е уникална историята ти