Издънките от към смешната им страна

Чакайте и аз да се включа с нещичко...
Значи това става преди много години в Студентски град.Брат ми - студент,аз и сестра ми ученички вдълбокия прованс.Та му отиваме на гости значи.Той е в една стая заедно с най-добрия си приятел (заедно ги приеха ) и правят купон.И свалят мацки.На брат ми приятеля по едно време както си сваляше една става и тръгва към тоалетната.Аз го виждам и се провиквам колкото мога " Аааа,дай малко семки де,гледай,единия ти джоб е пълен със семки а не даваш !" И подлагам шепичка. Ония човек потъна в земята Ама аз пак "Дай семки де,видях че джоба ти е пълен !" Мацките изпопадаха на земята от смях,мен брат ми ме сръга и бързо ме избута нанякъде а горкият му приятел умря от срам.И чак години по-късно аз се сещам ,какво всъщност е станало (тогава така и не разбрах защо всички се заливаха от смях)  То не било семки,ами човека както си свалял мацката взел че еректирал.Ама члена му нали на една страна и изпълнил джоба,а аз съм решила че са семки.
Тогава наистина не загрях,ама сега като се сетя и аз умирам от срам
 
Друга моя издънка : Гаджета сме с мъжа ми .Една вечер той сърдит и не идва на уговорената среща.Аз полудявам и тръгвам да го търся по заведенията.Няма го.Викам си "Не,тоя ще го намеря каквото и да става !" Отивам пред тях,добре ама къщата оключена от всякъде.
Как да вляза ? И измислям гениален план ! Имам приятел алпинист,който по една случайност видях да се мотае в едно от заведенията.Намирам го аз и ревейки го моля да иде да извика гаджето.И той се съгласява.Отиваме,ама не знаем на кой етаж живее благоверния (къщата голяма,масивна,на три етажа).И като взе да се катери тоя човек,същински паяк ! Стига до първия етаж,едвам се крепи,ама аз викам "ААА,май е по -нагоре ..." Качва се той на третия етаж.С едната ръка виси за перваза,с другата тропа на прозореца и вика "Алоооо,има ли някой ?" Прозореца се отваря от стреснатите леля и вуйчо на гаджето,побелели от страх "Какво искате " питат. А ония "Нищо ,търся ...еди кой си .Тук ли е ?" А те "Не ,на долния етаж живее" и хлопват прозореца.Моят приятел-алпинист слиза по-надолу и пак тропа.С едната ръка за перваза,с другата тропа Прозореца се отваря от уплашените родители на гаджето .А ония "Тук ли е еди кой се ...?" А те "Ама какво искате,вие шегувате ли се !?" А той "Не бе,извикайте го ,че гаджето му го чака долуууууу...." И се отронва като въшка от перваза.Малко се поожули човека,но нали не си счупи нещо.Изпълни си мисията и тихомълком изчезна.Гаджето (което днес вече ми е съпруг) излезе,разбрахме се и така - хепи енд.Тогава не ми беше смешно.Но сега като се сетя,как тоя виси в 11 часа вечерта по прозорците на хората и чука,с едната ръка увиснал на перваза,умирам от смях !Да ме пита човек,от къде го намерих тогава тоя алпинист (на него това си му беше професията)
Добре че мъж ми ги е забравил тия изпълнения,че щеше да ме спука от бъзик
А най-голямата ми излагация е,че идвайки за пръв път в София сама,решавам аз да пътувам с градския транспорт.Но съм си въобразила че сутринта си купуваш билетче и пътуваш с него цял ден,във всички автобуси,тролеи и т.н.От къде да знам,че за всеки транспорт си купуваш отделно билетче  И така си пътувах цял ден с това билетче,добре че не ме глобиха.По-късно едни приятели ме светнаха за какво иде реч,ама направо си умрях от срам....
Имам и други изцепки,ама не мога да се сетя сега....В общи линии -  шматка съм си 

Като работих на морето в един ресторант имаше фото-фиеста и дамската тоалетна беше затрупана с машинарии. Влизам в мъжката, а на писоара мъж  аз се стаписах ни напред ни назад. Човека съ свърши работата обърна се към мен и ми каза "Благодаря за вниманието!" еее тогава вече щях да се напикая от смях 

Тоя номер и аз съм го правила, момче беше на касата, даже визитна картичка моя се изсипа отнякъде Циркът беше пълен

КъФ чуден номер !    Днес ще си поръчам визитки, честно. И то в различни цветова, като презервативите.

Рано сутрин сабахлем ме развесели. 

Преди много години, една позната разказваше, че има уговорка с гаджето да я вземе с колата след работа. Девойката работеше в едно заведение. Излиза нашата в уречения час, на паркинга на заведението кола като на гаджето, отваря врата, вижда че шофьора е друг, но най-спокойно си сяда и пита: "Къде е Иван?".
Шофьора "Кой Иван?"

[color=blue]А някой да си е забравял детето в магазина??? А ?
Влизам в кварталния минимаркет и оставям количката с бебето настрани. Имаше и други хора. Напазарувах, побъбрих с продавача и си излизам. Минавам 20-30 метра и усещам, че нещо ми липсва  ама не мога да зацепя какво точно  Мислих, мислих и накрая се сетих  Бегом до магазина, влизам и какво да видя: моя син се просегнал от количката, взел една празна бутилка от бира и шора  [/color]
Същия ден, като слагам прах в пералнята за втири пране, се светнах, че първото съм го изпрала без прах...ама чистичко си беше, де 
Като ученичка пък, чакам градския автобус, на спирката тъмно и аз в далечината виждам профила на мой 1-ви братовчед. Хуквам към него, следват прегръдка, целувка по бузата и... Голям гаф. Извиних се на човека, а той се хили и вика: "Няма  нищо, мойто момиче, пак заповядай". 
[color=orangered]На спирката сме с майка ми (Варна). Минават коли с каравани и аз въодушевена, крещя с цяло гърло: "Мамо, мамо, виж, ще има панаир; сергиите идват!".  А те чужденците си отивали след почивка...  [/color]
Баща ми нещо ми показава, вървим по пътя. Аз се блещя и нищо не виждам. Той се ядосва и вика: "Кьорусун табела", а аз невинно: "Къде е табелата"? 
Пращам 3 год. си син до магазина. Давам му 3-4 лв. на монети исписък. Трябваше да му остане ресто...2-3 монети да кажем. Връща се нашия, а джоба му дрънка. "Ти плати ли? ", питам. "Дааа, мамо, дадох една паричка".  Върнахме се в магазина, а жената се смее. Човекът дал 20 стотинки, взел си торбата и ... една торбичка = една паричка.  Викам "защо не даде всичките стотинки", а той" ми на мен какво ще остане?". На мама икономичното дете. 
Има и още, ама друг път. На работа съм все пак. 

моят мъж работи нощно време в заведение . Миналата година продаваше колата и залепил на прозореца "продава се и пр." и сяда една сутрин в колата и гледа отсрани стои един младеж и го разглежда с любопитсво - ту него , ту колата .... и моят мъж ми разказва " реших , че се интересува от колата и смъкнах стъклото да говорим , а той се приближи и каза " бате , да знайш за 5лв.ква свирка шти напрая"

веднъж пътувам във влака с една моя колежка и една учителка , която много уважавам , и минаваме през тунел . Като излизаме от тунела аз хващам започнат разговор и учителката разказва как децата като тренирали худ. гимнастика били все на диети и като огладнеели много се криели и ядали паста за зъби. И аз възмутено започвам да се паля " ужас ! какви са тия майки да подложат децата си на такова нещо! Това са някакви болни амбиции на родителите ! А те двете се пулят на среща ми , и аз продължавам - такива родители тормозят децата , защото те самите не са постигнали нещо и пр. и пр. И като слизаме от влака колежката ми казва " абе тя разказваше за нейното дете как я е записала да тренира"

Леле, че сте ми шматенки /миловидно казано / егати изпълненията... аз се сещам сега за първата ни среща с приятеля ми... тогава се виждахме за 1-ви път и отидохме в една квартира само двамката да пийнем и да се поцелуваме ... нищо друго... ей тогава както си бях провесила главата от дивана и ме целуваше по врата ... ей тогава му нахаках такава главичка в носа, че не е истина.. на сутринта имаше съсиреци кръв ...    Баси излагацията  ама сега и двамата като се сетим се хилим ... след инцидента го обърнахме на базик...
.... и не мога да разбера как така от тогава все ми върви да го хаквам в носа или в други случаи някъде по главата БЕЗ ДА ИСКАМ държа да отбележа!! 

Редовно поздравявам манекените в магазините.Или ги питам къде е това,което търся. 

В началото на годината правихме инвентаризация.Разделихме се на няколко групи,като аз бях с една колежка.И както си броим и описваме,по едно време я плеснах по дупето. А тя  . И аз чак тогава се усетих какво съм сторил,щото имам навика да пляскам жена си. Потънах в земята от срам,а тя милата и дума не можа да обели.После й се извиних и все още сме добри колеги и със смях си спомняме случая.

Абе признай, че ти се е искало да я плеснеш 

И аз т,ва си мислех да напиша, ама викам, айде, тоя път ще се въздържа...

Ми беше ми на езика и не можах да се спра 

Хубаво е да се въздържаме,ама понякога и като си се въздържал,го отнасяш.
Абе не си признавам,ама явно подсъзнателно съм искал.