Моля, помогнете да спася детето си!

  • 487 987
  • 3 078
  •   1
Отговори
# 3 075
  • Мнения: 43 919
Грешно съм написала аутизъм. За Пандас ставаше въпрос.

# 3 076
  • Мнения: 2 074
След бактериална инфекция при Джони и мен, след две седмици борба с грип А при него (себе си не съм проверявала), аха да си отдъхна и да ваксинирам цялата фамилия и... Лили се събуди в петък с плач и халюцинации, никакви други симптоми. Оставих я вкъщи, а баща ѝ наритах да я заведе в клиниката долу. Резултат нула. В неделя сутринта я заведох при нашият педиатър. Той само ме погледна и зачака какво искам. ПКК, гърлен, носен, обяснявам симптоми и че максималната температура е била 37.4. Слава Богу, той отдавна не спори с мен. Всички тестове са предписани, както и лекарства за грип и бактериална инфекция. "Деси, ти си знаеш какво да правиш, когато получиш резултатите".

Грип Б.


Сестрата на педиатъра: Е, може ли все да сте болни?!

И аз това питам, явно или грешно, или грешните хора.


Аз съм силно за да следваме предписанията на професионалистите и да не си играем на доктори ние, но все по-трудно ми се получава като ми върнат някое дете вкъщи с парацетамол и диагноза "ще му мине". То всичко минава, така или иначе. Интересно тогава защо и как последните години се оказа че има "long COVID", че и последствията не са заклеймявани като спорни и измислени, а диагнози, отдавна известни в практиката, независимо от вирусен или бактериален характер, са набедени че няма начин да имат дълготрайни последствия.

От положителната страна на нещата, усеща се че почнахме имуноглобулина отново - започна отново да произнася по-ясно думите Джони, пак яде любимите си сандвичи, а в неделя вечерта се възхищава на фойерверките през десетина минути и само повтаря: Happy New Year! Fireworks 🎇

(Естествено, че причината за фойерверките бе друга, но пък е приятно, че нито се стряска от тях, а направо ги свързва с нещо конкретно и празник.)

# 3 077
  • Мнения: 2 074
Симптомите при не толкова тежко болните от ПАНДАС/ПАНС деца при настъпването на поредното заболяване (и обикновено съпътстващата криза) са съвсем различни от тежко болните и "нормалните". Мои изводи и наблюдения, естествено.
Вчера по обяд отивам при дребната в спалнята и казвам: ето ти дрехи, след като обядваш, изкъпи се, ако още нещо ти трябва, просто ми кажи.
Към 5 следобед тя пристига при мен цялата в сълзи и сополи, от хълцане почти не мога да разбера какво говори: аз докога ще чакам да ми дадеш дрехи, стана късно, няма да има кога да се изкъпя и да ми изсъхне косата...
WTF
Кротко ѝ показах дрехите точно до нея и това само предизвика още по-голяма истерия.
Мина.
Изкъпа се.

Днес в колата:
Лили, ти гледала ли си Междузвездни войни?
(При други обстоятелства, щях да знам, а най-вече да съм се погрижила да се е случило, но...)
Не.
Значи не знаеш кой е Дарт Вейдър?
А, знам. От тикток. (Смее се) Знам и защо питаш.
Супер. Значи утре ще те пусна на училище, но ако се върнеш отново като роднина на споменатия, право при педиатъра. И догодина, противогрипните август месец.
Коментарите ми явно я забавляват и въпреки затрудненото дишане и страстната тоналност на гласа ѝ, не спира да ми разказва някакви нейни драми по целият път към вкъщи.

***

Джони идва и ме моли за шоколад.
Аз съм заредила миниатюрни шоколадови вафлички, колкото бонбон, хем да получи, хем да не го обръщаме на основно ястие.
Аз го поглеждам предизвикателно и казвам: ок, прочети какво пише на тениската ми.
Джони с ужасна артикулация и видимо четящ непознат текст, някак успява.
Надписът е "mentally somewhere else".
Аз гордо му подавам две парчета, докато вътре в мен нещо умира за пореден път, че "майката каза" ще е, дето никой никога не го е учил да чете. Всъщност и на една буква не сме го учили.

***

Джони слуша едни малоумни видеа с цифри повтарящи се звуци, на макс, когато е зле. Баща му крещи да намали, Лили долита от другата стая и просто решава проблема, а когато излизаме двете с нея до зъболекарят ѝ, аз се опитвам да обясня за възпалението в мозъка и тн, с прости думи. Тя ме прекъсва и казва: stimming, дори "нормалните" хора го правят, нищо странно, успокояващо е, аз имам мои си начини.
Отново срам за много възрастни и още повече професионалисти.

***

Това горното всъщност се случва, защото регулярно се опитвам да дам почивка по няколко дни от болкоуспокояващите на Джони. Е, наложи се да му дам преди малко, защото стана неудържимо положението: трябва да седя залепена за него, всичко е повод за истерия и тн. Половин час след нурофенът, Лили дойде при нас, бута ме и аз питам какво иска. "Нищо. 20 минути минаха. Можеш да станеш, да ми изгладиш униформата и да си легнеш в твоето легло. Той вече е добре."
Докато аз гладя, тя ми оправя леглото.


Не ми се пише повече, макар да мога.

# 3 078
  • Мнения: 2 074
Първият симптом на ПАНДАС/ПАНС, който забелязах при Джони, бе тъгата. Една такава всемирна, която постепенно премина в нещо, което може да се опише само като дълбока депресия. Това бе преди махането на шънта. Колко доктори питах тогава защо така и колко безумия чух, знаех, че ми говорят глупости, но не знаех и аз какво е и защо. Нищо чудно, че след махането на шънта, известно време той бе ок, все пак бе съпроводено с порядъчно количество стероиди, антибиотици и НСПВС.
Последните години все повече се говори за нивото на тревожност и депресията при деца. Лечението, обикновено варира от "ти имаш право да се чувстваш така" до посещения при психолог. При най-тежките случаи, психиатър и ако улучат на тотото лекарството, следва подобрение (някакво).
Във време, в което лекарства, използвани традиционно в онкологията, търпят клинични проучвания за приложението им при Алцхаймер и обратното, безкрайно много пациенти са отписвани като просто "луди", с опити да се лекуват/притъпяват симптомите и без изобщо да се търси причината.

***

Пита родител в група за спектъра за добавки и пробиотици, че детето трета година живее само на мляко.
Нито един отговор по същество.
Ама хранителен терапевт, ама аквасорс, ама хомеопатия и тн. опитвали ли сте? Как е възможно да позволите да живее само на мляко детето?
Оказа се, че посещава терапевт детето, ефект нула.
То и аз какво ли не чух, когато Джони живееше само на чипс, после пък само на мандарини, ама аз бързичко се съгласявам, че съм провален родител и... next please.
С Джони все още имах ентусиазъм да обяснявам и ей нА, чудо, вече имам и лекари, дето признават, че не било баш така, както им изглеждало. Години отне. И много, много влошаване при Джони.
Сега Лили яде около 10 процента от нещата, които допреди година, но тъй като е сравнително разнообразно, никакъв шанс някой да обърне внимание. Голяма работа, че цяла седмица не си яде сандвичите в училище, а ако си купи нещо, по неин избор, от лафката, поне половината го намирам в кутията за хранене. Е, що да не е нормално дете на 11 да живее почти на фотосинтеза до 4 следобед?

***

"За нещастие, моментът настъпи. Не мога да позволя повече детето да разрушава колата и апартамента ни, да троши мебели, а днес дори имах чувството, че ми е счупил ръката. Не ми казвайте, че мога да извикам полицията, знам. Знам също, че инфекция е причината, но след стотици хиляди изхарчени по тестове и тн, нямам повече средства, нито за да продължа тестването, нито за имуноглобулин и тн. Питам за лекарства, дори и да го седират, защото това не може да продължава."
Постът е примерен, но съвсем реален.
И ме е срам от някои от коментарите, ама...не много, и не съм изненадана.
Щото е ясно, че родител, готов да си затвори детето в лудницата или да го тъпче с тежки лекарства, е лош такъв. То и аз съм чувала по мой адрес някои неща в този смисъл, включително в този форум (не в темата), но аз съм натренирана от дете още, когато се преместих да живея от село във Варна и...ех, колко много ми обясняваха някои съученици разликите в образованието на село и в града. До първата шестица по български език и литература при преподавател, дето шестици не пишеше.
Шестицата ми сега е, че Джони получава имуноглобулин по каса. Това нямаше да е възможно без вас, вие платихте първите вливки, всички консултации и тестове, с които успях да притисна застрахователите. И лекарствата, с които го крепях междувременно. Ясно, че е недостатъчно, но ако удържа и има средства, и за останалото ще се преборя.
*Джони е отговорен за потрошаването на едно единично легло, едно куин сайз и две кинг, четири масички за кафе, десетина стола, три икейски шкафа, чинии и чаши с десетки. Белезите по мен не броя. Отдавна нищо не е чупил. Странна работа, как така изведнъж му мина...

***

На 18ти, в четири сутринта, за секунди се замислих да слушам ли поредният уебинар, ама и така и така не спя, а и бе много уважаваната от мен проф. д-р Дженифър Франкович, включих се. Този бе от вида за родители, на много достъпен език (щом аз с моя каруцарски английски и изключително бегли медицински познания всичко разбрах). Нищо ново не научих този път, но за пореден съм впечатлена от професионалиста и човека, който е тази жена.
Един съвет, който даде на родителите, се оказа че съм следвала по интуиция и наистина ми свърши работа - да се води детето постоянно при педиатъра, не само когато е болно. Защото дори и да не е чувал за ПАНДАС и ПАНС, ще направи разликата в някой момент. Ей затова нашият педиатър вече не го сменям, може и да има по-добри от него, но той вече познава Джони и прави разлика. Изморително е, да, много, особено че нашият е и доста далеч от вкъщи, но докато няма протокол, това е най-доброто, което може да се направи.
От всичко останало, което чух, ще спомена само и "ако ви кажат, че аутизмът не се лекува, то придружаващите заболявания се лекуват".
Като цяло е непродуктивно да правим врагове от докторите, с което аз съм абсолютно съгласна, те до голяма степен са жертва на същото, което мори и мен - липсата на протокол, защото ако го има, ще имат и основание, и код в системата, а и ще са принудени да прочетат това, което са пропуснали след дипломирането си.

***

Днес Лили отбеляза, че Джони е развил отново вокален тик. Хем ми е мъчно, хем съм много горда колко е наблюдателна, аз нищо не ѝ бях казала.
И на баща ѝ утре няма да кажа, но той няма и да забележи.

***

Стига.
Отивам да танцувам на All I want for Christmas, че цяла седмица Джони това слуша и ме е задърпал сега с "dancing, dancing".
Засега това е единственото коледно вкъщи, но допускам да бъда притисната скоро да извадя, каквото е оживяло след неравната битка с ПАНДАС.

Общи условия

Активация на акаунт