Проблем с майка ми, заради прибирането в България

Помислила съм за всичко, имах цяла година за размисъл. Баща ми има приятелка от 10 години и се разбираме прекрасно с нея, имам си я за приятелка. Не залагам надежди на старите ми приятели, тъй като знам че са се пръснали по гимназий и градове, макар и да поддържам контакт още с малка част от тях. Знам, че майка ми е права до някъде, но просто не мисля че е редно да оставам с нея след като ми изръси това нещо да не се интересувам от нея. Обичам я безрезервно и казах, че отношенията и с мен и с брат ми ще се оправят само ако се прибере в България, но е твърдо против, макар и да знае, че няма да е сама.


От миналото лято до зимната ваканция брат ми беше при нас тук. Половин година си живяхме заедно и това ме накара още повече да искам да се върна. Бях забравила какво е да имаш по-голям брат до себе си и това чувство ми липсва страшно много, не искам пак да сме с години разделени. И съм горе-долу наясно с живота там, никога не съм живяла охолен живот, не гледам да харча много пари за неща които не са ми нужни. Честно да си кажа не разбирам защо хората си мислят, че като живея в чужбина би трябвало да харча едно 100 евро на ден.. Горе-долу положението ни сега тук е както в България, едвам свързваме двата края.


За другите коментари ще отговоря общо - Обмислила съм къде мога да уча - Езикова гимназия с немски език, имам и диплома за ниво B1, ако ще ми свърши работа. Говорим с баща ми и брат ми от 1 година за това преместване и всички бяхме наясно, че ще се преместя това лято, докато майка ми не ми постави този ултиматум, но все пак се реших да се върна. По принцип трябваше да се преместя още миналото лято, но пак защото майка ми ме спря и не можах да отида, но сега вече твърдно решена, че има много егоисти, дори и най-близките ми и просто мога да разчитам само на себе си и на брат ми.

Щом си го обмислила, действай. Не си малка вече, човек като взема решения и ги реализира така се развива и надгражда, без значение дали греши или не.

И малка вметка, за да опресниш българския – "гимназий" може би е бога на гимназиите, но няма дума в българския език в множествено число, завършваща на "Й". Звучиш като разумно и грамотно момиче.

Поздравления, много трезво мислеща и ориентирана си за възрастта си, грамотна за учеща в чужда държава.
Ела си, от догодина ще имаш право на почасова работа, ще си завършиш образованивто и вече ако искаш - ще идеш за университета слвд няколко години в Берлин или другаде.

Върни се щом искаш и не позволявай на майка ти да те манипулира. Покажи й, че си уверена в решението си, а ако тя не иска да те види- нейна воля. Но аз мисля, че го е казала в пристъп на безсилие, защото иска да останеш. Ще свикне.
В същата ситуация съм  с моята 15-год. дъщеря. Не одобрявам решението й, но е достатъчно голяма да знае какво иска и няма да заставам на пътя на щастието й. А вратите на дома ни ще са винаги отворени за нея и сестра й, както и децата на новия ми мъж. Смятам, че така е правилно. И мисля, че майка ти ще размисли.

Случаят много напомня на тази тема:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1119034.msg38789449#msg38789449

И на мен. Все една е писано от дъщерята.

Почти съм сигурна, че двете теми са от един и същи човек. Статистически е доста невероятно и майка, и дъщеря да пишат "гимназиЙ".

Поведението на майка ти е манипулативно по абсолютно недопустим начин.
Дали ще си по-щастлива в България никой не би могъл да предвиди със сигурност... но, от друга страна, сигурно е, че там си нещастна. И категорично никой, най-малкото майка ти, има право да те упреква за това, че се опитваш - ти, вместо нея! - да потърсиш някакво щастие за себе си - не непременно за нея, за гаджето й или дори за невръстната си сестра (която със сигурност доста по-лено би понесла промяна в локацията предвид крехката си възраст). Не е твоя работа да мислиш за техния комфорт и удобство, ти си детето в ситуацията.

Да, двете теми са аналогични. Вероятно майката се чуди за решение? Изказа тук не ми звучи много като за 15.
Като оставим настрана това, други въпроси ми изникват.
Майката няма ли да има нужда от каката за помощ за 3 годишното? Взимане , водене? Не виждам цел за местенето в бг, освен преследването на имагинарното " щастие"?Да се прекъсва обучение, дори и общо( проф.обучение, практика, например хр.вкусова в Германия, хич не е лошо)+ това 6 години е вече е учила .Тук да се идва за купона и то в рискова възраст..не съм сигурна , че съм съгласна като родител.В Германия има толкова спортове, хобита за приобщаване.Да, темперамента е друг, но при желание приобщават.
А и ваканциите детето е тук. Да почака до 18, когато може да се издържа и взема самостоятелни решения .
Бг и Германия са на светлинни години като възможности, соц структура и т.н.Направо смехотворно ми изглежда 15 годишна да предлага да се връщат всички тук , при все че са устроени там .

Майката е права в мнението си, но не и в подхода си.
Според мен - завърши си образованието, където си в момента, а после си чупи главата, където искаш.
След 18 ще имаш този избор и право.

Шест години за адаптация са дълъг период. Щом не се е получило, значи това не е нейното място. Не знаем и каква е атмосферата в новото семейство на майката. Дъщерята не е безплатна детегледачка. Доколкото разбирам и образованието там ще я обрече само на нископлатена бачкаторска професия. Гимназия в България и диплома за средно образование е много по-добър вариант. Щастието на едно дете, неговото спокойствие също не са за пренебрегване, особено в тийн възраст.
Колкото до емиграцията, тя не е за всеки. Моя братовчедка има голям семеен син устроен в Германия. Замина при него с малкия си син. Нещата не им се получиха така както мислеха, не се адаптираха и мислят за връщане. Лошото е, че объркаха образованието на малкия, който завърши тук 8 клас, замина за немско, там учи в някакво професионално училище две години и сега ще се връща пак в нашата система.

А ако се окаже, че и тук не  е нейното място?

Да, детето изглежда в отлични отношения с приятелката на баща си, но заживеят ли под един покрив, ще се види как ще са.

На мен ми се струва, че детето си е създало една утопична представа колко е хубаво тук, как веднага ще си намери приятели, ще има социален живот и ще стане пак усмихнатата, позитивна личност, която е била. На фона на това, разбира се, бащата и братът, с които е прекарвала ваканциите.

Нищо общо с ежедневието, което я чака. Тя без да си дава сметка е свикнала с куп дреболии и битовизми, които за там са нещо подразбиращо се, но тук или ги няма или ще бъдат по друг начин. Малките неща, които са важни, ще бъдат съвсем различни. Ще го разбере като си дойде. Явно е решила.

Абсолютно същото си мисля и аз.
А и едно 15 годишно колко пъти, до зрелостта, си мени мнението за всичко, е отделна тема.
Фиксирала се е в нещо, а майката се чуди какви прийоми да използва, за да я насочи в правилната посока. Не че е права с тези ултиматуми и не, че ще ги изпълни. Боли я  жената , че се опитва да създаде по-добро бъдеще за детето си , а то си гледа емоционалния комфорт.
А и тръне ли се на иди ми дойди ми отсега , какво става после. Нооо... щом си е наумила, нека опита. Майка си няма да изгуби, но определено ще я разочарова. И после да няма констатации от сорта - ами тя беше права , ама моят акъл де беше.