Проблем с майка ми, заради прибирането в България

  • 5 837
  • 177
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 24 467
Разумни причини може да има доста повече от една.
Но само разумният човек разбира, че разумното за едного може да не е толкоз разумно за другиго.
Не само един "арабин" може да има коренно различна култура от едно 15-годишно българско момиче. Комшията й в България може също да е различен, че и повече от арабина.

# 91
  • Варна
  • Мнения: 38 489
Много се вживявате.

Момичето ще се върне, решила го е и реално никой не може да я спре. Не са я вързали да седи там. Да си идва тук и да започне да гради живота, който иска да има. Ако може.

# 92
  • Мнения: 22 200
Майката е ядосана и затова е казала това за забравянето на нея и сестрата, естествено, че ще й мине. Нека момичето дойде тук и да си живее тук. Никъде няма лесно, вкл. в България, но пък ще си е доволна, че е станало на нейното Simple Smile

# 93
  • София
  • Мнения: 24 839
Все си мисля, че не Германия й е крива и идването в България няма да реши проблеми, които се намират в собствената й глава.

По тази логика, тя още по- малко би си намерила приятели и среда при идването си тук само за ваканциите, не мислиш ли? А, всъщност е точно обратното. Тук се чувства щастлива.

# 94
  • София
  • Мнения: 16 555
Това, през ваканциите, не са приятели, ами временни ваканционни познати, с които е забавно, защото всички са във ваканция и имат време да играят и да се шматкосват по улиците. На 15 г. тя няма жизнения опит да направи разликата.

Кое дете не е щастливо през ваканциите?

# 95
  • София
  • Мнения: 24 839
Това, през ваканциите, не са приятели, ами временни ваканционни познати, с които е забавно, защото всички са във ваканция и имат време да играят и да се шматкосват по улиците. На 15 г. тя няма жизнения опит да направи разликата.

Кое дете не е щастливо през ваканциите?

Ми, не, не са временни- поддържат връзка по интернет, когато е в Германия- обяснила го е.
И ако всяко дете е щастливо само защото е във ваканция, защо тя не е щастлива в Германия през ваканцията, а е щастлива в България?

# 96
  • Варна
  • Мнения: 38 489
Аз така опитах да поддържам връзка с много близка приятелка, с която от първи клас бяхме дупе и гащи. Около 5-6 клас цялото семейство се премести в София. Писахме си писма години наред, после минахме на мейли, чувахме се по телефона по празници. След години тя се върна във Варна, по своя инициатива. Издържа само няколко месеца и се прибра.

Временни са, Абсурт, колкото и да се поддържа връзка. Но това човек го разбира чак като предприеме стъпката.

Няма лошо, нека се прибере. Но на мен ми се струва, че има очаквания, а действителността ще я разочарова. Освен това ми се вижда супер пасивна. Очаква нещо да й се случи, някак живота й да се нареди от само себе си, изведнъж отнякъде да изникнат рояци приятели. Не става така. Ще слезе на земята.

# 97
  • София
  • Мнения: 17 663
Да, бе, проучила. Хайде сега да уточни коя точно немска гимназия вече я е приела и какви документи са ѝ  поискали да предостави.


Ти нали осъзнаваш, че в момента тя далеч не е в елитно училище. А има всички шансове да влезе в такова, ако се върне.


Родителите вземат решението, да. Но на 15 години те имат право да поискат смяна на попечителството, имат право и да бъдат изслушани в съда при кого от двамата родители искат да живеят, а съдът да уважи тяхното желание. Немско училище, което няма да й даде възможност да следва. Коя от вас го иска за детето си, да остане и без средно образование? Коя от вас не се е борила и натискала детето да влезе във възможно най-доброто училище? Родителите са имали договорка момичето да се върне при баща си, а сега когато уговореното трябва да се изпълни майката бие отбой и изнудва емоционално. А това е ужасно. Само който е бил жертва на емоционално изнудване от близък човек ще го разбере обаче. За останалите е "какво толкова" и "детски капризи". Наистина ли ще държите толкова на вашето си, ако виждате, че детето ви не е щастливо/ е нещастно/ страда от това? Да обичаш някого не означава ли и да си готов да се пожертваш - твоя комфорт, твоето щастие, твоето спокойствие в името на това детето ти да е добре. Що за майчина любов е това "Ако го направиш забрави за мен и сестра си"?

 Hug Hug Hug

АбсурТ, то и аз искам всички читави българи да си дойдат тук, защото е по- хубаво, но в тази тема не е това темата.
Вярно, че е имало съгласуване, но решението на авторката ми се струва емоционално, а не - рационално. Що пък да не се изучи в Германия и да не си дойде тогава като един специалист.

Много искам в такива теми да разбера какво ще бъде точно след една година мнението и.
И след пет искам Confused


Какъв специалист!? Ще се върне без диплома за средно образование дори, тя учи нещо си за работник. Ще се върне със специалност "шивач", примерно, ама понеже няма средно няма да стане крояч, а ще я турят да прави тегелите на чаршафите.
Решението й е било емоционално през цялото време - тя не се ЧУВСТВА добре там!


Понеже в Германия са я вързали у дома й, няма съученици и познати връстници?

Добре де, как ще живее с жената на баща си, все едно. Онази жена може да не подскача от радост, че тийнка й идва в къщата, представи си.


Понеже в Германия си седи у дома си, понеже няма приятели и познати (освен в смисъл на такива, на които знае имената, евентуално) връстници - именно. Точно за това става дума, за ситуацията, в която детето изобщо няма приятел. Не гадже, а приятел от какъвто и да било характер, и така - 6 години подред. Вижда изход пред себе си и иска да го грабне - дори и с риск това да й провали "образованието" за баничарка. Или помощник в кухня или каквото и да е там.
Впрочем, депресивните състояния водят до апатия, от там - ниски резултати в училище. Тя не вижда смисъл и бъдеще пред себе си, защо да се бори?

"Онази жена" може да подскача или да не подскача, но бащата има отговорност преди всичко към децата си и едва след това - към жена си. И очевидно много добре го осъзнава и приема и е готов да отговори на необходимостта - а на теб какъв ти е проблемът с това?

Последна редакция: ср, 19 юни 2019, 10:36 от katiABV

# 98
  • Мнения: 25 046
Въпроса ми към всички майки, които четат. Вие бихте ли постъпили така с детето си? Да поставите своите нужди пред неговите, да го гледате как е нещастно на мястото което е и единственото нещо което за сега може да му помогне е връщането в България, но въпреки това да го спирате. И как мога да направя така, че да се сдобрим в бъдещето според вас, защото въобще вече няма да имаме същите отношение, страшно съм и обидена, както и тя на мен. Благодаря много предварително за отговорите.

Възрастните не винаги постъпваме правилно. Майка ти греши, че се отнася по този начин и си позволява такива думи. Понякога се налага вие, децата, да ни прощавате доста неща.

Надявам се, че след време ще можете да си подобрите отношенията.

# 99
  • София
  • Мнения: 17 663
Единствената причина в което и да е училище в която и да е държава да нямаш приятели, е да не владееш местния език и да не можеш да общуваш свободно - и това се случва в капсулираните етнически общности (т.нар. гета, които ги има и в България - циганите, и в Западна Европа - турски и т.н.).

Авторката да каже как се справя с немския.
...
На мен ми се е случило същото - на 4 г. възраст, говореша само български, 3 месеца в детска градина в Белорусия (където живееше руската ми баба). Е, след 20 дена изолация от другите деца проговорих руски и забравих как се говори на български.
...
За прочетените книги на руски: да не почнем да си ги мерим, че ... Баща ми и майка ми имаха нямаква мания да изкупуват руската книжарница в Пловдив, резултат от което е над 4 000 руски произведения (които само аз съм чела и мога да прочета, децата ми не четат на руски).


Тъжно е тогава да не знаеш как се образува множествено число.

И не, това изобщо не е единствената причина да нямаш приятели в което и да е училище - непознаването на езика.


Моите деца са възпитани да търсят трудното, лесното (хубавото) не е интересно.

Връщам се на темата: на 15 повечето от над са се бунтували срещу майките си, аз също.


Тъй ли? Бунтувала си се с/у майка си през цялото време м/у 9 и 15 годишната си възраст? Или изобщо не си направи труда да прочетеш първия пост. Това момиче НИКОГА не се е почувствало там на място. Ня2ма и да се почувства. Дали ще се почувства добре в България? Не се знае. Твърде възможно е да се получи, впрочем - но не е сигурно. Сигурно е, обаче, че ще става все по-зле ако остане в ситуацията, в която е.


Ако вторият мъж на майката у някой термин или арабин и налага друг манталитет и разбирания у дома си?

Това би била единствената разумна причина за връщането на авторката в България по средата на гимназията.

Само че засега не е споменато нищо такова, а не се съмнявам, че ако имаше такъв фактор, той щеше да бъде изтъкнат.

В последните години Германия е всичко друго, но не и еднонационална държава Как за 6 години не можа да се намери барем един приятел за това момиче? Все си мисля, че не Германия й е крива и идването в България няма да реши проблеми, които се намират в собствената й глава.


Очевидно проблемите са емоционални, а не външни. Само че са решими тук и абсолютно непреодолими - там.
Всеки психолог / психиатър / психотерапевт би препоръчал първо извеждане от вредната среда и след това - терапия. Не забелязвам майката да се е хвърлила да й плаща сеанси при психолог няколко пъти седмично, за да реши "проблемите в главата й"... детето търси начин за справяне с проблемите си - но те не са удобни на майката (защо!? освен "щото имам нужда от безплатна детегледачка" никакъв смислен аргумент до момента не се чу)... и вие тук й обяснявате, че нейното щастие просто е несъществено на фона на щастието на майка й, която иска нов мъж и семейство!?

Последна редакция: ср, 19 юни 2019, 10:50 от katiABV

# 100
  • Мнения: 22 200
Аз към момента съм на такъв акъл, че ако мое дете поиска да живее с баща си, веднага се разбираме за режима и му спрятам куфара. Дори 1 секунда няма да споря с разярен нещастен тийн, който е убеден, че другаде е пълното щастие, а не при мен. В крайна сметка ако даваш всичко от себе си и то не е достатъчно, значи няма какво повече да се направи. Дано и майката на детето го осъзнае и да си живеят спокойно всички занапред. Simple Smile

# 101
  • Мнения: X
Тук се чувства щастлива.
Да, с брат си и баща си, които я глезят като всяко близко дете, дошло за малко от чужбина.
Имам син в чужбина, знам как съм се отнасяла към него преди и сега.
Също така виждам как през ваканцията дъщеря ми играе по цял ден с деца, с които в училище само дето не се бият.

Действителността през ваканцията е съвсем различна от работното ежедневие. Както и начинът, по който се чувства едно дете на 10 и на 15 години.

А какво да направят родителите на деца, които живеят в България и тийнът вкъщи се чувства нещастен, защото те не могат да си позволят да финансират последния модел телефон, а пък всички в компанията го имат? Да си съберат багажа и вкупом да се изнесат в Германия?

# 102
  • София
  • Мнения: 17 663
Това, през ваканциите, не са приятели, ами временни ваканционни познати, с които е забавно, защото всички са във ваканция и имат време да играят и да се шматкосват по улиците. На 15 г. тя няма жизнения опит да направи разликата.

Кое дете не е щастливо през ваканциите?


А според теб е далеч по-добре да няма познати, с които да може да излиза? Според теб липса дори на познати е по-добре пред имането на (може би) не най-верни другари, които да застанат пред куршумите за теб??

# 103
  • Мнения: 24 467
Това, дали тукашните приятели били "временни" или "постоянни", е отново нещо, около което е напълно безсмислено да се спекулира, т.к. отново идея си нямаме от това. За разлика от самото момиче.
Ужасно е точно на тази възраст човек да е сам, без приятели, на мястото, на което живее. "Последен модел телефон" отново няма нищо общо с темата и с конкретния проблем.

# 104
  • Мнения: 25 046
Абсолютно. Въобще, няма никакъв смисъл да нищите какви били ваканционните приятели, пък как било в Германия. Момичето ясно си е изложило проблема, на мен разсъжденията и ми се струват достатъчно зрели, за да опише точно по какъв начин се чувства. Няма полза от драма и брутални изказвания и е очевидно, че майката е сгрешила, като е направила и двете. Което ни се случва на всички.

Нищо фатално няма един млад човек да си търси мястото и би трябвало най-близките му да го подкрепят. Момичето не е  поискало нищо нередно, нито глупаво, а просто да живее там, където смята, че ще се чувства по-добре, отколкото в момента.

Общи условия

Активация на акаунт