Доскоро и аз бях твърдо за това, че щом двама души са заедно и са семейство, няма какво да се брои кой, какво и колко е дал. Напоследък обаче се нагледах на толкова грозни картинки и как хора, влагали себе си и парите си без колебание в друг човек, връзката си или чуждия имот, с мисълта, че е в името на общото благо, накрая се оказаха с пръст в уста, грубо казано, та започвам да разбирам и подкрепям привържениците на "любовта си е любов, ама сиренето е с пари"... Затова вече мисля, че щом жената осигурява дома, редно е мъжът да поеме поне режийните изцяло. Той пак няма да участва равнопоставено, ако тя изплаща кредит, но все пак няма и да лежи съвсем на нейн гръб.
Съветът да се обсъди финансовата страна на съжителството е разумен. Не е нужно да се иска наем, сключва договор или поставят ултиматуми, но да се сондират нагласите на половинката и изяснят очакванията е задължително.
Съветът да се обсъди финансовата страна на съжителството е разумен. Не е нужно да се иска наем, сключва договор или поставят ултиматуми, но да се сондират нагласите на половинката и изяснят очакванията е задължително.
И тук ида въпроса - трудът за самото сготвяне заплаща ли се по пазарни цени на този, който е запретнал ръкави да готви? Иначе ще е ощетен - безплана/безплатен готвач/ка. Ми тъй де, като отидете на ресторант, в цената влизат и разходи за заплати на персонала. Вкъщи как се уреждат такива цепеници? 
Пък тя ще си решава сама, естествено.