Нездраво семейство е това, което не иска да реши проблемите си, а предпочита да го развали, за да избяга от тях. Здраво е това, което въпреки проблемите се запазва.
- Публикувана: 25 юни 2019, 17:28 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2019, 17:36 ч.
Разпределяне на разходите при живеене заедно
Опитите за шантаж не се вписват в идеята за здрави семейни отношения, нито ответната ти реакция и вкопчването в “решенията”. То и затова неведнъж си писала, че си недоволна 
Като те чета и се замислям, защо жените използват паразитния изра “нямаш ли достойнство”, само що се касае до изневерите
Като те чета и се замислям, защо жените използват паразитния изра “нямаш ли достойнство”, само що се касае до изневерите
Skrekkerlig, извинявай, но семейство, което е запазено заради финансова зависимост на единия, нежелание на другия да си разваля удобството да бъде обслужван, в което баща не иска и не е способен да се грижи за децата си, е мноого далече от здраво семейство. Преодоляване на проблеми може да има, когато хората искрено ги е грижа един за друг. Когато не си тръгват, само за да не се окажат още по-прецакани, има токсична взаимозависимост.
Дами, как бихте подходили в следната ситуация: аз и приятелят ми сме заедно от почти 1 година, като досега и двамата живяхме отделно под наем. Това лято се реших и купих апартамент с частичен кредит и се очаква да се нанеса там след ремонти може би в началото на 2020.
С приятеля ми не сме обсъждали надълго и конкретно кога ще заживеем заедно, но го беше подхвърлил няколко пъти. Та, ако решим да заживеем заедно, се чудя как всеки да поеме финансовите си отговорности.
Вие бихте ли направили нещо като договор за наем за него? Или само бихте поделяли сметки, или сметките биха били покривани от него, докато вие бихте си покривали вноската по кредита? От опит с воденето на съвместен живот, имате ли съвети спрямо това как да повдигна темата; а и какво реалистично мога да очаквам от него?
С приятеля ми не сме обсъждали надълго и конкретно кога ще заживеем заедно, но го беше подхвърлил няколко пъти. Та, ако решим да заживеем заедно, се чудя как всеки да поеме финансовите си отговорности.
Вие бихте ли направили нещо като договор за наем за него? Или само бихте поделяли сметки, или сметките биха били покривани от него, докато вие бихте си покривали вноската по кредита? От опит с воденето на съвместен живот, имате ли съвети спрямо това как да повдигна темата; а и какво реалистично мога да очаквам от него?
Аз не съм дама, но да си кажа. Щом живеете заедно, без брак, деца и тн - сметките (според моите разбирания) се погасят от двамата. Без значение, че жилището е Ваше и след като го изплатите, остава за вас. Не е нужно, разбира се, да плаща половината ипотека - ще погледнете какви са цените на подобни апартаменти в района, и средната цена я делите на две - ако е 600лв подобен апартамент, да дава 300лв. Дали вноската по ипотечния кредит е 400лв или 1000лв, няма значение.
Всеки трябва да има равен принос, когато искат да правят семейство. После вече може единият да поеме повече грижи, като обикновено това е мъжът след появата на децата.
При нас навремето се случи така, че и двамата имахме наследени по един апартамент, но моят беше по-голям и с по-удобна локация. Не сме плащали ипотеки и кредити, но заживяхме в моето жилище, а съпругът ми прехвърли неговото на мое име. Казваше, че няма да е спокоен в противен случай и няма да има усещане за свое.
Деляхме си всички останали сметки, а той поемаше излизанията по заведения и колата. За колата се включвах в бензина при по-далечни пътувания. Постепенно парите ни станаха общи, сдобихме се с деца и спряхме да се вторачваме кой какво е платил или купил.
Когато решат да създадат семейства, могат да избират дали да живеят в тяхно жилище или на съпрузите им, но ще ги оставим те да решават и не мисля да се бъркаме в това как ще си разпределят финансите.
При нас навремето се случи така, че и двамата имахме наследени по един апартамент, но моят беше по-голям и с по-удобна локация. Не сме плащали ипотеки и кредити, но заживяхме в моето жилище, а съпругът ми прехвърли неговото на мое име. Казваше, че няма да е спокоен в противен случай и няма да има усещане за свое.
Деляхме си всички останали сметки, а той поемаше излизанията по заведения и колата. За колата се включвах в бензина при по-далечни пътувания. Постепенно парите ни станаха общи, сдобихме се с деца и спряхме да се вторачваме кой какво е платил или купил.
Когато решат да създадат семейства, могат да избират дали да живеят в тяхно жилище или на съпрузите им, но ще ги оставим те да решават и не мисля да се бъркаме в това как ще си разпределят финансите.
Това е било преди повече от 15г., нали? 
Сега няма шанс прехвърлянето да се случи, виж, че ги гледат коя колко има, че да се натресат на готово като мъжки к**ви. Дори семейните в голямата си част си ги пишат само на свое име, докато жената покрива ежедневните нужди на семейството. Така че намирам известен резон в крайните иначе постове на Скрек. В крайна сметка, погледнато прагматично, жената ражда, има повече здравословни проблеми покрай хормоните, губи 2г. работна инерция. Така че да, има двоен стандарт и е напълно нормално. Приносите са различни.
На мястото на авторката не бих заживяла с тоя, дето си прави сметчици явно да легне в купен апартамент. Не да си прави сметки за наеми и глупости. Очевидно е, че му няма доверие и щом е усетила някаква преднамереност, да го държи далече.
Сега няма шанс прехвърлянето да се случи, виж, че ги гледат коя колко има, че да се натресат на готово като мъжки к**ви. Дори семейните в голямата си част си ги пишат само на свое име, докато жената покрива ежедневните нужди на семейството. Така че намирам известен резон в крайните иначе постове на Скрек. В крайна сметка, погледнато прагматично, жената ражда, има повече здравословни проблеми покрай хормоните, губи 2г. работна инерция. Така че да, има двоен стандарт и е напълно нормално. Приносите са различни.
На мястото на авторката не бих заживяла с тоя, дето си прави сметчици явно да легне в купен апартамент. Не да си прави сметки за наеми и глупости. Очевидно е, че му няма доверие и щом е усетила някаква преднамереност, да го държи далече.
Няма правилно и неправилно - има различни варианти според ситуацията и личните предпочитания. В някои ситуации, като при нас няма как да се дели по равно, нито всичко да е общо, щото мъжът ми си има бизнес в който не се бъркам, всичките му пари са по фирмени сметки и доходите му са 100 пъти по-големи моите. Нито мога да давам за пример нашите финансови отношения, нито пък някой може да ме критикува за тях, щото не е в моите обувки и малко хора биха ги разбрали.
Ето конкретен пример от личен опит за семейство, от което струи разбирателство и хармония: Мъжът си е намерил оправна жена, осъзнал е, че на нея се крепи семейството, оправя му бакиите и неговите, че и на родата му, сгодна му е и като не може да компенсира достойно с финансиране и интелектуален принос е избрал позицията на милия, разбиращ, добър и послушен съпруг, жената е във вихъра си професионално, има си перфектния мъж в къщи и 2 дечица и тя щастлива и той и си живеят с усещане за перфектен брак и това усещане го прехвърлят и на околните. Никога за нищо не съм ги чула да си кажат нещо на въпреки - мир и любов. Но животът, особено на жената е толкова стресиращ, че лично аз не знам как издържа и не си го пожелавам за себе си. Не знам как се чувства тя самата в себе си, но външно е все усмихната и все в добро настроение. Не знам... това не е за мен... Важно ми е да имам мъж, на който да се опра, а не да го износвам на гърба си заедно с бремето, че съществуването семейството зависи изцяло от мен. Па колко ще и да си е добър. За мен лично това семейство не е перфектно, защото единият е поел много повече стрес и отговорности от другия, а другия един вид паразитира и си мисли, че добро поведение и послушание стига да компенсира, пък нищо че се стараят отстрани да създават други впечатления. И кво като хората кажат: Какво прекрасно и хармонично семейство. Фалшиво ми е...
Ето конкретен пример от личен опит за семейство, от което струи разбирателство и хармония: Мъжът си е намерил оправна жена, осъзнал е, че на нея се крепи семейството, оправя му бакиите и неговите, че и на родата му, сгодна му е и като не може да компенсира достойно с финансиране и интелектуален принос е избрал позицията на милия, разбиращ, добър и послушен съпруг, жената е във вихъра си професионално, има си перфектния мъж в къщи и 2 дечица и тя щастлива и той и си живеят с усещане за перфектен брак и това усещане го прехвърлят и на околните. Никога за нищо не съм ги чула да си кажат нещо на въпреки - мир и любов. Но животът, особено на жената е толкова стресиращ, че лично аз не знам как издържа и не си го пожелавам за себе си. Не знам как се чувства тя самата в себе си, но външно е все усмихната и все в добро настроение. Не знам... това не е за мен... Важно ми е да имам мъж, на който да се опра, а не да го износвам на гърба си заедно с бремето, че съществуването семейството зависи изцяло от мен. Па колко ще и да си е добър. За мен лично това семейство не е перфектно, защото единият е поел много повече стрес и отговорности от другия, а другия един вид паразитира и си мисли, че добро поведение и послушание стига да компенсира, пък нищо че се стараят отстрани да създават други впечатления. И кво като хората кажат: Какво прекрасно и хармонично семейство. Фалшиво ми е...
The Catcher in the Rye преди повече от 20 г.
Права си за другото, но все ми се иска да вярвам, че поне в началото младите са склонни да поемат еднаква отговорност. После е ясно. Особено с повече деца.
При нас това 50:50 беше в началото. Тогава и вложеното като физически усилия беше сравнително поравно. Сега, след 4 деца и какво ли не още, постепенно с годините той пое повече финансите, а аз отстъпих към домашния уют, но на млади години изобщо не съм си представяла така нещата.
За съжаление, имаме много клиентки, които се борят да си върнат вложенията в материален аспект, защото наистина се оказва, че уж семейно купуват жилище, кола, обзавеждане и още неща, давайки свои и на родителите си пари, а накрая мъжът ги пише на свое име и остават само за него, а за жената остава обикновено децата и задълженията.
За да съм честна, има и много жени, които умеят да си "оплетат кошницата".
Скрек, явно сте се събрали на по-големи години, щом вече и бизнес е имал. При нас бизнесът дойде доста след създаването на семейството. Започнахме връзка на сходно ниво в развитието си. Ако единият е по-напред в някое отношение, предполагам нещата са различни и заради различните вложени усилия до момента.
Права си за другото, но все ми се иска да вярвам, че поне в началото младите са склонни да поемат еднаква отговорност. После е ясно. Особено с повече деца.
При нас това 50:50 беше в началото. Тогава и вложеното като физически усилия беше сравнително поравно. Сега, след 4 деца и какво ли не още, постепенно с годините той пое повече финансите, а аз отстъпих към домашния уют, но на млади години изобщо не съм си представяла така нещата.
За съжаление, имаме много клиентки, които се борят да си върнат вложенията в материален аспект, защото наистина се оказва, че уж семейно купуват жилище, кола, обзавеждане и още неща, давайки свои и на родителите си пари, а накрая мъжът ги пише на свое име и остават само за него, а за жената остава обикновено децата и задълженията.
За да съм честна, има и много жени, които умеят да си "оплетат кошницата".
Скрек, явно сте се събрали на по-големи години, щом вече и бизнес е имал. При нас бизнесът дойде доста след създаването на семейството. Започнахме връзка на сходно ниво в развитието си. Ако единият е по-напред в някое отношение, предполагам нещата са различни и заради различните вложени усилия до момента.
Именно - събрахме се, когато той имаше разработен бизнес, къща и всичко - нормално - все пак беше на 30+. И е истина, че на младини не съм се интересувала нито от пари, нито от имоти, а само от забавна и съдържателна комуникация и секс. Даже като някой ми кажеше Имам голям апартамент в София, се чудех що ми го казва. Нито ме интересуваше колко печелят. Но пък тогава и темата за брак и деца не беше много актуална. Сама виждаш, че с времето естественото се случва от самосебе си, а там, където някой не си е поел отговорностите и задълженията и създава проблеми за цялото семейство рано или късно на другия му писва и следва развод
давам я, щото тия ако не ги познаваш доста добре, отстрани ще ти изглеждат като перфектното хармонично семейство
Това е някаква друга крайност, в която пак единият се чувства неудовлвтворен, и не знам защо я даваш за пример.
давам я, щото тия ако не ги познаваш доста добре, отстрани ще ти изглеждат като перфектното хармонично семейство
Дали?
Хубаво е човек да се усеща доволен от изборите си, вместо да се оплаква от една стана, и от друга - успокоява с чуждите примери.
Хубаво е човек да се усеща доволен от изборите си, вместо да се оплаква от една стана, и от друга - успокоява с чуждите примери.
Ми значи нямам проблем, щото съм си доволна. Малко жени биха се хванали с моя мъж - странен им е. Но мен си ме устройва - аз съм си странна и си падам по странни
Жените винаги са в прецаканата позицив и без да да ги минали с апартамент. Децата и неразположенията са за тях. Така че да се напъват, колкото искат за себе си, ама да се опитват за дърпат каруцата наравно- не.
Семейства като на Fever са по- скоро изключения. Мъжът наистина трябва да е много на място, за да не се възползва от амбицията и работливостта на жена си, да седне и да хубавее.
Дразнят ме пресметливите момиченца, но повече ме дразнят пресметливите момченца. Нещата се обърнаха. Колко жени има като на Скрек познатите ехеее. Жената бъхта и работи, оня я хвали и ласкае, че не е "като другите змии" и тя се амортизира двойно (веднъж от децата, още веднъж от стрес покрай работа), a пухльото се разкрасява и си намира лека работа
Работата на мъжа трябва да е по- тежка от на жената.
Семейства като на Fever са по- скоро изключения. Мъжът наистина трябва да е много на място, за да не се възползва от амбицията и работливостта на жена си, да седне и да хубавее.
Дразнят ме пресметливите момиченца, но повече ме дразнят пресметливите момченца. Нещата се обърнаха. Колко жени има като на Скрек познатите ехеее. Жената бъхта и работи, оня я хвали и ласкае, че не е "като другите змии" и тя се амортизира двойно (веднъж от децата, още веднъж от стрес покрай работа), a пухльото се разкрасява и си намира лека работа
Работата на мъжа трябва да е по- тежка от на жената.
Горките жени...Много често детето е едно, така че не бих плакала толкова. Не че е задължително да имат деца, само да си намерят човек със същите възгледи
А мъжете не могат сами да си родят дете, дори да имат огромно желание, поне в България. По тази логика - горките мъже...
При липса на на тежък физически труд от какъв зор мъжката работа трябва да е по-тежка? Ей така, да кажем като баба си "На мъж червата да му се влачат - казвай, че поясът му се развил"
А иначе жената да си бъдела жена. Ама това значи да ражда докато може и да си ги гледа, докато мъжът гони мамути
А мъжете не могат сами да си родят дете, дори да имат огромно желание, поне в България. По тази логика - горките мъже...
При липса на на тежък физически труд от какъв зор мъжката работа трябва да е по-тежка? Ей така, да кажем като баба си "На мъж червата да му се влачат - казвай, че поясът му се развил"
А иначе жената да си бъдела жена. Ама това значи да ражда докато може и да си ги гледа, докато мъжът гони мамути