Деца от всички страни, добре сте дошли-7!

Якамоз, твоите деца са малки, моят големият на 3 беше като в небрано лозе на замъците, ама след 2-3 години стой, та гледай. С моя дългогодишен опит при замъците не съм забелязала да има сериозни инциденти. Единствено при пързалките някой път(зависи от покритието) им се зажулва кожата на краката, тъй като през лятото са по къси панталони и боси или с чорапи под глезените. Последните пъти им носех нормални чорапи, че зажуленото бе все около глезените.  Гледам да не е препълнено с деца, моите деца и без това избягват атракции, където е фраш с други деца. Отделно моите момчета  играят премерено, разумно. Все се възмущават, когато някое дете скача по-диво около тях. Те се двама и си измислят игри, най-любимата на замъците тази година бе да се гонят и да се крият. Не включват непознати деца в своите игри.
По Великден бяхме в Бг заради юбилея на едната баба, времето беше хубаво и пак овършахме атракциите. На единия надуваем замък забелязах , че голям Бибитко се заговори с едно момченце  на негова възраст. После ми разказа, че то му говорило на английски, нашият му отговарял на немски, без да знае за какво става дума. Накрая обърнали на български. Беше му станало забавно от този разговор.
Много чужда реч се чува из парковете през ваканциите, когато мигрантите се появят да се видят с близки.

Брей, Тим говори на английски с децата.

Качеството по масовите ресторанти е ниско, често се сервира от най-евтиното, бяхме много по ресторанти, особено на морето. Няма персонал и от това страда обслужването. Разбира се, сме попадали и на по-хубави ресторанти, но пиша за масовия случай.

Свекър ми е експерт на техния пазар, има си свои хора-производители и носеше хубави продукти. Но през март мога да си представя, че няма голям избор от бълг.производители.

Тези дни организирам рождения ден на малкия- пак в по-малкия детски клуб, където бяха миналата година. Знам, че няма да имам грижа за заниманията им, хапват и хукват да играят. И там има няколко надуваеми замъка .
Другият уикенд с рождения ден на големия ще трябва да се заемем и да отметнем като ангажимент детските рождени дни.

Ето ме и мен, разписвам се 😀.

На бързо ще разкажа за ваканцията, че днес пак ми е натоварено. След малко един приятел на големия ще дойде в нас и ме чака лудница днес.
Ваканцията ни мина страхотно, всичките доволни, децата най-вече.
На отиване се поизплашихме. Имаше много турболенция,големия си закри лицето и каза не искам да гледам, каката ми вика мамо падаме ли, а ние с мм само се спогледахме. Малкия нищо не разбра, в интерес на истината даже много се изплаших, краката ми се подкосиха, а сърцето ми щеше да избие. Кацнахме благополучно, а каката каза добре, че не паднахме.
Когато бяхме на село при свекървата децата много се забавляваха. Там бяха девера и етървата с двете си момичета. Те живеят в Ирландия. Други деца бяха на гости на бабите си, които също са извън България. По цял ден игри и щуротии. С всички деца се разбираха прекрасно.
Когато бяхме в Русе при моя татко там пък имаше други забавления. Жената с която живее татко също има 3 внучета и нашите 3,групата ставаше страхотна. Нашите също много обичат надуваемите неща. Един път бяхме на парка на заведение седнали, там има и безплатен батут. Нашия батко естествено запопна да си прави неговите номера-задно и предно салто, други премятания и в един момент гледам една групичка от момчета ги бяха наобиколии да го гледат, а той по средата и им показва номерата си. После веднага всички го разпитваха къде се научил, как правел, а той толкова доволен и горд от себе си беше 😀. После голямо обяснение ми направи дали съм видяла всички как го гледали. И тримата нямат приблем с езика, разбират се чудесно с децата, даже и малкия си намира с приказка с по-големи деца. Но ми направи впечатление, че нашите говорят правилно български, без този уличния и много се различават от децата. Същото се случи и когато играеше футбол с момчетата, разни трикове показва, обяснява и беше много доволен от себе си. На басейни ходихме,там голяма игра падаше. С внучетата на приятелката на татко се рязбират чудесно, все едно са израстнали заедно и много се уважжават.
Естесвено, има и неща които не ми харесват, както всяка година. Трябваше по инстнции да ходим за документи, служителите са много нацупени, не са учтиви, за един документ трябва на няколко места да отидеш. Също забелязах, че тази година по магазините е доста скъпо. Да не говорим пък за пътищата, шофирането, стояла съм на тръни когато сме пътували. Няма места за паркиране, обикаляш за да намериш къде да спреш.
Забелязах също и хваленето на децата кой какво имал, колко струвало и т. Н. Нашите деца не са свикнали по този начин. Тук никой не се хвали с нищо.
На морето си прекарахме чудесно. Да разкажа и там какво се случи. 2 дена преди морето ми се обаждат от тур. агенция. Нашата резервация беше да вилите в Дюни, но тъй като имало дублиране на резервации избрали нашето семейство да ни изместят в 5 * хотел от пред. Аз първоначално си рекох тука нещо май ще ни изработят, но всичко беше коректно, стая с изглед море. Децата много доволни останаха, широка плажна ивица, чист плаж, водата също беше чиста, винаги си намирахме място и на плажа и на аквапарка. Втория ден на морето баткото го опари медуза, поизплашихме. Не можеше да върви, боляха го крачетата. Веднага ни откараха до медицинския център и му биха инжекция. Имаше бърза реакция от обслужващите. Прекарахме си чудесно на морето.
На отиване имахме 3 празни куфара и аз ги напълних с малки дрехи на децата за подаряване. Качих снимките в една фейсбук група и се започна записването. След като се срещнах с жените, после някои ми писаха и бяха много благодарни, че съм им подарила дрешки. Но от някои нямаше и реакция, тогава ми стана малко кофти, аз поне бих благодарила. Но както и да е,мина и замина.
Ходихме до Велико Търново, до крепостта Царевец. Децата харесаха, останаха доволни. На връщане от морето минахме и през така рекламирания замък Равадиново. Останахме разочаровани, тъй като очаквахме нещо повече. Няма никакво обяснение за замъка, за мен е неподдържан. Няма какво да се види, просто се вземат едни пари на входа и аз не знам за какво, отделно вътре има някаква зала като галерия. На човек по 5 лв, обърнало се е на печалбарство. А пътя до замъка е просто да не говорим, разбит, да се чудиш коя дупка да прескочиш.

Май стана доста дълго, но за сега това се сещам.
Лек ден и весел уикенд.

Плами, спортно момче имаш! Моите момчета не могат салта, абсурд. Малкият умее да прави чудесни лицеви опори и обича да ги показва пред приятелчета или братовчеди.
Изкарали сте си една хубава ваканция!
Да не сте кацали в буря, че сте имали такива турболенции? Сестра ми каца с нейните хора във Варна при буря вечерно време, имали са ужасни пропадания със самолета, на всичкото отгоре на варненското летище спрял тока. Били на тъмно половин час, в тоалетните си светели с телефоните.
И аз бих се шашнала в такава ситуация, не обичам да летя, красиво е отгоре, но изпитвам страх. Но летим, нямаме избор, с кола на път до Бг е скапващо, отделно в страната пътуваме много.

И малкият Бибитко го опари медуза, май повече се паникьоса, отколкото го заболя. Тъкмо предишните дни бях чела как се постъпва и го приложихме- мястото се почиства  с пясък, за да се махне слузта на медузата. После се третира с оцет или лимонов сок. Ние взехме оцет от близкото заведение и намазахме мястото, сигурно киселото разгражда слузта. След половин час нямаше никакви оплаквания. На плаж вече винаги с оцет или лимонов сок.

Супер идея с подаряването на детски дрехи, браво на теб!

На Равадиново ходихме веднъж преди 2 години май, беше доста поддържано, но на моменти кичозно. Вярно, че нямаше развеждане, там е само за разходка. Бяхме и ние в рицарската зала, децата(все момчета) направиха голямо снимане с рицарски артрибути.
Едно ходене ни беше достатъчно. Мен ме подразни паркинга в прахоляка тогава, сега може да се е променило.

Абсолютно същото е, прахоляк, даже и купчина с пясък имаше и ремонтирана нещо отсреща. Пълна пушилка.
Турболенцията беше по средата на полета. Ние кацаме в Букурещ, че ни е близко, но времето беше чудесно.

Сетих се още нещо, докато бяхмв в България на в училището на децата е имало пожар. Училището има 2 сгради, в едната са от 1 до 5 група. Другата сграда се намира се намира в съседна улица. Там са 5/6,6,7 и 8 гр. Покрива е изгорял от късо съединение, него ден е имало буря и се е разнесъл бързо пожара. Сега има временно решение 5 и 6 група ще бъдат в основнта сграда, а 7 и 8 в друго училище. Другото което ме притеснява, е че госпожата на баткото е бременна, декември трябва да роди и от сега мисля как ще започне годината с това местене, с тязи неяснота за друг првподавател. А материала става по-сложен и такива размествания може да се окажат неблагоприятни за децата.
Разбих се днес, в къщи, на вън, пак вътре и в 5 дойдоха да вземет приятелчето на баткото. Сега седнах и усерих такава умора.
Утре запопва баткото с мачовете, след обяд пък е на рожден ден на приятел, изобщо започнахме с пълна сила.

Плами, и двамата ли ще са в една сграда или ще са разделени? Неприятна история с пожара. Може смяната на учителя да не им се отрази зле, може да го харесат. Колко време ще трае ремонта?

Добре сте запълнили програмата. Утре и футболния отбор на големия ще участва в турнир- синът ми няма да участва, повече деца са и са подбрали кой да играе, не могат всички. Но е желателно всички от отбора да са там и да следят играта, да подкрепят съотборниците си.

Привет, чета ви за България и нищо ново не ме изненадва. Всички си го знаем,че е така от години. Няма да се промени и манталитета.
Две в едно ходили сме и ние на тези площадки когато момчетата бяха на 18м и 3.5г. Хубаво са направени,но ред няма,няма и кой да ги наглежда децата. Ние бяхме двама с мм и бях като изцеден лимон след ходенето на всяка една от тях. Хваленето С материялни неща и мен много ме одвръщава. Тук също го няма даже хората се хвалят от какво са успели да спестят.
За храната не е разнообразна,но пък има места с много вкусна дневна кухня. Аз бях много доволна от 2-3 такива в които всеки ден има различни неща и всичко свършваше за 2 часа.Прясно ,топло аз вземах в кутии и се хранехме където ни свари глада. Удобно за мен,че не готвя,а ядем готвено. Пресни салати съседите ни даваха.Домати,краставици,моркови на корем имаше. Моите са добре с Българския,но все се намираха по площадките деца които говорят английски и се заиграваха с тях.
Моите момчета ходиха цяло лято на трамплините и също се научиха и двамата да правят предно и задно салто.
Минали уикенд ходихме до Чикаго и заредихме батериите. Продадохме къщата там. Аз ванах някакъв вирус от Анджи и съм без глас. Вчера на работа едва говорих.Днес съвсем изчезна,а имаме дълъг уикенд и в понеделник нямаме училище.
Ася Тим е много експресивен. Добре,че не задържа в себе си негативните емоции.Тук в 3ти клас започват ръкописно да пишат... Намирам го за глупаво да се чака толкова много,но не измислям аз системата. Лекси се научи миналата година на БГ да пише ръкописно,но в английския има някой промени от това което ние учихме в училище навремето.
Андрей вчера не си е отворил чантата за обяд въобще.Донесе си всичко както съм му го пратила. 8 часа е стоял на една закуска,а сутринта като тръгваше ми обясняваше как аз съм правила най-вкусните обяди.Заплаших го ,че ако не яде ще идвам всеки ден за обяд в неговото училище. Не знам къде са бляли и учителките ,защото ги надзирават в столовата особено най-малките като тях...

Здравейте дами...неделно...

Чета ви, и намирам време и аз да се разпиша.
Децата се върнаха миналата седмица, все едно са тук от поне месец - така се нагодихме пак към "нашия си режим".
Луи беше много горд че пътуваха сами, всичко мина много добре, без никакви проблеми. След като се прибраха изкарахме един хубав, слънчев уикенд на морето. Луи се отпусна за първи път да плува в океана, а водата тук си е студена- беше около 19гр. ММ беше много доволен и каза че ще си спомня този момент винаги.
Аз влизах с Емма само до колената, и то при отлив. Студено ми е, нищо че Т на въздуха беше около 26-27гр.
Утре, почва нашето училище. Надявам се всичко да е по вода...

За България - аз съм от малък град до Пловдив. Не забелязвам много отрицателни неща, но и не се застоявам в града. Качваме се на планината, където сме почти сами, заобиколени от горски плодове, борове, слънце, и родителите  ми. Всичко ни е супер. На площадката в града ни, децата са от всякакъв тип - и възпитани, и не толкова. Моите също говорят български без проблем, но наистина го има този уличен език, както каза Плами, та децата се зачудват... За хваленето - има го, не обръщам внимание. Люпене на семки няма на площадката. Но пък не затварят вратата и влизат кучета. Децата, големите, не се съобразяват че люлките са направени за деца до определена възраст, и става едно катерене, че и по двама. На замъци бяхме един пък, в близкия град до нас където има зоопарк. Децата бяха сами. С племенницата ми. Като дойде една баба, каза абсолютно същото като на Бибит - тези деца не са от България...Няма го това блъскане, викане. За сметка на това, хванаха стомашен вирус от купена там пица. Та следващия път ще си знам. Наядохме се обаче на хубави домати, диня, праскови. Децата излизаха вечер до късно на улицата, играеха с други деца. Спокойно ти е, не се притесняваш. Но пък, на чен и тук си ми е спокойно с децата.

Ася, Т. много навътре ги взема нещата. Но пък е хубаво че изразява емоциите. Луи като направи грешки, не спира да се нарича глупав, което много ме смущава, защото не искам да се чувства така. Та непрекъснато повтарям, че не е така, само си измисля, че не трябва дака да си мисли, че грешките изграждат човека...т.н. Много емоционален син си имаме, ММ казва че не може да се откъсне от мен. И в повечето случаи плаче, като се разстрои, което пък мен ме дразни, защото вече е на почти 9г...

Калалили, хубаво е че сте продали къщата, един дерт по.малко. За храната, направо не си представям да издържа от сутринта, до вечерта без да ям на обяд. Трябва учителите да следат, особено пък за по-малките. Тук си има отговорник за столовата, която съобщава ако има проблеми и детето не яде. 

Ступи, дано си харесате нещо за екскурзията. Хамбург ми звучи интересно, по описанието на Бибит.
Плами, много ударно започва вашата програма. Тук спортовето започват чак третата седмица на септември. Емма я записах, остава ми Луи.
Якамоз, гледай здравето...да си в депресия, не е хич добре. Дано намериш решение. Аз преди време бях така, без особена причина, но ми беше много криво...
Бибит, дано на Големия училището му е по вода, и ти да не се притесняваш...
Брюкселче, как сте с коконката?

Изписах ферман...до скоро и успешен старт на всички ученици

Това ми звучи като бойно кръщение. Сигурно за твоя мъж е нормално плуване в 19 градуса, сигурно така е израсъл и той. Моят не би го допуснал , за него това е студена вода за къпане, все пак е българин и има друга представа за вода, подходяща за къпане.
Браво на Луи! Както и че са пътували сами за Бг- уау! И как да не може да се откъсне от теб- летят сами, прекарват сума време при баба си и дядо си без вас! Това не е никак малко!
Няма лошо да плаче при проблем, сълзите действат очистително. 9 години не е много, още са си деца. Отделно момчетата по-късно съзряват.  
Като дете на тази възраст лесно и често се разплаквах. И аз съм емоционален типаж.

Ние все си имаме едно наум в Бг да не попаднем на развалена храна, засега сме се опазили, пу-пу, опитваме се от проверени места да купуваме или от място, където прясната храна не се застоява, има голяма клиентела.

Калалили, дано да не стане редовно това неядене на обяд!
В нашето у-ще започват по-късно с ръкописа, май вторият срок на учебната година  . И не е задължително. Децата имат избор как да пишат- големият в у-ще пише ръкописно, вкъщи домашните ги пише полупечатно, още търси стила си. За мен важното е да се пише правилно.
В Германия го има момента във втори клас, вторият срок да започват да се учат да пишат с писалка с перо, с мастило, на много деца е трудно в началото, големият Бибитко пробва три различни писалки, и на трите им изкриви перата, защото има слаба ръка и натиска. Накрая мина на изтриваема химикалка и му е в пъти по-удобно. Но се оказва, че има у-ща, където тази писалка с перо е задължителна, което не мога да го разбера. Спазва се традицията и туй то. Харесва ми или не, трябва да го приема.

Днес мина единият рожден ден в детския клуб, другата неделя смятаме и на големия да отбележим празника със задна дата и да приключим с въпроса с рождените дни за тази година.
Утре малкият Б. е канен на РД, големият малко след това е на тенис, после трябва да се намери време и за домашни. Малкият ще ги пише по обяд, другият след спорта... въртележката ще е супер утре.

Плами, сетих се, че турболенции по време на полет може да възникнат от т.нар. вертикални ветрове, има и такива , които могат да смъкнат самолета до известна степен надолу.

Моите също не им е студено в “студена”вода. При нас 18-19 градуса си е направо топла, но и моят мъж не влиза дори и до кокалчетата. За него при температура под 25 градуса водата си е ледена 🤣
Къти, няма нищо лошо в това, че Луи е привързан към теб. Така ще изградите здрава връзка и когато на по-късен етап има нужда от съвет, ще се обръща към теб винаги. А сълзите са израз на емоция. Йоан също се разплаква лесно. Просто е емоционален.
Ние използваме времето за почивка и пикник. Наслаждаваме се на последните топло дни. А Емма спа близо три часа.

Уау, това с перата е много яко! Наистина интересно, че така спазват традиция.

Единствената храна, която ми липсва са хубавите домати. В България доста си хапнахме. И тук има, но много рядко намирам. Повече намирам чери доматчета хубави.

На нас се оказа, че ще ни дадат апартамента един месец по рано. Сега се чудя как да боядисаме детската стая, така че хем да става за момче хем за момиче. Катерина естествено иска да е розова та не знам дали може да съчетаем и розово и синьо без да стане някакъв бъркоч. Гледам идеи в пинтерест постоянно и на нищо не мога да се спра.

Якамоз аз харесвам неутрални цветове от различни нюанси на бяло, бежово, сиво, зелено, тютюнево и т.н.

Две в едно, попринцип и аз, но ми се искаше да задоволя и желанието за розово. Сигурно накрая ще е нещо неутрално де, пък други неща ще са розови. Мислех си за такъв балдахин, но се чудя дали не може да се удуши с него.

Якамоз, защо не направиш около нейното легло в розови детайли, а около неговото в сини, пердетата да са просто в детски мотиви и така ще задоволиш и двете страни.

Вчера нашето момиче навърши 5 и решихме да го отбележим като отидем много далече на север в едни девствени гори в един къмпинг, ограден с езера. Та бяхме там целия ден, насладихме се на красиви гледки, правихме барбекю, плаж, порадвахме се на горски представители на животинския свят като жаби, змии, красиви пеперуди и накрая дойде лисица на 1 метър от нас. Нахранихме я. Вечерта завършихме с един огромен огън, който ни затопли, че падна до 10 градуса и отрупано небе с безброй звезди. Всъщност там бяха отседнали сина ни с приятелите си. Получи се рожден ден за чудо и приказ, нетрадиционен, но пък бяхме отново цялото семейство и запечатахме неповторими моменти. Разбира се не липсваха подаръци и торта.
Във вторник е първия учебен ден, уж и се ходело вече на училище.Утре заминаваме на същото разстояние, но на изток да водим батко и, че започва и той учебната си година, а има багаж.

 Не съм писала, нито чела отдавна. Стигнах до 11 стр и реших да пиша, ще дочитам после.
Брюксел, честито за Миа! Да расте здрава и щастлива и много да ви радва!:hugs: Много миличко, че сте разрешили на Йоан да избере името и.
Ние бяхме 4 седмици в Бг. Много хубаво беше! Отдавна не ми беше било толкова хубаво в Бг. Бяхме почти през цялото време на морето, всеки ден на плаж. Родителите ни бяха при нас през повечето време. Като се върнахме Кирил почна уч-ще, а Борис е последна година в градината. Училището и при нас почва неусетно, нищо не подготвяме, има си само несесер с моливи и такива неща.
Аз бях последни 2 седмици на работа. Петък ми бе посл. работен ден. На работа имахме нещо като приключващо парти с пица. Имаме си телефоните с някои колежки, можем да се видим на кафе някой път. Записах се на борсата, да видим. Помощите вече не са каквото бяха преди години. Само 60% от заплата и то 1-та година, после 2-та 60% от помощите 1-та година. Мда. Ще трябва да си търся др. работа. Но от друга страна съм доволна, че сега в началото на годината ще имам повече време за децата. Малко по малко и друга работа ще намеря. И вече ще бъда и по-активна тук. Гуш на всички!:hugs:
ЧРД на момчетата на Бибит!:hugs: ЧРД и на дъщеричката на А Тита!:hugs: Да растат здрави и щастливи!:hugs:
Много хубава снимка на Ема на Ступи!:hugs:

Мелина, успех с търсенето на работа!
Мда, и аз се чувствах добре, докато плажувахме- денят протичаше лежерно, мързеливо, не се налагаше да готвя, само за закуска нещо да приготвя. После плацикане във водата, търкаляне на плажа, айляшка работа.

А_тита, много добре звучи вашия рожден ден сред природата и преспиването под безбройните звезди. Виждаше ли се част от мъглявината на Млечния път, щом сте били на толкова диво място?

Моите юнаци днес са с мускулна треска след партито вчера. Май за първи път са така, големият едва ходи. Вчера беше голямо скачане, катерене, ритане с топка(имаше малко футболно игрище).

Ступи, хубава е разходката със спящо бебе.

Ето едни примерни писалки с пера- има различни модели, с различни пера. Още не знам в новото у-ще доколко са задължителни- със сигурност по някои предмети ще трябва да се пише с такива. Знам, че дори в ГДР-то в у-ще се е писало с писалки от този тип, с мастилени патрони, тоест традицията важи за цяла Германия.