Операция на щитовидна жлеза -17

Няколко признака за проблем с щитовидната жлеза...

Източник: Dreamstime

Менопауза или проблем с щитовидната... -
По принцип всеки един проблем с щитовидната жлеза се отразява на месечния цикъл, настроението и жизнения тонус. Понякога признаците се взимат погрешно за навлизане в периода на менопауза.
Единствено изследванията, назначени от специалист ендокринолог, могат да покажат произхода на промените. Възможно е хипофункция на жлезата, например, да се открие, когато жената навлиза в преклимакса и двете събития просто да съвпаднат като време на поява.
Затова съветите на специалистите са преди да отдадете промените в менструацията на възрастта да се предприеме преглед, още повече, че заболяванията на жлезата са разпространени, особено сред жените.


Профилактични прегледи...

Профилактичните прегледи на щитовидната жлеза започват от 35-годишна възраст. Състоянието й трябва да се проследява поне веднъж на 5 години, при положение, че не са установени проблеми или липсват оплаквания.
Хората с риск от заболявания на щитовидната жлеза или с вече налични индикации за проблеми следва да провеждат прегледи по-често, според препоръките на консултиращия ендокринолог.
Хипотироидизмът е често срещан при жените над 55-годишна възраст. Наблюдава се фамилна обремененост.

Първи сигнали за проблем с щитовидната...

Блузата с яка или полото, което носим не за първи път, започва необичайно да ни стяга. При по-внимателен поглед в огледалото, сякаш откриваме нарастване в областта при основата на шията. Понякога при проблеми с щитовидната жлеза се усеща притискане в гърлото, затруднено е преглъщането. Дори само едно от тези оплаквания налага преглед при специалист.

TSH като показател за дейността на жлезата

При първа консултация обикновено българските специалисти назначават, освен изследване на TSH и на щитовидните хормони FT3 и FT4 и антитела.
Иначе стойностите на TSH показват дали жлезата функционира с нормален ритъм. Притеснителни са високите стойности, тъй като това означава, че хипофизата се опитва да стимулира дейността на щитовидната. TSH е високо, когато има забавяне на функциите й. И обратно, когато стойностите на този хормон са под референтните долни граници, означава, че е налице хиперфункция на жлезата.
Кръвните изследвания трябва да бъдат придружени и с ехография на жлезата. Ултразвуковата картина в подобни случаи позволява установяване на измененията, които могат да обяснят абномалната й дейност.

Хашимото

Хашимото е сравнително рядко автоимунно заболяване, което се открива при необичайни промени в стойностите на тиреоидните хормони. Тук антитела на организма нападат собствените клетки на щитовидната жлеза.
Хашимото може да е причина за хипофункция на щитовидната жлеза. Особеното при него е, че неочаквано жлезата може да премине в напълно протиположно състояние и да ускори дейността си, после отново да я забави. Ето защо заболяването налага редовно проследяване и контрол на стойностите на щитовидните хормони.
Проявява се по наследствена линия.

Хипотиреоидизмът понякога се дължи и на проблеми от страна на хипофизата – друга жлеза, която се намира в мозъка. Именно тя синтезира TSH – тиреоидно стимулиращия хормон.
Възпаление или прием на лекарства също може да навреди на функциите на щитовидната жлеза.

Болест на Грейв

Това е друго автоимунно заболяване, което се отличава с хиперфункция на щитовидната жлеза. Отличителен белег на заболяването е подуването на тъканите около очите.

Други причини за хипертиреодизъм

При ехографския преглед е възможно да се открият възли. По-големият размер на възлите обикновено видимо променят изгледа на жлезата, разпознава се гуша.

Какви рискове показва понижената функция на жлезата...
Нелекуван хипотиреоидъзмът може да стане причина за повишаване на стойностите на холестерол и на риска от сърдечни пристъпи.
При нисък синтез на щитовидни хормони е възможно изпадане в състояние на загуба на съзнанието и неспособност на организма за терморегулация.
Хипертиреоидизмът също се отразява негативно на здравето – води до сериозни сърдечни проблеми и крехкост на костите.

Как се лекува понижена функция на жлезата...
Обикновено се изписва хормонозаместителна терапия. Състоянието на организма се възстановява с хапче на гладно сутрин в препоръчана доза за няколко седмици. Пациентът споделя, че отново чувства прилив на енергия, след време се нормализират теглото и стойностите на холестерол.
Този вид терапия обикновено е доживотна, като изисква постоянно проследяване на дозата и лекото й повишаване с годините.

Хипертиреоидизъм
се лекува с антитиреоидни медикаменти, които потискат синтеза на хормони от щитовидната жлеза. Възможно е да се наложи и допълнителна терапия, облекчаваща симптомите, като ускорен пулс и тремор.
В някои случаи се налага лечение с радиоактивен йод в продължение на ½ – 1 ½ година.

Оперативна интервенция

Предприема се при наличие на възли и неподдаващо се на лечение състояние.
Операцията налага хормонозаместителна терапия след това, в противен случай се развиват признаци на понижена функция.
В 10% от случаите на възли на щитовидна жлеза има риск от израждането им в канцерогенни. Лечението тогава е оперативно и евентуално в комбинация с радиоактивен йод или лъчетепария.

Прочети още на: http://www.puls.bg/health/hot-news/news_9611.html

Ракът на щитовидната е рядко злокачествено заболяване, засягащо тиреоидната жлеза – малка жлеза, разположена в областта на шията. Различават се четири основни типа рак на щитовидната жлеза:

Папиларен карцином – най-честият тип, отговарящ за 4 от всеки 5 случая на рак на щитовидната жлеза. Най-често се появява при жени под 40-годишна възраст.
Фоликуларен карцином – такива са 1 на всеки 10 случая на тиреоиден карцином. Най-често засяга хора в по-напреднала възраст.
Медуларен карцином – характерно за него е, че има силен генетичен компонент и често е родово съсредоточен. Такива са 1 на всеки 20 случая.
Апластичен карцином – това е най-редкият и най-агресивният от четирите типа. Честотата му е около 1:100, възниква най-вече между 60 и 80 години.
 Рисковите фактори за появата на рак на щитовидната жлеза са възли или други заболявания на щитовидната жлеза, роднина с рак на жлезата (за медуларните карциноми) и излагане на радиация.

Най-честият симптом на рака на щитовидната жлеза е поява на безболезнена подутина в шията. В по-напреднал етап се появяват необяснима дрезгавина на гласа, затруднено дишане, преглъщане, подуване на шийните лимфни възли или болка във врата.

ДИАГНОСТИКА
Диагностицирането на рака на щитовидната жлеза става на базата на физикален преглед и редица тестове и изследвания, най-важните от които са тиреоидният функционален тест и аспирационната цитология. Тиреоидният функционален тест измерва нивата на хормоните на щитовидната жлеза – тироксин и трийодтиронин. Високите нива са показателни са хипертиреоидизъм, ниските – за хипотиреоидизъм. Нормални нива на хормоните на фона на подутина в жлезата налагат провеждането на аспирационен тест. При него, с помощта на тънка игла, се взима проба от клетки от подутината за изследване под микроскоп. Това позволява откриването на злокачествени клетки, ако в жлезата има такива. В някои случаи може да се наложи и провеждането на допълнителни образни изследвания – ултразвуково, компютърна томография или ядреномагнитен резонанс.

 Стадирането на щитовидните тумори често се прави според т.нар. TNM класификация, в която:
T – указва големината на тумора.
N – указва дали туморът се е разпространил до околните лимфни възли.
M – указва дали туморът е достигнал други органи, т.е. дали е метастазирал.

Съществуват и по-сложни системи за стадиране, които отчитат и типа и степента на диференцираност на туморните клетки. Стадирането на диференцираните тумори, каквито са папиларните и фоликуларните, е различно за различните възрастови групи, защото при по-възрастните пациенти тези тумори обикновено са по-агресивни. Под 45-годишна възраст се различават само два стадия на диференцираните тумори:

Cтадий I – туморът не е метастазирал;
Cтадий II – туморът е метастазирал.
За диференцирани тумори след 45-годишна възраст и за всички медуларни тумори се използва 4-стадийна система:

Стадий I – туморът е под 2 сантиметра в диаметър и не е достигнал околните лимфни възли.
Стадий II – туморът е между 2 и 4 сантиметра в диаметър, но все още е ограничен в жлезата.
Стадий III – неоплазията е достигнала околните лимфните възли.
Стадий IVA – туморът е напуснал околните лимфни възли и е достигнал други тъкани в шията или лимфни възли в гръдния кош.
Стадий IVВ – туморът е навлязъл в тъкани около гръбначния стълб.
Стадий IVС – туморът е достигнал други органи, най-често костите, белия дроб или и двете.

ЛЕЧЕНИЕ
Оперативното лечение в повечето случаи дава отлични резултати и често води до пълно излекуване. При отстраняване на туморното образувание може да се наложи отстраняване на част или цялата щитовидна жлеза. В този случаи се налага пациентите да приемат хормонални таблетки с тироксин до края на живота се като заместителна терапия заради отстранената щитовидна жлеза.

Терапията с радиоактивен йод при рак на щитовидната жлеза се препоръчва обикновено след оперативната интервенция. Този метод е безболезнен и цели отстраняване на евентуално останали в организма ракови клетки. Поради използването на радиоактивни вещества за лечение, то се провежда задължително в болница при специални изисквания за предпазване на околните. Пациентите трябва да спазват стриктно инструкциите при лечението, за да се предотврати опасността от облъчване на други хора.

Радиотерапия и химиотерапия при лечение на рак на щитовидната жлеза се използват по-рядко, при по-тежки случаи.

Заместителна хормонална терапия с тироксинови таблетки се налага при тези пациенти, при които е отстранена цялата щитовидна жлеза. Периодично болните на такова лечение се подлагат на изследване за установяване на нивото на хормоните в кръвта.