Аз го разбирам като вмешателство непоисканото добро.
То по-скоро се отнася да не даваш непоискан съвет.
То по-скоро се отнася да не даваш непоискан съвет.
- Публикувана: 30 юни 2019, 19:03 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2019, 20:34 ч.
Връща ли се всичко?
Аз го разбирам като вмешателство непоисканото добро.
То по-скоро се отнася да не даваш непоискан съвет.
То по-скоро се отнася да не даваш непоискан съвет.
То имало тема за това тук https://www.bg-mamma.com/?topic=834893, не съм я чел и не знам какво са писали,но мога да ти дам един пример с теб и мен.Ти не си ми искал съвет,аз си мисля, че ти правя добро като го написах и после да ме караш да ти разяснявам или пък да се скараме за това 
Аз го разбирам като вмешателство непоисканото добро.
То по-скоро се отнася да не даваш непоискан съвет.
То по-скоро се отнася да не даваш непоискан съвет.
Не става въпрос за физическа, материална помощ, а за емоционална.
bcd "Никое добро не остава ненаказано"е интерпретация на едни автори ,а всъщност в една древна книга се казва "Никое непоискано добро не остава ненаказано".
Аз го тълкувам съвсем противоположно... Направеното добро се връща, но натрапената намеса носи своите негативни последици за този, който я прави.
Да и аз лично,не искам да познавам хора които се водят от първия принцип.Понякога става въпрос и за физическа и финансова помощ.Преди време гледах едно студийно предаване, човек с бастунче падна и странно за мен никой не се затича да го вдига(не поиска помощ),просто сам се изправи и си седна.
Аз го разбирам като вмешателство непоисканото добро.
То по-скоро се отнася да не даваш непоискан съвет.
То по-скоро се отнася да не даваш непоискан съвет.
И много внимателно с помощта при крадци. Тук осъдиха едим младеж за това, че помагайки на една жена дето са ѝ откраднали чантата на улицата и на всичкото отгоре са я ритали в главата, та младежа преследвайки крадеца ( криминално проявен индивид и търсен от полицията) са си разменили удари. Обаче рецидивиста да взема да падне и в болницата да умре. Та защитника на жената го осъдиха на 2г затвор и 180 хил. евро глоба.
А пък колко има дето се намесват да разтървават биещи се и биват убити от биещите се.
Та човек не знае кое е по-доброто - да се намеси или не.
Не съм чела цялата тема, но тъй като попаднах на няколко мнения за несправедливостта да страдат деца и техните родители/близки, ще взема отношение с моя отговор по темата. Мислила съм си много пъти точно за страдащите деца и съм изпадала в недоумение, как е възможно да има Бог и това да се случва. Намерих отговор /за себе си/, след като се подложих на регресивна хипноза.
Направих го от любопитство, макар че съм много скептична, към подобни неща. Трудно е за обяснение. То е по-скоро вътрешно разбиране, но ще опитам да обясня. Няма да навлизам в подробности за минали животи, а ще отида направо до момента в който престои на душата да се прероди. Усещането е, че душата трябва да се усъвършенства до някакво ниво /нямам идея за стремежа/. Моята, към този момент не беше на ниво, което ме удовлетворява или което трябва да достигне. Трябва да се минат ... може би препятствия, да се научат уроци... за да преминеш, към друго ниво да речем. Поради това избрах живота ми да е тежък. Наистина един пропилян живот, изпълнен с насилие и мъка. Това ми даде отговор на много въпроси, включително и за несправедливо страдащите. Някой може да ме вземе за пълно куку и наистина звучи откачено, но това беше моето преживяване и може да е още една гледна точка.
Направих го от любопитство, макар че съм много скептична, към подобни неща. Трудно е за обяснение. То е по-скоро вътрешно разбиране, но ще опитам да обясня. Няма да навлизам в подробности за минали животи, а ще отида направо до момента в който престои на душата да се прероди. Усещането е, че душата трябва да се усъвършенства до някакво ниво /нямам идея за стремежа/. Моята, към този момент не беше на ниво, което ме удовлетворява или което трябва да достигне. Трябва да се минат ... може би препятствия, да се научат уроци... за да преминеш, към друго ниво да речем. Поради това избрах живота ми да е тежък. Наистина един пропилян живот, изпълнен с насилие и мъка. Това ми даде отговор на много въпроси, включително и за несправедливо страдащите. Някой може да ме вземе за пълно куку и наистина звучи откачено, но това беше моето преживяване и може да е още една гледна точка.
Позволявам си да цитирам мнение на съфорумка, дано от него да стане ясно /за непоисканото добро/:
Брат ми така се опитва да ни пробутва пари, понеже смята, че живеем зле /според неговия стандарт/. Писах скоро и в друга тема. И няма отучване, над 15 години продължава това нещо.
Сложно е. Да дам храна на умиращ от глад, да. Но иначе непоисканото добро поне за мен е нещо, което варира от досада до вреда. Решава някой, че нещо е добро за мен. Ама не пита искам или не, а ми го натрапва. А аз него искам, чудя се как да се отърва, а той продължава да ми го натрапва. Познавам точно такива хора, знаещи кое е добро за мен и скъсващи се да ми го натрапват. Безкрайно противно е да се чудя как да се отърва без да ги обидя.
Брат ми така се опитва да ни пробутва пари, понеже смята, че живеем зле /според неговия стандарт/. Писах скоро и в друга тема. И няма отучване, над 15 години продължава това нещо.
Аз не разбирам пък зора за връщането в минали животи. Явно не случайно не помним уроците. Защо да се ровим. Освен това аз лесно се влияя, знам си го и се пазя от разни шарлатани и влияния. За мен това си е някакво шарлатанство
По другия въпрос- помага се с каквото е нужно, а не с каквото съм си решила, че да се почувствам велика благодетелка.
По другия въпрос- помага се с каквото е нужно, а не с каквото съм си решила, че да се почувствам велика благодетелка.
То имало тема за това тук https://www.bg-mamma.com/?topic=834893, не съм я чел и не знам какво са писали,но мога да ти дам един пример с теб и мен.Ти не си ми искал съвет,аз си мисля, че ти правя добро като го написах и после да ме караш да ти разяснявам или пък да се скараме за това
ето непоискано добро - виждаш сляп ( или с друг недъг) човек в метрото/автобуса и се затичваш да му помогнеш - да се качи/да слезе/ да пресече улицата. Той маршрута си го знае и от това няма нужда. Той си мечтае да е погледнат като сексуален обект, не да го съжаляват. Ти си лягаш спокоен, че днес си извършил добрина, той си ляга тъжен, че и днес 3-ма са му помогнали там, където той не иска и са му напомнили положението.
ето непоискано добро - виждаш сляп ( или с друг недъг) човек в метрото/автобуса и се затичваш да му помогнеш - да се качи/да слезе/ да пресече улицата. Той маршрута си го знае и от това няма нужда. Той си мечтае да е погледнат като сексуален обект, не да го съжаляват. Ти си лягаш спокоен, че днес си извършил добрина, той си ляга тъжен, че и днес 3-ма са му помогнали там, където той не иска и са му напомнили положението.
не знам за каква летва говориш, разказвам абсолютно реален случай. Колега ми е в работата и няколко пъти ми казва как хората му натрапват тази "добрина" или "любезност", но реално по-зле го карат да се чувства, а те се мислят за самаряни.
Добрината е такава, когато не очакваш нищо в замяна, а го правиш, защото го смяташ за правилно.
Нищо нито "добро", нито "любезно" виждам в това да се хвърлиш да помагаш незрящ човек да пресече, нищо че той ти казва, че може сам, ама ти продължаваш "да искаш да помогнеш".
Добрината е такава, когато не очакваш нищо в замяна, а го правиш, защото го смяташ за правилно.
Нищо нито "добро", нито "любезно" виждам в това да се хвърлиш да помагаш незрящ човек да пресече, нищо че той ти казва, че може сам, ама ти продължаваш "да искаш да помогнеш".