Защо решихте да имигрирате?

Ейй, супер, идеята за среща е чудесна, и ние бихме искали да се присъединим към вас, но ако е възможно при по-топли метереологични условия. Бихме искали да се запознаем с вас. Живеем в NDG, по принцип сме сериозни, ама все времето не ни стига, но имаме много добро желание.
Целуваме нашите малки съграждани.

Ние дойдохме по финансови при4ини .Даже образованието си прекъснахме,защото не можехме да го плащаме .На мен също много ми липсва България ,но какво да се прави .Добре,4е тая година ще си ходим за празниците    

Радва ме, че доста се събрахме мамите от Монреал?! -mas:

Аз също се присъединавам за среща, но сега времето не позволява... Дано по бързо отмине зимата и ще си спретнем една срещичка....

....а относно имигрирането....моя мъж по голямата част от живота си е живял извън България и просто мисля, че там му се виждаше "тясно"....искаше да обикаля и разнообразява живота ни.Аз тогава не осъзнавах, че като идвам тук, в Канада ще се почувствам толкова потисната.Сякаш живота ми е свършил.
Може много хора да ме упрекнат за това, но за мен колкото и трудно да се живее в България, аз искам да се върна ТАМ.Мисля, че ТАМ ми е мястото - при родителите ми, сестра ми, приятелите и роднините.......толкова ми липсват  
....не си струва да страдам и  да се обвинявам.Успокояваме единствено мисълта, че на моя съпруг също не му харесва и той също не иска да остава тук.....това е.
Но нека не ви занимавам повече с положението си

Все пак всеки си има право на избор къде да живее под Слънцето

здравеи Холи
ами с какво да ни харесва България.? да - харесват ми курортите (поработих  и поу4их по 4ерноморието).... имаме хубава природа също .....
ние с мъжа ми никога не сме си и мислили 4е еи така .. ще тръгнем на някъде ,но така се полу4и . Вси4ки на6и познати из4езнаха ..... кои в Канада кои в САЩ .други в Европа и ние мислехме мислехме и като видяхме 4е няма да я бъде (и двамата сме с професии ама навсякъде трябва да си приятел или " брат4ед" на някого ) тръгнахме . Сега сме в ИСпания . Довална съм - просто можем да водим един спокоен живот .всеки път като ме обхване Носталгия  една приятелка ми казва - не се притеснявай , ще си отиде6 , ще видиш и пак ще се върнеш ....
испанците са хубави хора .харесват ми по темперамент , близки са до българите , отворени и добродушни - може би това е най- голямото предимство на страната . Възхищавам им се на желанието да създават красота. Единственото което " мразя " е коридата - показно убииство според мен (някои виждат изкуство и в това ?!)

Аз всъщност никога не съм се чуствала като 'емигрант', може би защото не съм емигрирала преднамерено и целенасочено. Дойдох в Англия за първи път преди 14 години (тогава бях на 19), уж само за 6 месеца, но останах - любов, а и ми хареса. След 4 години реших, че искам да се върна в България (е пак имаше мъж замесен в цялата работа ), върнах се, но издържах само 2 години (като междувременно идвах пак в Англия) и реших, че всъщност може би е имало причина да живея на друго място. Така че в крайна сметка преди 8 години се върнах пак тук и оттогава тук живея постоянно. Срещнах и съпруга си преди повече от 6 години и сега вече тук е моят дом.
Разбира се голяма част от семейството ми, а и много приятели, са още в България, но гледам поне веднъж годишно (а като мога и по-често) да ходя там, и те идват и така всъщност не се чуствам толкова далече оттам (а и то колко са 2.5 -3 часа със самолет).

Основната причина да дойдем е, че в България много трудно се отглеждат толкова деца.Преди да се преселим бяхме на проучване в Европа, след това по настояване на съпруга ми, прескочихме и насам.Той беше очарован, а аз виждах само негативните страни на държавата.В крайна сметка той се наложи и аз го последвах.Когато тръгнахме бяхме с четири деца и малко бебе, а след това се появиха и другите две.Не мислим да се връщаме в България, защото тук определено сме по-добре.Можем да си позволим да пращаме всички деца в частно училище, а и почти няма разлика в сезоните, което ми спестява допълнителни разходи. Но през тези пет години, още повече се разочаровх от страната. Сега търсим друго място, което да покорим.

Ами то аз не знам дали мога да се с4итам за емигрант...
Запознах се с мъжа ми в Бг и след една година дойдох тук при него да видя дали Ще ми понесе и взех 4е поостанах макар 4е не ми беШе лесно ,особено в на4алото като трябваШе и да си прелитам до родината за да си взема последните изпити и да си заЩитя дипломната работа . Всеки път се питах дали да не си остана в Бг при близките и приятелите ама после пък ме дърпаШе да си дойда при любимия и така все се връЩах тук. После по4нах работа, оженихме се,роди се бебка, купихме си апартамент и така моят дом го създадох тук...

Аз пък /сега кат си мисля ми е смешно/ емигрирах заради двама мъже. Единия много ме искаше и обичаше, ама на мен не ми бе по сърце, а другия аз го исках много-а той не.И така грабнах си багажа и чао и на двамата.Половин година след това срещнах мечтата си-хем аз си го обичам и искам, хем и той ме иска /да не чуе дявола/.Та така благодарна съм че съм тук и че животами се стече по този начин.

Аз още като бях на 10 г. исках да живея извън Бг. Родителите ми бяха пилоти и пътувахме извън пределите на родината всяка година. Тогава освен Европа никъде другаде не бях ходила, но си спомням, че много ме впечатляваше архитектурата, можех да стоя и да се взирам в сградите с часове;) По ирония на съдбата сега работата ми го изисква и превърнах хобито в професия;)

Баба ми казва - не успееш ли да се реализираш там където ти е корена, в собствената си държава със собствения си език - където и да решиш да се преселиш, прогреса ще ти е много труден.

Вече почти абитюрентка, започнах да осъзнавам колко правота има в думите и. Завърших счетоводство в УНСС, ходих за 1 г до Лондон на специализация, междувременно и работех, но не спирах да търся възможности за работа в чужбина. Работния ми стаж в Бг и изградените навици там ми помогнаха и продължават да ми помагат в професионалното ми развитие. В началото на 2000та се изселих в Белгия с намерението да се върна в Бг след две години и да открия собствен бизнес.

Брак, деца и семейство бяха все още мноооого на заден план, да не казвам че никога не съм си мислила че ще кажа Да на някой пред олтара;)
В едно от пътуванията към Бг, се засякохме с мъжа ми на аерогарата...3 дни по късно той ми предложи.
Не му знаех фамилното име, произхода, с какво се занимава, къде живее, какъв човек е...както и той същите неща за мен...знаехме само че много се искаме и сега ще спра защото ще се разплача...толкова го обичам този човек...

Както и да е. Съдбата ни доведе в Калифорния.

В заключение по темата само ще напиша че в чужбина имам възможност за по-големи доходи отколкото в Бг. Парите не са най-важното в този живот, но са важни ако искаш да живееш добре.

Простете ми за личните изблици . може би е от хормоните;)

Toва е много романтично!
И аз съм тук,за да съм заедно с любимия.Бяхме почти 2 години разделени.Аз в БГ,той тук.Но си вярвахме и знаехме,че един ден ще бъдем заедно.Точно така съм си го представяла - с любимият,бебе,..................много ги обичам.Сега ще отида да ги целуна докато спят
Jungle,бях ти писала лично съобщение преди няколко дни,получи ли го?

Ина,

искам да си призная как ми мина деня вчера. Казвам да си призная защото е голям срам...Събудих се в 9.00, слязох по пижама до компютъра, отворих форума и започнах да чета теми, клюки, мнения....12 часа;))) Бях като хипнотизирана.

Та така...този бг-мамма е като наркотик. Днес съм си поставила за цел само 3-4 часа да чета. Който го е измислил е много печен;)
И едва сега си вдигам погледа и виждам че имам съобщение, сега ще прочета.
чао;)

Като бях  малка, баща ми го изпратиха в Лондон като представител на Българска Външнотърговска Банка. Тогава бях само на 5,5г. но много ми хареса да живеем там. Там ми бяха и първите приятели, после много трудно се адаптирах в България.
Когато бях на 17г. баща ми дойде тук, пак като представител на банката. И оттогава съм тук. Междувременно съм се връщала в България (последният път за 3г.), там се запознах и с мъжа си   , но засега сме твърдо тук.