Значи може да се каже, че има положително рзвитие. 
- Публикувана: 6 юли 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2019, 13:35 ч.
Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."
От цялата история най-силно ме гложди кога една жена, която твърди, че върти сериозен и печеливш бизнес, влачи всичко у дома и постоянно откликва на нуждите на мъж, квалифициран от нея като женски полов орган и чакащ да го галят с перце, успява денонощно да пише дълги излияния.
Този мъж само той ли работи? Авторката няма ли ангажименти с бизнеса? Не излизате ли поне в петък вечер? Сега без дете наоколо не оставате ли в събота в леглото до късно? Не почивате ли само двамата? Мъжът не се ли впечатлява какво прави жена му в полунощ в инернет?
Да не би и той да е заминал някъде?
Този мъж само той ли работи? Авторката няма ли ангажименти с бизнеса? Не излизате ли поне в петък вечер? Сега без дете наоколо не оставате ли в събота в леглото до късно? Не почивате ли само двамата? Мъжът не се ли впечатлява какво прави жена му в полунощ в инернет?
Да не би и той да е заминал някъде?
То бива грозно любопитство, бива, ама това вашето вече 🤣🤣🤣🤣
Такава ми е работата, че мога да отделям време за писане. И сме излизали откакто е темата, и без внимание не е оставал мъжа ми, не е закопчан с пранги на базата. Какво сега, график ли трябва да публикувам, кой кога става, ходи до тоалетна и прочее? 🤣
Бях писала преди, че нашето не е точно работа, а начин на живот. Всеки ден правим служебни неща, в зависимост от смените му. Аз движа търговската част и част от "производството", той е зает основно с "производството". Живеем в близост, която на много хора може да се стори клаустрофобична, защото сме всеки ден заедно и на работа, и вкъщи, не е класиката да си бачка кой където и вечер като се приберат за няколкото часа до лягане деца, домакинска работа, време на възрастните всичко преса да се сбута наведнъж. Всичко е въпрос на планиране. В момента аз съм на базата, той вкъщи спи, следобед ще пазаруваме, довечера сме на гости. "Висенето" ми във форума по никакъв начин не може да ви дава сигнали как протичат дните ни.
Какво толкова ви гложди, ми е, честно казано, непонятно.
Такава ми е работата, че мога да отделям време за писане. И сме излизали откакто е темата, и без внимание не е оставал мъжа ми, не е закопчан с пранги на базата. Какво сега, график ли трябва да публикувам, кой кога става, ходи до тоалетна и прочее? 🤣
Бях писала преди, че нашето не е точно работа, а начин на живот. Всеки ден правим служебни неща, в зависимост от смените му. Аз движа търговската част и част от "производството", той е зает основно с "производството". Живеем в близост, която на много хора може да се стори клаустрофобична, защото сме всеки ден заедно и на работа, и вкъщи, не е класиката да си бачка кой където и вечер като се приберат за няколкото часа до лягане деца, домакинска работа, време на възрастните всичко преса да се сбута наведнъж. Всичко е въпрос на планиране. В момента аз съм на базата, той вкъщи спи, следобед ще пазаруваме, довечера сме на гости. "Висенето" ми във форума по никакъв начин не може да ви дава сигнали как протичат дните ни.
Какво толкова ви гложди, ми е, честно казано, непонятно.
Още от началото ми се ще баща, майка, дете и всички участници да прочетат темите и да узнаят с какво си имат работа. Може да са прости, неадекватни, безхаберно, лоши и т.н., но истината заслужават.
Не се възхищавам на авторката. На пръв поглед е силна жена в трудна ситуация. На втори, подмолен човек в отвратителна ситуация, която никой не би понесъл доброволно, но не защото е слаб характер.
Не се възхищавам на авторката. На пръв поглед е силна жена в трудна ситуация. На втори, подмолен човек в отвратителна ситуация, която никой не би понесъл доброволно, но не защото е слаб характер.
Точно защото и ние работим заедно и сме 24/7 заедно, затова ми прави впечатление.
И си е ваша работа как и колко общувате, но ми е странно, че не се възпозвате от липсата на детето, за да почивате, пътувате, излизате, а уж копнееш да имате моменти насаме. Разминават ми се нещата. Явно наистина семейството ви е основно бизнес. Общуване в двойката вероятно липсва и е сведено до разправии за детето, дори в отсъствието му.
И си е ваша работа как и колко общувате, но ми е странно, че не се възпозвате от липсата на детето, за да почивате, пътувате, излизате, а уж копнееш да имате моменти насаме. Разминават ми се нещата. Явно наистина семейството ви е основно бизнес. Общуване в двойката вероятно липсва и е сведено до разправии за детето, дори в отсъствието му.
Фийвър, детето го няма два месеца в годината и 10 е тук. Начинът ни на живот си е един и същ през цялата година. Ето, сега малкият го няма, но пък момата англичанка вчера цяла вечер обяснява колко по-добре било детето и да се разделял с мене заради него и т.н., тоест и сега, като е при нея, ръчкането не спира. Какво трябва да направим до края на август, да си изключим телефони, чат апове и т.н., за да има малко спокойствие ли?
Т.е.мъжът ти вчера си е говорил с бившата. Ти говори с нея онзи ден. Тя дава акъли. Сериозно ли?
Вие сте първите, за които чувам така активно да си общуват, а част от работата ни е да развеждаме хората. Обикновено след развода хората дори не се чуват. За децата си общуват с имейли. Официално. И при коментар от бившата към настоящата половинка става ад. Вие сте уникални!
Вие сте първите, за които чувам така активно да си общуват, а част от работата ни е да развеждаме хората. Обикновено след развода хората дори не се чуват. За децата си общуват с имейли. Официално. И при коментар от бившата към настоящата половинка става ад. Вие сте уникални!
За целия си 39 годишен живот, не съм срещнала ни един уникален мъж, виж себе си имам за уникална.
Но ако пък тоя е извънземен , то пък си струва да гледаш детето му. Уникатът да се пребори за родителските права-в тази ситуация с майка емигрантка няма да е трудно, ти казваш на детето, че няма друг избор и действаш, както си знаеш. Освен да рови форумът в душата ти, друго няма да получиш от тая тема.
Но ако пък тоя е извънземен , то пък си струва да гледаш детето му. Уникатът да се пребори за родителските права-в тази ситуация с майка емигрантка няма да е трудно, ти казваш на детето, че няма друг избор и действаш, както си знаеш. Освен да рови форумът в душата ти, друго няма да получиш от тая тема.