Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Между другото тези записи на детето, които се размахват като доказателствата също показват много, но не точно това което й се иска на даскалката.
За мен доказват неадекватните реакции на възрастния спрямо някакви обвинения родили се в зеления детски акъл. Кой мълчи, когато го обвиняват в нещо недействително?
Мълчанието, липсата на диалог и други неща според мен са абсолютен опит за провокация спрямо детето и детските страхове. Преди 100 страници писах, че целта е чрез провокации детето да ескалира, а авторката да събере доказателства. Направо е жалко това поведение...


Ако си иска детето ще се наложи да опита да въведе някакъв ред в поведението и на двама ви. Смятам че с него има по-голям шанс да се коригират нещата, докато при теб няма никаква гъвкавост. Много е вероятно накрая да се стигне до избор между вас с малкия, което при твоята неотстъпчивост ще е добре за детето да се случи, каквото и да реши бащата.

За мен той е прав. Мерките които тя предприема срещу детето са недопустими и ненормални.Това дете и да не е с психопатия, след такова отношение ще я придобие със сигурност.Това не е начина да се справи със проблемно дете и и го казаха и хора, които имат такива деца. Ама на нея не и се занимава, защото не е нейна плът и кръв и затова я разбирам. Не означава обаче че е права за отношението и към мъжа и и към детето.

Записите са най- автентични.
И в съд се използват.
Какво им е лошото на записите? Тя показва изявленията на детето, когато са насаме.
 Кой иначе ще и повярва ?

Е , да. Но тя е попитала как той вижда нещата. Да кажем, че приема, е греши. Нали всички се съгласихме, че бащата не е на мястото си . С кухи обвинения без алтернатива и предлагане на механизъм за справяне си остава едно голямо нищо.
Ако той каже грешиш тук и тук, аз предлагам да бъде така и така, е едно.
Но да кажеш- ти си лоша и вече не си ми приятел и няма да си играя с теб, е детинско, незряло и не решава нищо. А детето е негово. Той си го иска.

В крайна сметка това е начина. Да говорят Да се сложат картите на масата. От всички. И да се разплете кълбото

Ами остава неговата дума срещу нейната, а както тук постоянно се намеква - децата никога за нищо не лъжат, а ако ги уличиш в лъжа - си гаднярка

И какво точно доказва въпросният запис според теб?
Детето я пита нещо дали е вярно, тя мълчи и пуска да го записва. То продължава да я пита, тя пак мълчи... Кой кого провокира и манипулира!
Има патология в целия случай, но не в детето.

Предлагам да не се отклоняваме в тази посока. Не съм съгласна с горното, но не е това основното днес, за да се впускаме в него. За тези записи доста вече се коментира.

Детето говори с авторката за предполагаем разговор между нея и госпожата, от който явно се е притеснило. Ако искаше да излъже щеше да отиде директно при баща си. Това показва страх, а не лъжа и интрига. Било е опит за изясняване, посрещнат с мълчание... айде с малко логика да подхождаме към фактите.

За този казус и аз мисля, че е отигран зле.
Когато си ядосан и сърдит, и започнеш да говориш по въпроса, ако ти мълчат отсреща могат да те докарат до лудост наистина. Това е адски дразнещо.

Стандартът при малкият е да каже на баща си, че съм му била казала и направила еди какво си когато сме насаме. Понеже това няма как да го кача, защото се чуват имена, няма как да се насладиш на цялата прелест на тона на гласа му и т.н. Бях писала преди, че баща му си даде сметка, че си измисля някои неща, когато беше се оплаквал от мен за време, в което сме били двамата с баща му и просто е нямало как да стане това, което твърди. В ситуация, в която сме само аз и малкият у дома, а половинката е нощна смяна и на следващия ден почне да се оплаква, че съм му казала еди какво си, каква опция имам аз да се защитя, ако не записвам. Изобщо не бих се учудила и да му е казано да прави така когато баща му го няма, защото тогава става думата на единия срещу думата на другия и рано или късно бащата ще се върже.

Едит: Такъв разговор между мен и учителката не е имало. Идеята е да почна да споря, че няма такова нещо, той да твърди, че има, да се ядосам, и т.н. Мълчанието ме вади от тази му схема.

@Бързият влак,

Цитирам само едно твое изречение, че ми се наби в очи: "Мълчанието, липсата на диалог и други неща според мен са абсолютен опит за провокация спрямо детето и детските страхове."

Не, според мен не е това. Рационален човек не знае как да реагира на такива ирационални провокации. И аз съм така. Когато виждам, че ме лъжат, или по друг начин се опитват да ме правят на луда, а очевидно няма как да се хвана на глупости или знам, че това, което ми казват не е истина, блокирам. Седя и мълча, защото не знам как да реагирам на ирационални/неадекватни хора. В общият случай започвам да ги избягвам (това после), но не защото не знам как да отвърна, а защото не ми се хаби енергия и време за глупости. Какъв диалог можеш да водиш с тъп човек (или с неадекватно дете)? Загуба на време.

@Даскалка,

А може ли мъжът ти да си е мислил навремето, че някак ще се напаснете. Може би винаги си е искал детето, но е изчаквал да се "установите", ти да свикнеш със "семейния" живот, и после искаш-не искаш, да гледаш детето. Ей така, между другото. Струва ми се, че той е оцелил шестица от тотото с теб. Виж и тук, почти няма жена, която с ясното съзнание да се навие да гледа чуждо дете. Какво да правиш, природа. И може би мъжът ти е наясно с това (инстинктивно) (тези, по примитивните хора, имат силно развита интуиция за манипулиране, между другото) и е "грабнал момента" - ти увлечена по него, материално осигурена, готова да се вдигнеш буквално на майната си... Купила / наела си къща, покриваш разходите, грижиш се за детето, пък и бизнеса въртиш. Дето се вика, "дай Боже всекиму". Глупав, колко да е глупав, че да не се светне, че ако си вдигнеш чукалата, той остава сам с детето и нито къща, нито пари и работа. Очевидно не знае как, а и не иска да се грижи за детето. А ти сега буквално го притискаш до стената с "или / или". Не знае какво да прави човека, така че хем да продължиш да правиш, което си правила досега, хем детето да е при него, хем той да си живее така, както досега - без задължения и отговорности. То и аз искам, ама никой не дава. И чрез заплаха, че ще се раздели с теб, може би се опитва да те стресне, без да си дава сметка, че той е по-големия губещ.

Не знам, много заплетена история. Ти не си ОК с досегашната ситуация, детето не е ОК, само той е ОК.
Яд ме е, честно. Тази енергия, всичката, може да се канализира за къде-къде по-смислени неща. 

Авторката, чета ти цялостното творчество и се чудя - защо си се запънала за този Мъж ненагледен?
Че свършиха ли мъжете, няма ли друг достоен. Ами и да няма засега - все ще се яви като дойде сляпата неделя.
Пишеш, че работиш от малка и си спечелила доста. Не се ли цениш, че позволяваш да те унижава някакъв Мунчо и детето му? Как успя да се набуташ в сериала им, че и пари за бизнес да вложиш  в Муньото?
Ами не става така - мъжете с деца от предишна връзка са проблемни, не си заслужават усилията да сме близки с тях. От горчив опит съм го научила - мъж с ремарке не ща, не го пожелавам на близките си и на симпатичните ми хора. Ако искаш твое дете - има достатъчно възможности за донор. Поне няма да си съсипваш здравето с Мунчо и наследника му от бившата. Ми то цял живот да се съобразяваш с някаква лондонска парцалеса и копелето и това живот ли е?
На твое място до дни прекратявам съвместния бизнес и си заминавам. Пари се печелят, но здраве и време - не.

Какво им е лошото на записите ли? Таис, ти сериозно ли? Как би реагирала, ако вторият ти мъж беше записвал детето ти? Наистина ли би била ОК? Как ще смее някой да записва детето ми? Да, да, знам, че моето дете не е проблемно и бла, бла, бла.

Птица,

Според мен разговор, който завършва с "Ще кажа на татко" е най-добре въобще да не се провежда в отсъствието на таткото, а да се отложи, докато се съберат тримата и изяснят кой, какво и на кого е казал, рекъл и т.н. В този смисъл авторката е постъпила разумно.

Уиш, честит ти рожден ден,  много здраве и късмет ти пожелавам !
Ако вкъщи се е създала такава необходимост, не бих упрекнала мъжа ми. При нас обаче си имаше доверие, никога не съм се съмнявала, че конфликтите са ми били правилно пресъздавани. То не че е имало много , де. В мое присъствие е било, ако нещо са имали да изясняват.
Но аз държах контрола здраво, не съм позволявала интриги зад гърба ми. Пък и си познавах "стоката". И двамата. Не съм замитала проблемите, само защото ми е син.
В случая, виждаш как стоят нещата.
Идва момент, в който Даскалка пита- ето, в тази ситуация, какво предлагаш ? Пита бащата, търси решение.