Това са нейни думи. По-назад в темата бяха цитирани. И да, мисля, че се е издънила зверски.
- Публикувана: 6 юли 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2019, 13:35 ч.
Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."
Даскалка, искрено Ви съчувствам! Според мен Вие не сте щастлив човек, заради ежедневните борби, които водите на няколко фронта. Явно е, че не срещате никакво разбиране от страна на мъжа Ви, защо тогава търпите всичко това? Вие се самоизяждате, а те спят спокойно. Това здраве на пътя ли намерихте? Никога ли не сте се замисляли за раздяла? Не съпругът Ви да плаши Вас, а Вие да поискате такава?
Тръгнахме от какво мисля по повод очерталата се нова ситуация и стигнахме до там, че половинката мисли, че съм права за всичко, но съм много строга и малкият непрекъснато се оплаква от това. И че ако нещата между нас - тоест мен и детето - не се укротят, ще поиска да се разделим, защото детето е нещастно. При което му пуснах един от записите, в които ясно се чува как детето провокира реакция с опит за интрига (била съм разговаряла с учителката за него, какво съм й била казала, такъв разговор фактически не е имало), аз мълча, то продължава, аз пак мълча и той започва да казва, как щял да каже на баща си и пр. И попитах, ок, като не ти харесва подхода ми, кажи ми какво правим следващият път, когато си нощна смяна и той започне същото нещо, какво искаш да кажа и направя? И бомбата се взриви. Не заради записа, той знае, че го записвам, а защото го "притиснах в ъгъла", да заеме конкретна позиция и да каже какво иска. Не получих отговор, а тирада с триста други обвинения, на всяко от които настоявах за конкретен отговор какво да правя когато съм и в тези ситуации пак без да го получа, накрая стана и си излезе.
Нямаше го няколко часа, после се прибра и поговорихме. Малкият е разредил контакта с него и е притеснен, че може и да не се върне. Казах му, че този валс не може да продължава до безкрай, детето или ще е с него, или с майка си, но не може целият ни живот да се върти около това. Не може този му страх да ни виси като секира над главата и детето да ни държи нон стоп в емоционален шантаж, да не смеем да му кажем нищо, за да не се разсърди и да поиска да ходи при майка си. Казах му, че не ми е приятно, че трябва да записвам и да се заключвам като във Форт Нокс, но нямам алтернатива пред непрекъснатите му лъжи и интриги и отказът му да се съобразява с правилата на живот у дома. В прав текст му казах, че турски сериали вкъщи не искам, интригите на малкия са опасни, защото утре може да се обърне и срещу него да каже, че му е направил какво ли не, така че да си извади главата от задника и да застане малко по-авторитетно и да се оправя с детето си, защото ако чака са ходя по яйчени черупки вкъщи няма да стане. И да не ме плаши с раздели и изнасяния, защото аз дете нямам, той ще остане сам да се разправя с него и да не храни илюзии, че ще е песен.
За момента уж кротяса, другият петък сме пак на сесия.
Нямаше го няколко часа, после се прибра и поговорихме. Малкият е разредил контакта с него и е притеснен, че може и да не се върне. Казах му, че този валс не може да продължава до безкрай, детето или ще е с него, или с майка си, но не може целият ни живот да се върти около това. Не може този му страх да ни виси като секира над главата и детето да ни държи нон стоп в емоционален шантаж, да не смеем да му кажем нищо, за да не се разсърди и да поиска да ходи при майка си. Казах му, че не ми е приятно, че трябва да записвам и да се заключвам като във Форт Нокс, но нямам алтернатива пред непрекъснатите му лъжи и интриги и отказът му да се съобразява с правилата на живот у дома. В прав текст му казах, че турски сериали вкъщи не искам, интригите на малкия са опасни, защото утре може да се обърне и срещу него да каже, че му е направил какво ли не, така че да си извади главата от задника и да застане малко по-авторитетно и да се оправя с детето си, защото ако чака са ходя по яйчени черупки вкъщи няма да стане. И да не ме плаши с раздели и изнасяния, защото аз дете нямам, той ще остане сам да се разправя с него и да не храни илюзии, че ще е песен.
За момента уж кротяса, другият петък сме пак на сесия.
Значи всичко пак се завърта и нищо ново няма. Още в първия пост на предишната тема ти писа, че мъжът ти не иска детето да иде при майка си. Оказва се, че не (само) майката не иска да го вземе. Този мъж поставя щастието на детето си пред вашата връзка. Той не те плаши, че ще се изнесе, а ти обяснява как ще приключи отровната, за детето му, връзка между него и тебе ако няма подобрение в общуването с детето (а подобрение няма да има и доста хора обяснихме защо). И да, ти нямаш дете и може и без деца да си останеш. Той все ще си намери къде да живурка с детето още 8-10 години. Няма да умре без тебе, не бой се. Единствен син е и все нещо ще наследи, а и родителите му няма да допуснат цирка единствения син с дете на улицата. В случая Мунчо даже си е поставил условията. Имам чувството, че подсъзнателно се плашиш Мунчо да не те напусне и да останеш без деца. Мунчо не изглежда наплашен. Вече писа, че ако така продължава ще уволниш Мунчо и ще си идеш. Ако толкова му пукаше щеше поне да те отрази. Той не храни илюзии, защото е живял с детето без тебе. Илюзии храниш ти.
За бащата семейството му в близко бъдеще, а може и завинаги ще се състои от него о сина му. Понеже той самият е единствено дете и момче, а хората възпроизвеждаме моделът на възпроизводство и разплод на родителите ни +/-1, той, може би, даже няма желание за второ дете, но се е пуснал по течението. За мъжа, емоционално, първородният му син е най-важен. Втората партньорка е временно явление, на което той не държи особено, ако и да я прегръща в съня си. Триангулация аз не виждам. Виждам баща, загрижен за щастието на сина си и силна връзка баща-син.
Ти не си част от неговото семейство, нито той от твоето. Като много днешни хора сте си съквартиранти с изгода. Сама писа, че къщата е твоя, бизнесът е твой, детето е негово. Не виждам никаква емоционална, икономическа или социална връзка между вас. По закон също не сте семейство.
Майката да вземе детето е wishful thinking. Мисля, че тя и да поиска да го вземе мъжът ти няма да се съгласи. Просто не е изказал позицията си достатъчно ясноили ти предпочиташ да не забелязваш.
Според мене, щом единственият начин да си говорите за домашните проблеми е при психолог, връзката няма добро бъдеще.
thewishmaster, ЧРД. Много здраве, щастие и радост ти желая.
Аз не разбирам защо когато детето е питала дали авторката е разговаряла с учителката трябва да се мълчи и да се записва? Що за комуникация е това, не може ли да се говори човешки, дори и детето да не вярва и да обвинява, все пак е някакъв разговор дете-възрастен, могат да се намерят хиляди начини да се развие разговора, дори да не е удовлетворителен, ама що за поведение е това, не е ли адски странно...
Само аз ли смятам, че изобщо няма психоложка?
Не.
Тръгнахме от какво мисля по повод очерталата се нова ситуация и стигнахме до там, че половинката мисли, че съм права за всичко, но съм много строга и малкият непрекъснато се оплаква от това. И че ако нещата между нас - тоест мен и детето - не се укротят, ще поиска да се разделим, защото детето е нещастно.
Нейният стил е абсолютно авторитарен, нетърпящ възражения и различно мнение. Едва ли има дори и едно правило в НЕЙНИЯ дом, което да е инициирано или пък съобразено с мнението на бащата и детето. Обстановката е ужасно токсична и приносът на Даскалка е основен. Струва ми се, че повечето й поддръжници не виждат разликата между авторитарен и авторитетен стил на родителство и се респектират от желанието й да наложи правила, като на това се противопоставя неглижирането и липсата на такива изобщо. Но както при лекарствата и тук дозата е важна. Най-лоша връзка с родителите си, най-нещастни, депресирани и с ниска самооценка стават децата на авторитарните родители, дори и на страничните хора да изглеждат "за пример".
Преди време четох една статия в която се правеше разлика между дисциплина и наказания. Едното произхожда от корен, който означава наставничество, предаване на опит от майстор на чирак, а другото - от отмъщение. В думите самодисциплина и самонаказание можем да усетим най-добре разликата - първото е добротетел, второто - не е .
Ето един материал за разликата между авторитарен и авторитетен стил. Също и още един, в който специалисти психолози казват колко е важно изграждането първо на емоционална връзка с детето с новия партньор и как той трябва да има само поддържаща роля във възпитанието, като правилата и последствията при неспазването им се задават от биологичния родител. А тук въпрсоният баща е бил в пета глуха - отчасти заради собствената си нерешителност, отчасти заради властния характер на Даскалка.
https://www.parentingforbrain.com/authoritative-vs-authoritarian-parenting/
https://www.canr.msu.edu/news/disciplining_dilemma_the_role_of_the_stepparent
Вече съм оптимист, че може да има и по-добра развръзка за детето.
Уиш, вече не си рожденичка, но пак _ ЧРД!
Хайде сега и аз да попитам авторката.
Даскалка, защо въобще се занимаваш с възпитанието на това дете, това твоя работа ли е? Опитваш се да въведеш някакъв модел на "евросемейство" - така да го наречем, с добре познатите ни негови атрибути (съвместни вечери с обсъждане на отминалия ден, цун за "лека нощ" и пр.), но при вас това е само форма, лишена от съдържание и даже някаква пародия, ако добавим ключалките и записите. Опитваш се да играеш ролята на стопанка на дома, а всъщност си гувернантка на детето. Обстановка на фалш, лицемерие и интриги е отровна за всички.
Сега ще наскачат тук всички да обясняват как детето трябва да расте, оградено от любов, ласки и топлина - ами чудесно, има пълната възможност да ги получава от баща си, едва ли ти ще им пречиш да се обичат. Щом той дава нощни смени - значи има дни, когато не е зает на основната си работа и е въпрос на организация да намери време за сина си, да се занимава с него, с подготовката на уроците, сам да контактува с учителите му и да е наясно с проблемите в училище и т.н. Може да го запише на занималня след училище или да наеме някого за по няколко часа на ден да се занимава с детето - малко ли родители отглеждат сами децата си и намират начин да се оправят?
От какъв зор ти се заемаш с всичко това и търпиш упреци, че не се справяш? Ти си никоя за това дете, то не те приема - просто живее в дома ти, така че претенциите към неговото поведение следва да адресираш не към детето, а към този, който го е довел - баща му. Той трябва да го възпитава и контролира поведението му. Дали твърдо и авторитарно, или меко и нежно - теб не би трябвало да те вълнува, важно е да има резултат. В ролята си на възпитателка нямаш шансове да успееш без подкрепата на бащата и роднините на детето, а ти я нямаш.
Това едва ли е семейният живот, който ти искаш да имаш, но друг едва ли ще се получи при вас при създалите се обстоятелства. Дали нещо такова е приемливо за теб или не - ти решаваш, от другата страна бащата също решава сам и за детето си дали това го устройва.
Даскалка, защо въобще се занимаваш с възпитанието на това дете, това твоя работа ли е? Опитваш се да въведеш някакъв модел на "евросемейство" - така да го наречем, с добре познатите ни негови атрибути (съвместни вечери с обсъждане на отминалия ден, цун за "лека нощ" и пр.), но при вас това е само форма, лишена от съдържание и даже някаква пародия, ако добавим ключалките и записите. Опитваш се да играеш ролята на стопанка на дома, а всъщност си гувернантка на детето. Обстановка на фалш, лицемерие и интриги е отровна за всички.
Сега ще наскачат тук всички да обясняват как детето трябва да расте, оградено от любов, ласки и топлина - ами чудесно, има пълната възможност да ги получава от баща си, едва ли ти ще им пречиш да се обичат. Щом той дава нощни смени - значи има дни, когато не е зает на основната си работа и е въпрос на организация да намери време за сина си, да се занимава с него, с подготовката на уроците, сам да контактува с учителите му и да е наясно с проблемите в училище и т.н. Може да го запише на занималня след училище или да наеме някого за по няколко часа на ден да се занимава с детето - малко ли родители отглеждат сами децата си и намират начин да се оправят?
От какъв зор ти се заемаш с всичко това и търпиш упреци, че не се справяш? Ти си никоя за това дете, то не те приема - просто живее в дома ти, така че претенциите към неговото поведение следва да адресираш не към детето, а към този, който го е довел - баща му. Той трябва да го възпитава и контролира поведението му. Дали твърдо и авторитарно, или меко и нежно - теб не би трябвало да те вълнува, важно е да има резултат. В ролята си на възпитателка нямаш шансове да успееш без подкрепата на бащата и роднините на детето, а ти я нямаш.
Това едва ли е семейният живот, който ти искаш да имаш, но друг едва ли ще се получи при вас при създалите се обстоятелства. Дали нещо такова е приемливо за теб или не - ти решаваш, от другата страна бащата също решава сам и за детето си дали това го устройва.
Iris04 ще ти отговоря от моите наблюдения до момента по темата - защото с детето не се говори за нищо. Като минала по този път попитах авторката няколко основни въпроса. Верно, казах го с цел тя да си отговори, сама на себе си, но виждайки обяснителния режим, в който се е впуснала, очаквах, че ще сподели отговорите, до които е стигнала. На дете, което влиза в ново семейство, се казва всичко. И то не, за да го озаптиш на време, а за да се чувства от самото начало част от новото семейство. Да усети, че не е излишно, че всичко, което започва да се гради, ще е с негово участие. Продължавам да смятам, че изначало нещата са много сбъркани и много трудно ще се коригират. В семейство, където детето е само квартирант, нищо не става. Дава му се голямо поле за фантазии за развитие на сценария и това води до.... Даскаловото....
Нашия син още в началото знаеше коя съм, каква ще е позицията на всеки от нас в новото семейство. И беше наясно, че връщане назад няма, че ще живее с нас, че с мама не може по ред причини... И от там нататък всичко се случваше с участието на тримата. За да се чувсвта едно дете сигурно в нова среда, то трябва да знае какво и как ще се случва в нея. Не да се хранят илюзии, които само го объркват. И т. Н. И т. Н.
Нашия син още в началото знаеше коя съм, каква ще е позицията на всеки от нас в новото семейство. И беше наясно, че връщане назад няма, че ще живее с нас, че с мама не може по ред причини... И от там нататък всичко се случваше с участието на тримата. За да се чувсвта едно дете сигурно в нова среда, то трябва да знае какво и как ще се случва в нея. Не да се хранят илюзии, които само го объркват. И т. Н. И т. Н.