Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Daskalka, анализирам винаги различните гледни точки. Дано и ти се замислиш над квалификациите за маргиналната фамилия и лошия ти избор на генетичен материал . Кауза пердута, проблемите ще са част от живота ти. Неудачен модел и мазохизъм е да си мъжа и жената в едно семейство . След време безгласната буква - "тати "ще тегли кредити за да покрива разноските по дела , обещетения и извинения , заради провиненията на сина си . Има предпоставки за подобен развой . Дори и да туширате настоящите проблеми , впредвид местния манталитет ще ескалират други .
Стандартно, хората констатират първосигнално - какъвто бащата, такъв и сина ...

Общо взето, май ситуацията е - родители кукувици, намерили гнездо, в което да се отглежда отрока, без да предявяват много претенции към поведението му и без особено да се замислят над възпитанието му.

На майката откровено не й пука за детето й. Бащата обаче също се скатава. Жал ми е за детето, защото би могло да се развие към по-добро поведение, ако родителите му бяха други. Естествено, че втора майка няма как изцяло да замести родителите на малко дете.

Имам син на точно същата възраст, понякога и той се инати,. но знам майчиното сърце как чувства и как действа майката. Друго е.

Ситуацията дотук е, че детето върви с бащата. Човекът явно няма големи претенции към живота, кюта там на държавното, доработва нещо след края на смяната, живял като заврян зет при бившата, сега живее при сегашната, междувременно - при мама. С бившата са се разбрали детето да стои при него. Всички са ок - особено той, - освен авторката.

Не отговарям "избирателно", а по темата

Ама за моето дете как щяло да бъде, ама защо ще раждам от този X, Y, Z, ама фантазирала съм си била, подход съм нямала, стара съм, грозна, ако не е той няма кой да ме вземе и прочее. Като пусна тема, оплаквайки се за мое дете и мен лично, с удоволствие ще отговоря на горните. Междувременно въпросът е съвсем различен.

Вече имам яснота за себе си кой какво иска и кой какви сметки си прави на мой гръб, така че нещата стават брутално прости.

Мъжът ми не иска да се отглежда синът му от баби или от майка му, а да си го гледа той. Но неговото "гледане" към момента = основно аз полагам грижи. Да си го гледа сам означава да излезе на квартира като пич, да бачка, да покрива всичко, да готви, глади, пере и т.н. малкия плюс да прекарва с него време и да го възпитава. Кофти и тегава работа, но все пак е избор.

Да продължава детето да се отглежда под нашия покрив без намеса по посока на неговото поведение и отношение към мен е абсурд. Ако половинката иска да живее с нас, сяда и говорим. Е, не го инициира той този разговор, а аз, казала съм си условията, вече той да си решава.

При живи майка и баща има кой да си носи отговорностите за създаденото от тях дете. Утре мен ако ме няма, какво? Нали пак ще трябва да го отгледат до 18.

И не, не е извиване на ръце реши ли да си отиде с малкия да остане без нищо. Защото каквито и "зависимости" един от друг да има при един семеен бизнес, то е именно това, семеен. Развали ли се семейството, край, единият излиза и от бизнеса. Как пък не съм го оставила на заплата после 🤣. Дошла съм тук да направим семейство и да работим заедно, а не да му направя бизнес под носа, да му плащам заплата и да му "оправям" живота за сметка на всичко изтърпяно до момента и накрая да си остана сама, без дете, принудена да го виждам на работа всеки ден. Няма такъв вариант. Като ще е край, е край на всичко. Била съм сама, не е толкова страшно. Ще намаля обема и профила и пак ще бачкам, но без него.

Кой каквото си направи в този живот, мили дами. Аз не съм Майка Тереза. Ако той не може да оцени какво има в мое лице и не пожелае да промени нещата в посока на по-добър съвместен живот за всички, негово право, път широк, пътища много.

В момента, в който зад гърба ми се водят диалози и взимат решения аз какво трябва да правя за чуждо дете без да ме питат искам и мога ли, вече иде времето да се види как се правят сметки без кръчмар. Знае ли човек, може и те като вас да си мислят, че нямам избор и всичко ще търпя. Е, няма.

Довечера ще се разбере какво си е решил, така че ....

Явно ти доставя удоволствие, че той зависи от теб относно бизнеса. Да ти кажа, не бъди много сигурна и в това. Ако е кадърен и има късмет, ще се оправи и без теб със сигурност. Точно както и ти без него.

Анджък. Ама по-рано тези заключения трябваше да ги направиш. И по-рано да ги притиснеш всичките тези "забавни" хора, участници в твоята драма.
Толерантност, компромиси ще ми кажеш – ок, но за принципни позиции, основополагащи дадени отношения, колкото по-рано се поставят ясни граници и намерения, толкова по-добре. Времето ни на всички на тази земя е ограничено, така че всеки е в правото си да иска най-доброто за себе си.

Според мен си взела правилно решение, относно разговора, кой какви ангажименти има за детето и прочие.
Бизнеса си е бизнес, ние него тук не го коментираме. Въпросът ти беше, как да направиш така, че да привлечеш вниманието на майката към основния проблем с детето. Явно обаче и бащата трябва да поеме своя дял отговорност, при условие че е наличен и живее със самото дете. Имам чувството, че тези хора изобщо не са наясно с проблема или ако са - бягат от отговорност, като я прехвърлят на теб.
Ще очакваме развоя на събитията!

Утре теб ако те нямаа... светът ще продължи със същата скорост.

Аз пък имам съвсем резонен въпрос: какво става, ако се обещае всичко, искано от авторката, но нищо или почти нищо не се изпълни утре и нататък?
Защото, авторке, сама каза, че детето обещавало на тате, че няма вече така и си продължавало. Ама май не само детето прави така, а всички?

Хм, това е един изключително непрофесионален подход. Нали този мъж беше уникален, супер, дупер гений в областта си? Защо неговото място в твоя бизнес зависи много повече от размера на оная му работа отколкото от професионалните му качества? Ти за какво си го наела за работник? Да печелиш от уменията му или да си купиш оплодител?

Ън, срокове и при неспазване куфарите се събират и излиза, да има време да си намери жилище и т.н. преди да се е върнало детето, сега ще се изтърколят два месеца.

А какво очакваш да направи той в отсъствието на детето. Според мен идеята е по-скоро обратната, да направи нещо В ПРИСЪСТВИЕТО на детето! Да промени подхода си, да му обръща повече внимание, да прекарва с него време и да го възпитава.

Уиш, ако бях инвестирала и той да се оправя тук, а аз да си остана в София и да не сме повече от бизнес партньори, е едно.

Да дойда тук, да си прехвърлям нещата и всичко да се прави като семеен бизнес, плюс дом да създавам от вилица и лъжица, плюс да гледам детето му, е друго.

Бизнесът е такъв, че нямам време да чакам да ми минават чувства от раздяла и т.н., че да стигна до фаза да не ми пука да съм до него на работа всеки ден, така че средно положение тук няма. Или оставаме заедно и си решава проблема с детето, или излиза и се връща в точката, която е бил преди мен. Много е простичко.

И аз това си помислих, ама ме беше срам да го напиша Уиш, обаче, е изказзала мисълта, която ми мина през акъла.