Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Даскалке, само не ми е ясно защо сега, когато детето го няма, вместо да си обгрижиш мъжа и да му втълпиш решение с женски методи, ти се пенявиш във форума. Или геният вече е на пангара? Детето ясно, че ти пречи. Сега не пречи, а ти пак в него си вторачена, вместо 2 месеца да сте като младоженци и баща му да се усети, че трябва да има ред и спокойствие у дома.

Явно не си остава, тръшка се да ходи с тях.

Е, колко пъти... За две години и аз, дето съм с по-малко дете, съм излизала поне няколко пъти на кръчма, а тука нямат общо дете, а отделното такова е по-голямо, нормално е да излизат хората поне веднъж седмично.

Не оправдавам авторката, много грешни преценки е направила, но такова "дете" не бих издържала.

Тя много пъти подчерта, че в Лондон не можели да го оставят само, а тук можело. Явно го оставят сам или поне се опитват. Само дето това и тук е незаконно, но няма контрол. И бих разбрала истериите на 9-годишен при оставяне сам.
Ние сме с 4 и излизаме сами веднъж седмично. При истерии сигурно нямаше да ми се излиза.

Изказът и отношението на авторката към детето са отвратителни. Ясно е що при нея прави панаири, а в Англия - не. "Даже си въобразило заблуденото дете, че има ПРАВО да излиза с тях"...падам.
Не ме разбирайте погрешно, дете на късно вечерни излизания и аз не водя, защото и моето е 21:00 най-късно е в леглото, това изказване "има ПРАВО да излиза с нас"...да диша има ли право в ТВОЙТА къща това дете?!

Втория брак имал други правила - ми ОК, ама вече има придружаващи фактори, с които трябва да се съобразиш и те са живи хора, представи си. Като искаш само и единствено ТИ да налагаш правилата и всички да ти играят по свирката си вземаш същия безгласен муньо само че без деца и си го въртиш както искаш. Като има вече едно дете си трябва малко съобразяване, подход и отношение към него колкото и да не ти се иска...

Ясно е, че детето проявява ревност към баща си, затова се тръшка, когато той излиза само с майката.
Два примера ще дам, съвършено различни относно оставянето на дете само.И двата примера се отнасят за деца на същата възраст 9-10 годишни. Едното дете е момиче - родителите го оставят от 8 до 9 вечерта и излизат само двамата на ресторант. Повтаряемост един -- два пъти в седмицата. Детето няма проблеми с това, справя се само с вечерята си, сервира си, даже може да си приготви само храна - да си стопли такава и прочие. Второто дете е момче - родителите не го оставят само никога. Дори се стига до там, че бащата на обяд го взема от училище, прибира го в дома, топли му храна или му готви, след това го води на занималня. Вечер също не го оставят само.
Изграждането на самостоятелност зависи от поведението на родителите. Как мислите, дали момчето, което дадох за пример, някога ще стане самостоятелно, при условие, че родителите така са се вкопчили да го обгрижват. Всичките им действия са под предлог, че "Той сам не може!" и това статукво не се променя, защото те не променят поведението си спрямо него и на детето вече му е втълпено, че само не може.
Според мен е напълно адекватно, детето да се отдели в самостоятелна стая. На възраст 9, вече трябва да може дори са си подрежда вещите във въпросната стая, да я почиства, да сменя чаршафите си само.Отделянето върви и с определени отговорности, които се вменяват на детето и имат възпитателен елемент. Възможно е доведения син на авторката да роптае не срещу самото отделяне, а срещу другите задължения, които вървят в комплект с него.

Проблемът не е в детето, а в бащата, който не вижда нищо неправилно в живота си. Той, родителите, съседите живеят така, там нормата е тази. И накрая дошла една крива ракета да ги изправя.
Съсредоточила се е да изкара детето от предишната му връзка дефектно и чак сега вижда, че това я отдалечава от селския гений, но продължава да цикли.

Прекаляваш вече

Добре, какво ще направиш ти, ако две години обясняваш, че след 9 няма какво да прави по заведенията, излизате без него вечер всеки път, но циркът се повтаря преди всяко следващо ходене някъде. Това не е малко дете, 3-4 годишно, та да не може да разбере и да трябва да се обяснява едно и също всеки път. Не говорим за един, два пъти, говорим за години, човек! Не, и не, на всяко излизане цирк. В масовия случай ще клекнат в един момент, ще почнат да го взимат само и само, за да могат да мръднат от вкъщи, или ще се откажат да излизат. Да, но аз емоционални терористи не търпя и определено не виждам нищо възпитателно в това да се отстъпва пред детския инат.

Детето е разглезено и разлигавено от всички, които са го гледали преди авторката. Мрази я, защото е втората жена на баща му, защото не е Майка му. Защото се опитва да наложи някакви правила и възпитание. Баща му, с която и да се събере, ако ще и Дева Мария да е, детето пак ще я мрази и ще се държи по същия начин, ако ще й жената на глава да се върти.

Заедно с илюзията, с която е живяло, че тук е временно, мама ще го вземе и започва купонът.
Е, да , ама не.
Сега е и за по- дълго с майка си, не може да не я пита ще го вземе ли и ако не, защо.
Така че ще си дойде отрезвен.
При новите условия няма как да лавира и той, трябва да се приспособи.

Авторката не един път е казвала, че детето постоянно очаква майка му да го вземе. Майката го лъже, че ще го вземе, а след това не си изпълнява обещанията.
Най-вероятно така ще се опита да направи и този път. Няма никаква гаранция, че детето ще се отрезви. За съжаление!

Интересно, че детето не проявява ревност към майка си и не се тръшка, че при нея спи в отделна стая. Нали точно към майка си беше много привързано това дете и все за нея ревеше? Как така към нея не проявява тази ревност?

Попитаха те вече детето с кого остава когато вие излизате? Разбира се, няма да отгвориш защото "не е по темата". А това може да обяснява много. Ако го оставяте сам е нормално да се бунтува ако не е свикнал да седи сам изобщо. А и две години, значи е бил на 7. То даже е забранено да се оставя дете само вкъщи на тази възраст.
Ако остава с баба си примерно е друго. Редно е да се уточни.

А детето като е свикнало да прави циркове за всичко, много ясно, че ще прави и за това. Само да ти кажа, че и твоето собтсвено биологично дете ще ти прави циркове, бъди сигурна. Нищо, че сега си казваш колко си строга, как такова нещо няма да допуснеш и т.н. Всички сме се дивили на чуждите невъзпитани деца и сме се заканвали какво ще го направим това ако ни е в къщата. Само че това е човек, с чувства, желания, проблеми (е неговия случаи големи) и представи си понякога ти нарушава комфорта с бунт, тръшкане, непослушание защото е ДЕТЕ. Разбирам, че на теб ти се иска да нямаше таква пречка и с мъжа ти да си живеете спокойно, но си го взела в комплект с дете.

А за излизането има и значение как му се обяснява. От постовете ти личи, че държиш на всяка цена да стане на твоето и  както ние го усещаме, така и детето. У него това предизвикава желание за бунт, да ти покаже, че няма пък да стане каквото искаш или както казва Уиш си се вкарала в ежедневна борба за надмощие. При това положение каквито и правила да се опиташ да въведеш, те ще бъдат посрещнати от бунт. Първо трябва да се случи ПРИМИРИЕ между теб и детето. То трябва да усети, че ти го приемаш и че не си заплаха и едва след това може да се говори за налагане на правила и възпитание. Просто за почнала отзад напред...

Има една законова възраст, под която дете само не се оставя и това дете още не я е достигнало. При такива грандиозни циркове се чудя защо никой не реагира, за съжаление.
Оставяш с възрастен, с който детето да е спокойно, пък хойкай всяка нощ. Ако не, сядаш на буквите си и се занимаваш с детето.
Дали Даскалката би имала същия подход с родно дете? Реторичен е въпросът.

Наистина някои хора тук прекаляват със злобата и обвиненията.
Абсолютно вярвам на даскалката, че няма никаква вина за поведението му

Съвършено логично и интелигентно е допускането, че когато е налице конфликт, само едната страна има вина. Особено, когато става дума за конфликт между възрастен и дете. Разбира се, не съществува дори минимална вероятност, възрастният да е допуснал грешка.