Да приемела, та да приемела желанието на родителите на детето. Ами, то в това е проблемът, че те нямат решение – люлеят се като листа, носени от вятъра. Това е и желанието на Даскалка – да вземат окончателно решение за статута на детето – кой, къде ще го гледа, за да се предприемат съответните мерки по възпитанието му.
Стъпката с ходенето на бащата на психолог е добро начало в посока осъзнаването му, че проблем има с момчето и той е сериозен.
Продължавам да недоумявам как отношенията от разпаднало се семейство се налагат като приоритетни и водещи в новото семейство. Това е минало. Детето и отговорността за него е за цял живот, но партньорите не. Те затова се и наричат бивши, затворена страница. Отношенията с детето не бива да се смесват с отношенията между възрастните, те не са скачени съдове. Това са отделни личности и трябва да се разглеждат като такива. Баща-син, майка-син – отношения, основани на биологията с техните последствия и именно отговорност за детето и неговото възпитание и отглеждане. От биологичните му живи родители.
Новата конфигурация – Даскалка, мъжа, отношенията между тях и на всеки поотделно с детето, което подчертавам, остава приоритет като отговорност на живите си биологични родители, а отношенията на Даскалка са вторични с него. Тоест те са пожелателни.
Ако биологичните родители (пак казвам живи) не харесват нейното отношение към детето, не са доволни, те могат да предприемат каквито пожелаят действия по неговото по-добро отглеждане и отношение.
апартамента в София и ще търпя подобно неудовлетворяващо ме положение, вместо да скъцна със зъби и строя всички в 5 редици! Да ме слушат и козируват! А тя...

"