Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Уиш го каза много добре: гъв-ка-вост. Като каза за излизанията, авторката и на тези въпроси не отговори: на кого, аджеба, го оставиха детето, като обикаляха кръчмите? Спомена, че не искало да бъде само (каква изненада!), ама как са реагирали в тази ситуация?

NumLock, имаш ли деца?
Тъй като Даскалка не е биологичен родител и връзката започва доста по-късно., първо е трябвало да се изгради доверие и приемане. Бащата е трябвало да наложи правилата в началния период, не тя. Старите порядки е трябвало да се променят постепенно и едно по едно, с водеща фигура бащата. От гледната точка на детето, идва една натрапница, която му е чужда и започва да изисква от него, отделя го, изолира го.
Освен това, родителят не е шеф, а закрилник. И именно любовта и грижата му дават право да определя правила.

И аз съм на мнението на Алина. Особено с тази част, че Даскалка иска да се покаже, като жертва на детето и мъжа и сам да стигне до извода, каква заплаха е то за нея и да реши да го даде на друг да го отглежда. Да ама дали ще стане така?На кой ще го даде, като никой не го иска. Тя няма никога да се извини на това дете, защото не се чувства виновна, няма да се извини на който и да било, защото тя е винаги най-правата за всичко, с най-голям разум, най-прагматичната и изобщо, най във всичко. Така вижда тя себе си. Събрала се със някакви хора, които не са и на нивото. Как виждате вие да се извинява?Изтипоса мъжа си като чехльо и мухльо,обаче в същото време се вкопчила в него, като удавник за сламка и не го пуска. Е това е най-голямото противоречие в цялата история. И ми е чудно, ако този мъж някой ден случайно прочете как го е обрисувала и какво и мнението за него, как ще реагира и как ще се почувства Съгласна съм с нея за някои неща, например, че при живи родители, те трябва да поемат отговорността за детето и че това не е нейна работа. В случая обаче като не става и те са абдикирали какво, да го изхвърлим това дете като мръсно коте ли?Много е крайна в изказванията си и от тях прозира силно нарцистична личност.

Само да вметна нещо по последните хубави съвети. Ако действително детето се е повлияло толкова много от чужди мнения до степен да намрази авторката/не вярвам това да е причината/, това само показва, че се поддава на влияние, но от хора с които е изградило връзка.
Няма ли нормални отношения няма връзка, оттам и доверие и авторитет, а след тези липси авторката и на челна стойка да застане, нищо няма да промени в отношението му.
Просто подхода е за отстраняването му, не за приобщаване към семейството. Храненето сам е изолация, излизането най-често без него е изолация, ключалките са изолация и незачитането на мнението му също.
Толкоз за загрижеността.

Хм,  за първи път чувам за момче, на което любимото му филмче да е Моана и да иска торта с Моана.. Като оставим настрана, че това е момичешко филмче,  все едно момченце да иска торта с Елза и Ана, ама хайде, да кажем, че е вярно... Обаче някак не се връзва с изображението на детето като безчувствен хулиган, изтезаващ деца и животни...

Бързия влак, отделянето в друга стая (предполагам без преходен период на приспиване) е първата изолация.и то дете, което със сигурност има страх от отхвърляне с тази липса на стабилност и грижа от възрастните. Много жалко за детето.

Еми детето ясно е казало какво го мъчи. Не е само липсата на майката. То се е чувствало щастливо с баща си и баба си и без тебе и с кеф би се върнали там. На негово място и аз бих желала същото.

Да, всяко дете на разведени на тази възраст вижда в нов партньор заплаха за събирането на родителите му. Напълно нормално желание.

Смъртта на нежелан партньор на родител е най-успокояващата, за детето, развръзка. Смъртта е финална раздяла и връщане назад няма. Живяла съм в номадски и емигрантски среди с много разводи и не е често срещано детето да мечтае за смъртта на мащехата, но не е и рядкост да я бута, блъска, рита към гробищата. С пастрок не е същото. Дадох ти примера на принцеса Даяна, която бутнала мащехата по стълбището като била на 17г, не на 10. Първото, което брат и, образован в Итън, направи след смъртта на баща им, още преди погребението, беше да натовари багажа на мащехата и да я изгони. Децата на лорд Спенсър са били богати, с апартаменти е центъра на Лондон, дъщерите добре омъжени, бабите да били придворни дами и пак.....

И на мене баба ми да ми казва, че новата натрапница е к-ва, а и тя да ме тормози, и аз никога няма да я приема.

Това дете в момента се чувствува като отвлечено от семейството си.

.

SkyBlue, неслучайно не се засягам на остротата и епитетите, които валят, нито на инсинуациите, че съм го тормозела, искала да се отърва от него и прочее. Ние сме израснали при съвсем други условия,  а и масовата нагласа е, че детето е ангел, само любов, внимание, разбиране и т.н. и хоп, всичко се оправя. Да, ама не. На хората просто не им се вярва, че има И такива деца като описваните от нас.

За даскали, социални работници и други в този кръг професии истината е съвсем друга. Те виждат много деца, всякакви деца, и са безкрайно наясно какво се разхожда из улиците. Бяха постнали по-назад линк на клипа с битата учителка, за да се стигне до там тези деца не са отглеждани по различно от нашия преди да дойде тук - никакви граници, никакви социални умения, деца царе, на което всичко е позволено и всичко е "детска работа, ще го израсте". Но има и процент, които и при нормално отглеждане пак са "отклонения" - като поведение, идея за света и всичко. И като ти се падне едно такова, какво? Ти си издържала 3 дни преди да втвърдиш курса и ето, обичаш го, но ще го обичаш вече отдалече, не искаш да ти е в къщата. А то дори ти е кръв, дете на сестра ти.

Ирис, като почнете на моменти... Майката е с дълга черна коса и големи тъмни очи. Тогава още си мислеше, че тя се бори в Лондон, за да го вземе при себе си. Има ли нужда да обяснявам, че виждаше майка си в нея? Ох, забравих, от психология нищо не разбирам...

"Просто подхода е за отстраняването му, не за приобщаване към семейството. Храненето сам е изолация, излизането най-често без него е изолация, ключалките са изолация и незачитането на мнението му също.
Толкоз за загрижеността." Бърз влак, след като родителите му не са го научили на някои неща преди мен, а той избира да не се съобразява с правилата в дома ни, това е съвсем естествен ход на нещата. Не е изолация, че майка му го е зарязала, но е "изолация", че е изведено в отделна стая, което с дете на 7 години е трябвало да се случи много отдавна, да не говорим, че изобщо не е трябвало да спи в леглото на родителите си. Именно те са стартирали в главата му представата, че е възрастен и равен на тях. Спи с тях, като си пуснат на лаптопа филм, гледа филми за големи, с тях на заведения по нощите, оставян да си прави каквото си ще... Само дето това не е нормален живот за едно дете. Пастрокът стиска зъби и търпи, защото е само за два месеца, купува му електроники да се занимава и ... избутва, до следващата година. А при мен е 10 месеца. Ако си го беше взела майката като нормална майка, превъзпитанието щеше да го прави пастрокът и той щеше да е лошият. Но понеже е тук, късата сламка я изтеглих аз.

Мъжът ми че е виновен също, е така, но той толкова си знае. Тук аз въведох и налагам семеен модел, който му е непознат и в много случаи не реагира адекватно на момента защото просто не регистрира случващото се като проблем. Дефакто, ще не ща, превъзпитавам двама. Него също го вкарах "в режим" за някои неща. Заради мен е тук всяка сутрин като се събуди детето, заради мен всяка вечер го завива и целува за лека нощ, заради мен вечерята е закон божи да сме всички заедно на масата, без електроники, никой да не почва да се храни, докато не сме седнали всички, да се говори и да се споделя как е минал денят. Изобщо, разликите между това как е живял преди мен и сега са големи и това, за което пледирате - и което трябва да е така - той да налага правилата, няма как да стане, защото той самият живее по нови правила и се учи да живее по различен начин. И ако това за всичко друго се случва плавно и безпроблемно, опре ли до детето става бъг в системата. Този бъг е разбираем, защото той самият е като сина си - едно дете, момче, обслужвано като цар, расло без никаква топлина (свекърите са студени хора) и т.н. Това, което му се ще на детето да е, му стои "нормално", затова и вечно е разкрачен между мен и него. Хем е съгласен, че съм права, хем не намира в себе си силата или желанието да ме подкрепя, защото в представите му това е избор между мен и детето. Уместността на забележка в дадена ситуация му е съвсем вторично, той разглежда подкрепата ми в дадена конфликтна ситуация като предателство към сина си дори когато съм права. Това борим сега, че трябва да превключи в режим баща и да действа, както обстоятелствата изискват от него като баща, а не да дава гръб на детето по дифолт.

Викаш - нормално си е всичко. Детето мрази мащехата си не защото е направила или не е направила нещо, а просто защото съществува  и е пречка за щастието му. Досега опитва с магии, ама ненадеждна работа - що да не опита и нещо по-сериозно? Даже лейди Ди се опитала да убие мащехата си, пък ние тук ще издребняваме за някаква си Даскалка. Важно е да бъде детенце щастливо... 
Либералните теории за възпитание са нещо много хубаво, но като се стигне до крайност - това се получава.
Детски егоизъм и жестокост са нормални и приемливи до време, докато детето е съвсем малко и не разбира. На възрастта на това дете отдавна е трябвало да бъде научено, че не е център на света и хората около него не съществуват само за да му харесат, че не всяко негово желание трябва да бъде изпълнено на всяка цена и още много други неща. От един момент нататък става невъзможно вече човек да възприеме всичко това и си остава такъв, какъвто е бил. После четем за такива във вестниците - какво са направили.
Спирам дотук.

Ами ок, но това не става с едно казване, едно действие... постовете на Невена са много интересни, тя има опит не само като ссф в саксия , но може би те депресира. Нито сте уникални, нито има бързо и просто решение. ...
Нормално е да се дразниш, но работата не спира. Никога. Тя е постоянен процес. А за дразненето...ами повечето деца правят някакви пакости и не слушат. Мен лично чуждите ужасно ме дразнят, а за моите е друг въпроса.  За тях имам и търпение да ги възпитам, а за чуждите никак... затова също те разбираме...не е твое детето и ти е писнало. Примера с лелята го доказва...

Даскалка, много неща се изясниха от последния ти пост. Най-вече стана ясно, защо бащата реагира по този начин.


Ключовото изречение в болд е много показателно. Щом вече сте изяснили този момент и всичко е изнесено на повърфността, остава бащата да започне да мисли повече, докато общува с детето, да го наблюдава и да му прави конструктивни забележки. Друг е въпроса, дали ще нацели правилния подход. Смятам, че един зрял мъж, много трудно може да бъде вкаран в правилни релси в това отношение.

Не знам къде в темата видя такава масова нагласа, при условия, че всички се съгласихме, че детето е проблемно. Но фактът, че така изкривяваш написаното от нас, е повече от симптоматичен. Психологията какво казва за подобни опити за подмяна на фактите?

Даскалка,, има ли правило в дома ви, което е измислил мъжа ти? Какво ще кажеш, например, съботата да е ден на бащата и сина , в който те да прекарат няколко часа без теб?
Като седнете тримата на масата, а детето мляска, какво става?
Ако примерно си играе на индианци в стаята и я разхвърля, какво следва?

Мога да предположа, какво става:
КАЗУС 1: Детето мляска, бащата изобщо не отчита това и продължава да яде, даскалка отчита проблема и прави забележка. Детето намразва даскалка. Бащата гледа умно. После даскалка насаме обяснява на бащата, че не е ОК детето му да мляска, бащата казва "Добре", но в следващия момент, когато бащата е с детето и то мляска, бащата не отчита това като проблем и не прави забележка. Детето остава с впечатлението, че само даскалка му прави забележки. Детето приема мълчанието от страна на баща си и липсата на забележка, като заставане на негова страна и възприемане, че да се мляска е ОК.
КАЗУС 2: Детето разхвърля. За бащата това е нормално. Бащата е свикнал детето да разхвърля, а след това най-близката в отглеждането жена (бишвата, бабата, сега и Даскалка) да разтребва след детето. В главата на бащата изобщо не е проблем, че детето е разхвърлило, тъй като този проблем се решава от някой друг. И следва ситуацията в първия пример: Даскалка прави забележка. Детето намразва даскалка. Бащата гледа умно и се чуди защо се правят забележки, не може ли просто после Даскалка да разтреби след детето....и тъй нататък.....