На 55 години съм, не съм някоя тийнка, дето го е чула от някого.Знам го от опит. Не само мой. Така казвам и на сина ми, тъй като на 28 години и той не е намерил подходящата.
Забелязал съм, че майките са обсебени да посвещават всички тайни на дъщерите си на "занаята" още от малки. Дори и когато са в отношения, майките сипят инструкции на дъщерите си по телефона с часове. Има майки, коите се превръщат в берсерки, когато са набелязали стабилен партньор и облъчват ментално девойчето.
Моята майка обаче някак си не ми даде полезен съвет за отношенията с другия пол. Дори когато търсех съвета й, тя даваше някакво просто обяснение и казваше "Ти си знаеш", "Не искам да ти се меся", "Твой трябва да е подхода". Аз съответно уважавах тази свобода и доверие, но като че ли не се чувствах подготвен за повечето ми връзки преди 30. Моите приятели също са споделяли подобно.
Чудех се дали повечето майки са така със синовете си? Ако не е твърде лично разбира се, как обучаваш сина ти - преди и сега, когато е в търсене?
На мен избора на партньор на 30 също ми е труден заради високата летва, която съм поставил и малкото компромиси, които съм склонен да правя. Смятам, че подходящия човек ще се появи когато му дойде времето.

Веднага се сещам за един мой познат, който има съвсем обикновен външен вид и голям успех с жените, дори много красиви. Прави ми впечатление, че е много самоуверен. Опитват се мацките да му приложат разни номерца (да го очароват), той остава хладнокръвен. Мацката почва да се тревожи как чарът й не действа и е все по-заинтригувана. Отстрани се вижда много добре.