Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

Марита, и аз като клюкарките погледнах за доктора ти хихиххих.... Видях , но не разбрах този с очилата или другия ? Абе и двамата са симпатяги хихиххи...
Да странно е ,че успяваш ден след операцията да вдигаш ръцете. Аз я вдигах, но не догоре. Чак десетина дни след като ме изписаха успях да я вдигна съвсем.

Много сте ми сладки муцунки
Пък аз днес се кефих цял ден на басейн в парк Рила (в Дупница).  Много съм доволна- хем гора, хем вода.

Maritaa, дето се вика - не че ме интересуе, ама сакам да знам! Веднага изръчках инфото и ги видях. Докторчетата са много лъскави и двамата, но и аз не разбрах кой от тях е "твоят". И, споко, никой не те кара да флиртуваш, просто се изкефи на усещането, че "има нещо", това ще подейства като балсам на женското ти самочувствие, и то в момент, когато имаш най-много нужда. Аз така едно време... Няма да забравя един доктор Томболидис, грък, аз на 14 години, за операция на апендисит, та докторчето, с едни черни и големи като паници очи, и с едно такова покровителствено-закачливо отношение към мен... Та покрай захласването по големите му очи, въобще пропуснах да запомня и операцията, и възстановяването после. Тогава, по соц. време, след операция се седеше пет дена в болницата, а аз само се мотаех на ключови места да наблюдавам лекарския кабинет. Колко бях разочарована, че ме изписват! Шиле на 14.
А междувременно ти желая бързо и неусетно  възстановяване.

Хахаха вие маймуниии🤣 Аз нарочно не казах кой е "моят", защото просто има ли значение? И двамата вършат работа. Този без очилата е, но познавам и брат му. Първият ми преглед беше всъщност при него.

Детелинке, мисля, че и моя е грък. Чувала съм го да говори гръцки с пациентки и името му е Константин, а на брат му Йоанис. Аз така правя точно както ти ми казваш. Обичам аз такива тръпки, а еле пък сега хептен😊

Ани, браво на теб! Ти направо си "намазала", а не като мен очи пълни - рЪце празни🤣

Kacha, сега ми е още по-чудно. Утре ще питам защо съм толкова подвижна. Боли не повече от мускулна треска като си вдигам ръцете.

Спах два часа и сестрата ме събуди като ми смени системата🙄

Браво, Марита!
Радвам ти се много, че тръгнаха добре нещата, радвам ти се не по-малко и на свежарския тон. Хихихиии, лудетинка такава...

Не се чуди между другото, че си неочаквано подвижна и, че супер силни болки не усещаш. Силно, младо организъмче си просто, с висока търпимост към болката и точно като по екшън филмите като един бат Рамбо в женски вариант си. Шият, лепят, превързват набързо и готова за следващия кьотек

Само не пресилвай нещата. Пази се от резки движения, силови натоварвания и гледай много рязко да не променяш позицията на тялото си от хоризонтално във вертикално, дай си време за релакс, ся няколко дни живей на по-забавени обороти, докато напълно се възстановиш, между временно си се движи, едва ли ще ти забранят, но се движи плааааавно... после ще наваксаш с всичко като те виждам какво зверче похотливо в душата си криеш.

Спиритчеее, щом ме разбираш изнътре (по врачански) значи и в теб се таи подобен звяр като моя😊
Не ме спират да се движа. Даже ме подстрекават. Боли ме нещо отзад на рамото от към болната страна дето са вадили 4 лимфни и боли доста. Нерв е викат и било нормално. Щяло да ми мине. Много се надявам, че незнам как ще живея, ако остане постоянно. Немога да лежа на тази страна. Имам запек и ще ми дават очистително. Тоя сутиен го ненавиждам и се чудя как ще го трая до края на август ден и нощ, ноооо единия дренаж ще ми го махнат днес! Този на болната гърда. От вчера не тече вече. Другия като гледам май и той на там отива. Юхууу не си и мечтаех да се оттърва така бързо от тях. Вдигнах кръвно, но не фатално. Това ми беше всъщност отклонението, което исках да диагностицирам и лекувам преди да набарам рак. Кръвното не е нито от рака, нито от лечението, нито от операцията. Мириша! Сложили са ми неизпран сутиен и мирише на непрано, а вчера дренажите пуснаха капки кръв в него и си представям ако го погледнат под микроскоп какви змейове бродят из него🤣🤣🤣
Сега един млад левент ще идва да ми сменя превръзките кака да го цунка🤣 Пущарачка съм и такава ще остана до гроб. Точка🤣

Момичета, не пушете около операции!! Аз спрях и незнам дали от това, но ми харесва как тялото ми регенерира. Взимайте пример от мен. Не само цигари пафках, ами и се дрогирах с трева. Като луда! Така устисках много лесно всичко. Когато обаче дойде време да се откажа от това също го направих и леко - полеко пак харесвам себе си (личностно) и се гордея, че имАх толкова сила. Обичам животеца, мъжете, децата ми, роднините, планетата. Неискам да умирам и правя, каквото трябва.

Някой да е чул нещо от Mantisa?

Марита, казваш че си на система... Да не би постоянно да ти вливат нещо обезболяващо и затова да си така подвижна в ръчичките? На мен след като излязох от реанимация не са ми слагали обезболяващо и никакви системи не е имало. Обаче една "стара пушка" ме подучи на нещо. Казва ми: Кажи на сестрата, че много те боли" Така и направих. Сутрин и вечер-оооохххх....сестро боли. И тя ме боцка. Та така и не усетих кой знае какви болки.На втория ден след операцията пиех кафенце долу, пеша от 7-ми етаж, че имам страх от асансьора в тази болница(Беше падал преди няколко години.Имало родилки в него, които пострадаха. Гледах го по новините)

Много точни препоръки. Раната на майка се отвори - наложи се да направи сцинтиграфия в следоперационния период и при рязко вдигане на ръцете от сестрата, правеща сцинтиграфия, буквално част от разреза "цъфна". Месец-месец и половина след това едва зарасна, дори се наложи химиотерапията да започне по-късно.

Marittaa, страхотен дух имаш, силна си, смела, авнтюрист, поздравявам те и изпращам виртуални прегръдки! Бързо възстановяване!

Kacha, не ми вливат вече обезболяващи, но пия през устата разбира се. Да не съм луда да си го причинявам и да стоя без. Аз мислех, че неспособността за вдигане на ръцете е от травмите, а не от болките, но сега ми се изясни вече. Е да....обезболявам си се, но имах "честта" да усетя как боли. А кръвоизлива как болеше....аз колабирах постоянно докато подейства морфина. Наложи се една сестра да стои до мен да ме буди. Успяхме да ме задържим обаче будна, та чак и операционната от вътре видях този път с моя човек облечен в зелено, който дойде до мен и ми проговори хахаха каква съм шматка🤣 Това е моят трик: във всяка ситуация има добро и лошо. Аз гледам да се концентрирам към доброто и да пропускам максимално лошото. За това е готиния доктор. Той е доброто😋

Мерси Базиликум, опитвам се да остана силна🤗

kacha, ооооооо сигурна бъди, че ни черпят с добавки какви ли не. И около вливките и около упойките. При това на нива всякакви

- преди пълна анестезия ме надрусваха с нещо много яко, от което ми се искаше за вкъщи да си взема и устата си направих още с отварянето на очичките и още замаян ум... ама анестезиолозите натръшкани по пода от смях категоричен отказ ми дадоха, щото не било легално за домашна употреба, не ставало дори и с рецепта...

- химиотерапевтите пък освен с гадната химия ни поливат и с камара вдигащи живеца нещица. Аз примерно между две от агресивните химии си имах и чист физиологичен разтвор, след приключване на курса пък си имах и венозно противогадещи, като ми правиха Доцетаксела ми биеха и инжекция някаква допълнителна.

- ендокринолозите си разполагат и те с техен си арсенал от хапченца, билки и инжекции различни от Золадекса и Тамоксифена, с който болежките ни да облекчават.

Относно раздвижването на ръката около оперираната страна. Моят хирург препоръча няколко елементарни упражнения. Оказаха се дори ефикасни, понеже подвижността на ръката ми е вече като на другата, дори я конкурира.
1 - все едно сресвам косата си. Препоръча ми го понеже химията още не бях започнала и коса дълга за разресване имах, но ако е имало предоперативна химия НЕ Е ЖЕЛАТЕЛНО по оределия скалп да четкате. Идеята е да се имитира точно това движение с ръката - кръгообразно, плавно, нежно, с полусвит лакът.
2 - пълзене с ръчичка по стена. Това вече мисля, че е подходящо за абсолютно всички на всеки един етап и за мен лично се оказа най-ефикасното упражнение за раздвижване на ръката. Представете си, че вашата китка е едно паяче, което иска да пропълзи по стената, набележете си стена, маркирайте стартовата позиция и поетепно се пробвайте да пропълзявате все по-високо до колкото опъването и усещането за болка позволяват. Аз бая се отплеснах и почнах не само височина да диря, но и обхват, т.е. ширина - заставах постоянно срещу стената, позиционирана на едно и също място и се мерих как от ден на ден ръката ми все по-голям обсег е придобила... между другото... за да не драскате прясно боядисаните стени за тези цели може да изманипулирате хладилника, какъвто всички вкъщи си имат и да маркирате нивата с магнитчета подарени ви от братчеда и братчетката, пътували все някъде това лято...

При мен още една засечка, но не фатална. Просто съм разочарована.
Еммаааа, ела да плюеме тоя път заедно швейцарската мафия в бели престилки🤣
Снощи сестрата като ми сменява дренажите и се леботихме тука аз, тя и гаджето ми е забравила да отвори този дето се хвалех, че няма и капка. Абе мен ми се струваше невероятна тая работа и рекох да го огледам. Ма! Що да видя - той затворен. Отворих го и потече. Не много, но не е за махане определено. Маани, ами и наболва, че е вакум. Маани, ами още 4 човека го видяха вкл.и една докторица и никой не се усети. Баси тъпаците! Аз да го видя и да се самообслужа трябваше. Това е на цицата с тумора.

Марита, тамън щях да пиша да ги накараш да ти ги проверят и да не бързаш да ги махаш....Надали помниш, но на мен нали така ми махнаха единия и после ходих пак на среща с доктора в операционната. Та, колкото и да са неприятни- изтрай ги. И за движението- карай го по- полека. Раздвижвай, но не прекалявай.
Спиритче, напълно съм съгласна за обезболяването. То, затова в онкото съм още свежарка, даже и първия ден, като ме изпишат- нищо ми няма. Пък после почват се трупат оплаквания...

Абсолютно съм съгласна с теб! Аз не случайно го открих това. Няма как да е текло сравнително много и изведнъж нито капка цяла нощ! Ама им се чудя на акъла. Явно и там отзад дето ме боли е от това. То се е насъбрало кръв и лимфа брррр.

Оооо .... Маритааа... бомбите ти са страхотни!

Мarittaaaaa, такова си съкровище... и с цици и без цици.
Ама са страхотни (циците)! Направо са ехаааааааа ! Има защо да го ухажваш докторчето...
И си красива- и с коса и без коса.

За тези няколко месеца откакто си хортуваме се промени- това през което преминаваш те промени... Беше едно уплашено, объркано, ужасено "дете"... сега си толкова твърда, уверена, борбена, побеждаваща млада жена.
Браво, дете!