Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

Докато чакаш резултатите си подготви разни неща, които могат да са ти от полза. Всяко едно въпросче, за което се сетиш си го запиши някъде и отговорите си записвай при следващата среща с доктор, че като ти излезнат резултатите съвсем друга динамика ще те поеме и за много от нещата, за които си мислила да ги питаш, ще забравиш. И хич да не ти пука, че ще изглеждаш като някаква зубърка на първия учебен ден. На такива "умници", които си мислят, че много могат да помнят и гледат разбиращо лекарите в очите, кимайки с глава съм им се нагледала на сеира им как тичат след докторите по коридорите с тъпи въпроси от рода "За хапчетата за кръвно кво ми казахте, че не разбрах!? Мога ли да си ги пия?" и така няколко пъти един и същ въпрос, което някои по-сприхави характери как нервите им вдига идея си нямате и как бързо излизат от облика си на хладнокръвни професионалисти. Ти си интелигентна, млада жена и вярвам, че си способна специалното им отношение да спечелиш демонстрирайки прилежност, отговорност, възпитание, реален поглед над нещата, самообладание, добро възпитание, тук-там усмивчица, що не дори и подържана визия. Огромен плюс е по-специалното отношение. Да се почувстваш галеник. Няма да забравя на последната мамоложка, при която бях реакцията и спрямо постоянно тропащите и напиращи като с таран да нахлуват в кабинета докато аз там по голи цици се развявам, въпреки, че пише на вратата да изчакат, че се влиза с предварително записан час и по повикване. Разкрещя им се! Ама те бяха наистина една тумба трудна за описване. Бабата за преглед, но по стара тяхна семейна традиция се изнася целия род и обикалят там по кабинетите - двете дъщери, тримата сина, всичките и сестри, племенници, многобройни внуци, помъкнали се цяла делегация. Ако имаше жива музика не като при мамолог, като на сватба щях да се чувствам. И сякаш на мен много повече внимание обърна дамата - докато се разправяше с орките и постоянно ходеше да им обяснява, че и те ще бъдат приети, но да не напират, че има пациент в момента ме попита климатика да усили ли, че стоях там чисто голичка от кръста нагоре, сне ми мамографските снимки, погледна ги, опъти, че е нужно в моя случай да ги разчете онколог хирург, понеже вижда нещо, каза къде да отида, само кафенце, където не ми предложи. Въпросната след мен дали да е получила същото отношение!? Как мислите?

До сега все похвали получавам от докторите, че съм стабилна, интелигента, че се държа с достойнство, че не драматизирам и т.н. Истината е, че като застана пред кабинета не ми идва и една сълза да пророня, стягам се на макс и се събирам. И пред близките се правя на много силна и смела. Виждам, че това им помага. Не ме е страх, че ще остана без цица, страх ме е от неизвестното, обичам всичко да ми е разчетено, да е ясно и така се чувствам сигурна. А то не е. Нямам в момента мамолог, на когото да се доверя. Ето нещо, което ме тормози. Нямам и онколог, с когото да се консултирам. Имам мнение на двама хирурзи, които са за изцяло премахване и един, който се колебае.