Не виждам нищо, аз съм неотразима 
- Публикувана: 11 юли 2006, 16:05 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2006, 11:41 ч.
За огледалата и огледалния живот
Забелязала съм, че когато човек се гледа в огледалата, позира - мъжете си докарват едни пичовски физиономии, гълтат корема, издуват мускули. Жените пък цупят устни, отново прибират корема, повдигат се на пръсти, оправят си косата, крачето напред. 
А случвало ли ви се е да се видите неочаквано в огледало? На мен да. В първият момент даже не се познах.
Даже и във втория момент...
Казват, че огледалото е врата към други светове, други измерения. Чела съм много интересни неща за огледалото.
Ама никъде по митовете не пише, защо, аджеба, съм такава трътка в моето огледало, а по магазинските съм като една Жизел Бюндхен (също толкова дългоноса, ама в тялото дълга и слаба като макарон).
А случвало ли ви се е да се видите неочаквано в огледало? На мен да. В първият момент даже не се познах.
Даже и във втория момент... Казват, че огледалото е врата към други светове, други измерения. Чела съм много интересни неща за огледалото.
Ама никъде по митовете не пише, защо, аджеба, съм такава трътка в моето огледало, а по магазинските съм като една Жизел Бюндхен (също толкова дългоноса, ама в тялото дълга и слаба като макарон).
Мисля, че има нещо вярно тук. Факт е, че по-харесваните жени са лъчезарните, харесващите се, непукистките, да речем.
Забелязала съм, че когато се харесвам - ме харесват, а ако не се харесвам - изглеждам зле...
Но пък откъде толкова оптимизъм, че да съм все лъчезарна.... 
А оптимизъм винаги можеш да имаш...просто трябва да го искаш...
Ох, Василисаааа, днес просто ще ме довършиш, така се смях на макаронения ти вид, че чак сълзи ми потекоха, а колегите ме гледат тъпо 
По темата: виждам себе си - такава каквато се виждах и преди десет и повече години и се чудя как е възможно. Вероятно отказвам да се видя порастнала просто. Е, виждам малко по-големите си бузи, ама пак съм си аз.
По темата: виждам себе си - такава каквато се виждах и преди десет и повече години и се чудя как е възможно. Вероятно отказвам да се видя порастнала просто. Е, виждам малко по-големите си бузи, ама пак съм си аз.
А случвало ли ви се е да се видите неочаквано в огледало? На мен да. В първият момент даже не се познах. Даже и във втория момент...
Даже и във втория момент... Аз веднъж на живо, не в огледало не познах в първите няколко моментиа баща ми... не знам защо точно се получи, но гледам и не виждам дето се вика, само си мисля, че този човек ми е адски познат...ама той изскочи изневиделица пред лицето ми та сигурно затова...А иначе не ми се е случвало точно да не се позная, а по скоро, преди около 10тина години, като си постригах адски дългата коса в адски къса:) и като минех покрай огледало се стрясках докато свикна с мисълта, че това съм аз
Днес и аз съм на тази вълна.
Гледам се и се чудя
На обяд ходих да видя сестра ми в болницата. Една баба съвсем искрено искаше да каже нещо на "майката" на момичето
, а след 5 мин. дойде един лекар и каза на сестра ми, да поспи като си тръгне майка й. . Сестра ми се ядоса повече от мен, аз не успях да реагирам(за пояснение сестра ми е само с година и половина по-малка). Дори ходих да питам колегите на колко години аджеба им изглеждам.
Та какво вижда човек - каквото иска да види. Околните може би виждат промените, докато аз свиквам с всекидневият образ в огледалото.
Гледам се и се чудя
На обяд ходих да видя сестра ми в болницата. Една баба съвсем искрено искаше да каже нещо на "майката" на момичето
, а след 5 мин. дойде един лекар и каза на сестра ми, да поспи като си тръгне майка й. . Сестра ми се ядоса повече от мен, аз не успях да реагирам(за пояснение сестра ми е само с година и половина по-малка). Дори ходих да питам колегите на колко години аджеба им изглеждам.Та какво вижда човек - каквото иска да види. Околните може би виждат промените, докато аз свиквам с всекидневият образ в огледалото.
Забелязала съм, че когато човек се гледа в огледалата, позира - мъжете си докарват едни пичовски физиономии, гълтат корема, издуват мускули. Жените пък цупят устни, отново прибират корема, повдигат се на пръсти, оправят си косата, крачето напред.
А случвало ли ви се е да се видите неочаквано в огледало? На мен да. В първият момент даже не се познах.Даже и във втория момент...
Казват, че огледалото е врата към други светове, други измерения. Чела съм много интересни неща за огледалото.
Ама никъде по митовете не пише, защо, аджеба, съм такава трътка в моето огледало, а по магазинските съм като една Жизел Бюндхен (също толкова дългоноса, ама в тялото дълга и слаба като макарон).
А случвало ли ви се е да се видите неочаквано в огледало? На мен да. В първият момент даже не се познах.
Даже и във втория момент... Казват, че огледалото е врата към други светове, други измерения. Чела съм много интересни неща за огледалото.
Ама никъде по митовете не пише, защо, аджеба, съм такава трътка в моето огледало, а по магазинските съм като една Жизел Бюндхен (също толкова дългоноса, ама в тялото дълга и слаба като макарон).
Ами дааа, и аз позирам, нали трябва да се харесам
И си имам любими огледала. Например едното в спалнята го мразя, виждат ми се всички кусури. Второто става, но винаги изглеждам уморена. Огледалото в банята обаче обожавам! Там винаги съм готина Сигурно е от осветлението...Мисля, че има нещо вярно тук. Факт е, че по-харесваните жени са лъчезарните, харесващите се, непукистките, да речем.
Забелязала съм, че когато се харесвам - ме харесват, а ако не се харесвам - изглеждам зле...
Но пък откъде толкова оптимизъм, че да съм все лъчезарна.... А оптимизъм винаги можеш да имаш...просто трябва да го искаш...
Ама аз не си търся кусури. Те просто са си там
Но рано сутрин или след тежък ден просто нямам сили да си кажа: "Ех, ква съм пичка" 
Това е едното, което имах предвид. Друг път съм забелязвала, че просто като съм в лошо настроение не се харесвам. Като съм в добро - да! Но рано сутрин никога не съм в добро настроение...Ама че обяснение...
Ама никъде по митовете не пише, защо, аджеба...
Като се погледнах тази сутрин преди да тръгна за работа видях една лека уморена жена, която от ранни зори е малко нервна заради предстоящия ден..и после си казах.."оо,я по-леко,какво ти пука!Дена ще бъде хубав!" и знаете ли какво ми се случи на път за работа?Спря ме една напълно непозната, много стара и много усмихната баба и ми каза:"Искам да пожелая хубав ден на едно хубаво момиче!" 
И на мен ми стана още по-хубаво и деня наистина не беше толкова лош колкото си го представях начумерена в огледалото...
И на мен ми стана още по-хубаво и деня наистина не беше толкова лош колкото си го представях начумерена в огледалото...
Ама никъде по митовете не пише, защо, аджеба...
Може да е криво то, може да е от стената, ама който дойде и се погледне, започва да се вайка колко е дебел. 
То може и да е от полза, де, като стимул.
А случвало ли ви се е да се видите неочаквано в огледало? На мен да. В първият момент даже не се познах. Даже и във втория момент...
Казват, че огледалото е врата към други светове, други измерения. Чела съм много интересни неща за огледалото.
Даже и във втория момент... Казват, че огледалото е врата към други светове, други измерения. Чела съм много интересни неща за огледалото.
Да, само че в огледалното отражение на един прозорец, отворен под остър ъгъл. Бях в една стая(на едни курсове по английски) и зяпам през прозореца. Беше се стъмнило и стъклата отразяваха ярко човешките фигури. И гледам аз в едно от стъклата- вижда ми се млад мъж с къса коса( това всъщност е моето отражение,аз обаче бях с вързана коса,а не съм свикнала често да се гледам така;-) Гледам аз образа, мисля си,че е отражение на мъж мъж и си викам, що така ме гледа и той, и що се движи, аз като мръдна
Казвам си- неудобно е да го гледам така, ще си отместя погледа, и святкам, че това е МОЕТО отражение
,само че не пряко насреща в стъклото(тогава нямаше да се объркам), ами отражение 'накриво', все едно се отразява стоящ в помещението човек и през отворения под ъгъл прозорец се вижда образът му.