Публикувана: 18 юли 2019, 23:55 ч.
Последно мнение: 4 авг. 2019, 16:35 ч.

Няколко въпроса за писмото

2 759
32
1

1
2
3
Всички

18 юли 2019, 23:55 ч.

Мнения: X

Живота стана доста забързан последните години. Хората гледат телефоните си, пишат някакви съобщения. Но истинска комуникация, обмен на идеи и мисли не се случва вече. Всичко ми се струва едно вяло, мимолетно, плитко.

Кога за последно писахте писмо, от онези старомодните на хартия, бяла или на редове?

Аз много обичам да пиша писма. Сякаш вече няма на кого. Впускам се в едни екзистенциални разсъждения, винаги ми е много приятно. Понякога ги пиша на ръка, това много изненадва отсрещната страна. Всъщност почеркът ми е доста нечетлив, малко разкрачено пиша, малко ми се и различават буквите.

Кога за последно написахте писмо на някой? На кого писахте? Какво пишеш? Изпратихте ли го? Кога за последно получихте писмо? От кого беше?

Ще се радвам да прочета няколко мнения.

Поздрави!

# 1 19 юли 2019, 00:02 ч.

София
Мнения: 28 570

Опаковката ли определя съдържанието?
Ако имаш какво да кажеш на някого, спокойно можеш да го направиш и с електронно писмо, а не хартиено.

# 2 19 юли 2019, 00:09 ч.

Мнения: X

Писмо се пише по трудно, купуваш си химикал, трябва ти и хартия, после светлина, за предпочитане дневна, трябва да го пишеш някъде, да седнеш на стол, маса. После ти трябва плик, марка, струва пари и време. Трябва да го пуснеш. За мен едно писмо на хартия означава много повече от едно електронно съобщение. Но признавам, че няма да се учудя ако само аз съм така.

# 3 19 юли 2019, 00:24 ч.

INFJ
Мнения: 9 358

Вероятно последният път като съм писала писмо, е било преди 12-13 години. Имах едно гадже, с което си пишехме любовни писма, въпреки, че се виждахме всеки ден.

А най-ценното писмо, което имам е от приятелка от детството, която замина в чужбина с майка си, когато бяхме на по 11г. Загубихме си дирите, за съжаление, често се опитвам да я намеря из социалните мрежи, засега без успех.

# 4 19 юли 2019, 00:35 ч.

Fairbanks, Alaska
Мнения: 1 768

Последното си писмо написах някъде към Юни 2010 година. Това беше единственият начин за по-редовна комуникация с едно момиче от София. Пишехме и по електронната поща, но по-рядко-все още нямах компютър, а и залите за интернет вече западаха. Пишехме си за нещата от живота, съставях тестове и исках тя да ги решава. Хартията, която ползвах беше ксероксен лист А4.
Все още пазя някои от писмата. Към днешна дата продължавам да контактувам с това момиче, а се запознахме Февруари 2004 година.

И за мен писмата на хартия имат много по-голяма стойност, отколкото електронните. Все едно усещаш присъствието на другия, докато държиш белият лист. Сега вече я няма тази тръпка.

# 5 19 юли 2019, 00:48 ч.

Мнения: 46 517

Изпратих и получих за последно през 2000 г., до и от мъжа ми, който беше в казармата.
Не ми липсват писмата. Обичам всичко да е изпипано до най-малкия детайл, а често обърквах и трябваше да започвам отначало. Изнервях се много. Дразнеше ме и мудността на пощите и незаинтересоваността на служителите, които често ги губеха.
Сега ми е идеално, пиша, пиша, пък си редактирам Trollface

# 6 19 юли 2019, 08:17 ч.

Мнения: 47 982

Можеш да водиш дневник, има и прекрасни украсени варианти https://www.instagram.com/bullet.journals/ Можеш и да пишеш на воля, и да твориш, прекрасни са
Опита ми с бг пощи е, че не могат да ги хакнат...ясно е защо...

# 7 19 юли 2019, 08:21 ч.

София
Мнения: 7 990

Сигурно са минали 20 години, откак съм писала писма на хартия. Бях в чужбина и пишех на приятелките ми и на тогавашното гадже. Не обичам да пиша на ръка, така че не ми липсва.

# 8 19 юли 2019, 09:44 ч.

Мнения: 35 964

последното писмо, което написах на ръка, пуснах преди около два месеца и придружаваше подарък
за мен беше жертва да го напиша, защото беше дълго, а аз съм забравила да пиша /буквално/ - ръката ми не желае да изпише буквата до край, а почеркът ми и преди беше ужасен, за това знам, че другата страна е била доста затормозена да го прочете Grinning

последното писмо получих преди около месец - братовчедка ми, която живее далеч, е единственият човек, който ми праща хартиени съобщения, винаги много ме радват
за мен писмото на хартия е много по-специално от онова, изпратено онлайн - не задрасквам и не преписвам /мързи ме/, за това остава само онова, което моментно съм "изляла" като емоция, която е неповторима и не мога да редактирам колкото желая

# 9 19 юли 2019, 11:08 ч.

Мнения: X

Аз получих едно писмо преди година, от една жена, която всъщност беше много близка на съпругата ми. Нея вече я няма, жената дето ми написа писмото, и не мога да си спомня дали друг ми е писал някога писмо. Поне не и последните 20 години. Аз съм написъл много писма. Сякаш по-голямата част от които любовни.
Преди две години написах едно писмо на една стара приятелка. Всъщност не знам дали съм го написъл. Тя казва че не го е получавала. Естествено, както казах вече било е по-скоро любовно писмото, сигурно за това не го получила. Таке е по добре.
Неповторимо е, емоционално и силно, сякаш найстина живееш.

Последна редакция: пт, 19 юли 2019, 11:14 от Анонимен

# 10 19 юли 2019, 11:35 ч.

Мнения: 679

Ох, наистина много ми липсва. Като дете си купувах списания Мики Маус и от там започнах да си пиша с деца с моите интереси и сходни години. С някои и досега си пишем, но вече не хартиени писма. Също с една приятелка, която живееше в друг град. Беше толкова хубаво да ги получавам и понякога имаше мънички подаръчета.
Спомням си веднъж имах 2 приятелки с рожден ден на 17.06 и двете нямаше как да ги видя. Още бяха модерни ваучерите и имах в картата си само за 1 бр. Смс. А тогава ваучерите бяха само от 15 лева и не можех да си заредя. Та на едната написах смс, на другата изпратих рисувана картичка по пощата.
И любовни писма съм писала, но така и никога не ги дадох на момчето. Таях уж много силна любов детска към него. 10 години по-късно късно от писмата /той не знаеше за тях/ се срещнахме случайно, пихме кафе и ми сподели, че ми бил писал писма, но се срамувал да си признае че ме харесва, защото съм била по- малка и не от тяхната компания. Стана ми миличко, но аз вече не исках нищо от него. Просто си остана детска любов, а и дали е било любов...
П.с. майка ми си пишеха с една рускиня, сега си пишат и те електронни.

# 11 19 юли 2019, 18:52 ч.

Мнения: 7 006

Писмото е като книгата..
Опивам се с аромата на хартия и мастило..
Електронните варианти,не могат да заменят усещането,то е като да ближеш захар през стъкло..

# 12 19 юли 2019, 19:11 ч.

Мнения: 1 945

Всяка Коледа пращам картички за чужбина (ако това се брои за писмо)и пиша послания на тях .

А, писмо не съм писала мнооого отдавна . Като момиче си падах много по писането и съм си писала във ваканциите с моята най добра приятелка . Най ме е яд за писмата които имах от едно гадже и майка ми е изхвърлила . Имаше и стихове там , едно го запомних наизуст и си мислих че е написано от него за мен,
докато преди две години четяща "шедьоври на любовната поезия" виждам същия стих написан от арабски поет за неговата любима . Голямо разочарование значи ...

# 13 19 юли 2019, 19:22 ч.

В Космоса
Мнения: 9 879

Картички с послания към непознати от цял свят - до преди 2 години чрез https://www.postcrossing.com/.

Писмо до дъщеря ми от името на Дядо Коледа тази Коледа. И от нейно име съм писала до Стареца, както и до приятелчета в чужбина.

Но истински, адресирани до определен човек, дълги и описателни, преди около 18 години - до сестра ми в чужбина и до едно гадже в София (аз още не бях тук за постоянно).

Определено ми е тръпка. Още повече, че обичам да пиша ръкописно. Или обичах, защото пишех красиво. Сега се хващам, че съм погрознила почерка и не ми е такъв кеф.

# 14 19 юли 2019, 20:22 ч.

България
Мнения: 6 211

Цитат на: Dentscho в чт, 18 юли 2019, 23:55

Кога за последно написахте писмо на някой? На кого писахте? Какво пишеш? Изпратихте ли го? Кога за последно получихте писмо? От кого беше?

Ще се радвам да прочета няколко мнения.

Поздрави!

2001 година. На баща си.
Държеше да му пиша писма, въпреки че се чувахме редовно по телефона и се виждахме по няколко пъти в годината.
Намираше, че писмата ми са много кратки.
Последното беше Осем листа, писах го една седмица Laughing

.

А получих 2016г от третата официална, бивша съпруга на баща си. Оговорих по телефона, разбира се

.
Не съм по писането, а и по говоренето, май.

# 15 19 юли 2019, 20:52 ч.

Мнения: 8 806

Обичам да пиша и да получавах писма на хартия. По пощата. Обичам да чета истински книги, на хартия, не електронни.Вече няма такива неща, но съм доволна ,че живях във времена ,когато това беше единственият начин на комуникация. Това е една от изгубените красоти на живота.
Наскоро ми се наложи да пиша на хартия ,ужасих се, забравила съм как се държи химикал, как се пише. А си вадя хляба с писане. ooooh!

Станала съм типичната електронна глупава сива мишка.Като всички останали Confused

# 16 19 юли 2019, 23:05 ч.

Мнения: X

Получавам най-редовно картички по пощата, уви не съм много редовна в изпращането им. Писането и получаването на писма не ми липсва, намирам го за излишно в днешно време, а спомените от миналото не ме топлят и ми е странна носталгията, която се стели по темата. Хората чудесно могат да общуват по телефон, мейл, чат и т.н., стига да имат желание. Желанието е разковничето за всичко, другото са празни приказки и извинения.

Книги купувам само на хартия, не ми е известно да ограничават издаването им, та паралела е неясен.

# 17 20 юли 2019, 08:24 ч.

Мнения: X

Допреди 16 или 17 години си пишех хартиени писма с връстници, намерени в детски и юношески вестници. Винаги съм имала ужасен почерк, но се стараех все пак - чернова, втора чернова, драскане, трета чернова... Обичах да пиша и чета такива писма. Сега няма с кого. А и като се замисля, писането и брисането са ми станали ужасно досадни.
Иначе редовно разглеждам разни красотички - листи, пликове, шаблони, восък и печати. Гледам клипчета с калиграфско изписване. Но някак не ми се занимава.

# 18 20 юли 2019, 12:47 ч.

Мнения: 5 267

На родителите ми за юбилеи и значителни празници и на децата ми ден след раждането им. Преди писах и на баба, но сега вече не може да чете добре и звъня по телефона. Картички изпращам и получавам всяка година, пазя всичко и редовно го преразровям Simple Smile

# 19 20 юли 2019, 13:17 ч.

Мнения: 2 515

Каква хубава тема 💕
Връща ме в детството.
В продължение на десетина години си писах с едно момиче от Ямбол (така и не я откривам сега). През 2000 година си купувах списание „Кеч мания” (😁) и там имаше адреси на деца на моята възраст. Постоянно си пишехме, дори и да няма какво. Последното писмо съм изпратила през 2009. Спомням си, че бях сложила вътре снимка от абитуриентския ми бал. Имаше много други начини да поддържаме връзка (имейл, Фейсбук имаше вече, Скайп), но някак хартиеното писмо и писането на ръка ни беше обща черта. Много обичах да пиша.
Пазя си всички писма и снимки от нея. Израснахме заедно. Много ми липсва и тя, и писмата. Надали е на същия адрес вече. Предстоеше ѝ местене във Варна, при брат й. Сигурно и там е завършила, може и да е омъжена, с деца.
Ще ѝ напиша едно писъмце, с надеждата родителите ѝ да са още в същото жилище.
Благодаря, че ме върнахте толкова назад. Simple Smile

# 20 21 юли 2019, 19:46 ч.

София/Севлиево
Мнения: 11 017

Последно писмо съм писала някъде 2002-2003-та,но пък най-редовно пращам картички на сестра ми в Англия и на баба ми в Плевен.По принцип обичам да пиша,но няма с кого...

# 21 21 юли 2019, 20:07 ч.

Мнения: 2 515

Цитат на: Елислава в нд, 21 юли 2019, 19:46

Пиши на мен 😁. С удоволствие ще отговарям Simple Smile

# 22 21 юли 2019, 23:38 ч.

Fairbanks, Alaska
Мнения: 1 768

И аз бих ти предложил да пишеш и на мен. Но едва ли ще се решиш да ми пишеш дори Simple Smile

# 23 23 юли 2019, 01:30 ч.

София
Мнения: 1 363

Цитат на: Ън в пт, 19 юли 2019, 20:52

Станала съм типичната електронна глупава сива мишка.Като всички останали Confused

Все едно аз съм го писала. Много съм старомодна, просто имам нужда от допир с истинските неща - листа, химикалката, книгата, боичките за рисуване... Усещането, че сътворяваш нещо с пръстите си, че после някой ще го прочете/разглежда, ако е рисунка!
Е, не съм спирала да пиша, за сега на себе си само, т.е. в дневник. Иначе последното писмо, което изпратих, беше преди ок. 3 години на една приятелка в чужбина.
Хубаво е писането на писма, но е важно и кой е получателят, нали, желателно е да сме от една порода. Simple Smile

# 24 23 юли 2019, 02:08 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Не понасям хартиените писма. Никога не съм ги понасяла. Последното такова написах преди около 20 години (+/- една година). Винаги съм избягвала хартиените писма.
Иначе за самото писане - хартия и химикал ползвам всеки ден, по някога с часове. Вкъщи предпочитам реални книги, но навън ползвам само електронни.

Цитат на: Dentscho в чт, 18 юли 2019, 23:55

Метода на комуникация не е определящ за съдържанието и дълбочината й.

# 25 23 юли 2019, 15:29 ч.

Мнения: 225

Не съм писала писмо (в класическия смисъл на думата) сигурно от 15 години. Започнах да ползвам интернет и просто необходимостта отпадна. Харесвам романтичната страна на нещата, но обичам и бързината. Имейлите пристигат веднага. Мои познати ми изпратиха картика от Америка преди 6-7 години и бях очарована Simple Smile

# 26 23 юли 2019, 19:10 ч.

Пловдив
Мнения: 5 155

Не изпитвам някаква носталгия по писмата. Голям праз, че някой ще ми се обяснява на хартия и с мастило, ако писмото е пълно с правописни грешки. Grinning

Също така не съм забравила и как се държи химикал, да не повярваш. Grinning

# 27 27 юли 2019, 00:29 ч.

Мнения: 11 089

Темата е много любопитна, не виждам поводи да се дефинира като носталгия и ненужна анахроничност. В интернет съм от 1995 г., мейл имам от 1997 (пак оттогава съм онлайн практически денонощно). Обаче хартиени картички все още пращам по най-разнообразни поводи, от и до разни точки на света. Обичам и да получавам Simple Smile

И на ръка пиша чат-пат, макар и не толкова, колкото преди. Никак не ми изглежда двете да се взаимоизключват.
Дълги и напоителни писма отдавна не съм писала, защото фазата на живота ми не предполага такъв тип комуникация - иначе мисля, някъде в началото на 2000-те съм го правила за последно. А дъщеря ми си пише и разменя писма и картички с някакви приятелки чрез ръчно предаване, не ги праща по пощата, нито пък по вайбър.

# 28 27 юли 2019, 02:03 ч.

Мнения: 1 488

Тази година от началото до сега съм написала 10тина писма. В една група по интереси във фб го предложиха. Хора от различни д-ви са. Обаче в крайна сметка ентусиазма на повечето им мина и сега съм само с една 'приятелка по писма'.
Обичам да пиша 📝

# 29 27 юли 2019, 09:24 ч.

Мнения: X

За пращане на картички по пощата винаги ще има повод, докато с писмата, хм, не е точно така. Та в този смисъл второто отдавна е изчерпано като смисъл, което е повече от видно, предвид, че е нужно да се правят специални напъни за да се случи.

# 30 27 юли 2019, 20:14 ч.

САЩ
Мнения: 666

Писма не пиша, но пък картички редовно пращам Simple Smile

Особено като пътувам или по коледа

# 31 2 авг. 2019, 15:40 ч.

На върха на вълната
Мнения: 196

Преди 6 месеца купих тефтерче със 160 страници. До миналия месец писах в него и когато го привърших, беше за подарък на ММ по случай годишнина. Много се зарадва, защото му остава като спомен, винаги може да го отвори и да почете, а онези пожелания във Фейсбук, които се четат от вески, според мен губят смисъла на написаното и се публикуват единствено за показност. Тези неща са лични и между двама души - независимо дали са приятели или партнъори. Не беше точно писмо, но пак влиза в тази графа.

# 32 4 авг. 2019, 16:35 ч.

Мнения: 1 488

ПО въпроса за ФБ излиянията.... не мога да ги разбера. Защо трябва всеки да го прочете ? Ми кажете си го очи в очи. Това не е за конкретния човек, а за "приятелите" ти, да видят колко се обичате ли? Простотия...
Също и дуго забелязах. Хора живеещи в чужбина, върнали се за малко и после се пускат послания към живеещите в бг семейство и приятели, от рода на "колко хубаво ми беше,колко ви обичам, колко ми липсвате", обаче на чужд език. Е ,какво е това. Съобщение до чужбинските ли приятели или до баба ти, която няма да го разбере. Простотия и показност. На кой какво се доказва? Laughing

Препоръчани теми

Защо източно европейците излизаме високо в класациите за нездравословни навици?

Войната в Украйна 2

Русия 2

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Причина:

Причина: