Прекалявам ли

Ами спрете с опитите и се върнете към секса!

Не говори само за бебета. Отпусни му края. Щом и двамата го искате ще видиш двете чертички. Не го напрягай толкова. От опит го знам. 

Не си написала кой знае колко като информация, но явно прекаляваш. Радвайте се един на друг, на живота, просто живейте без да се вторачвате в бебеправенето.

Колко е това известно време и в какво се изразява прекаляването?

Понеже овулацията ми винаги е била много точна, знаех точно кога е моментът - 2 пъти почти го изнасилих моя - е, не и не. След като ми дойде (на точната дата естествено) ми писна и си казах: "М....а му! Когато стане - тогава, спирам да го мисля!" 9 дни по-късно правихме секс (така се случи, че беше единствен път тогава) без мисъл за бебе, просто за кеф. Е, какво е правила яйцеклетката ми там тогава нямам понятие, но вече е на 10 години

Синът ми е плод на секс на 8-ия ден от началото на цикъла, даже още имах остатъчно кръвотечение.
Тия сметки с календара са силно относителни.

На отчаяната жена отчаянието й започва да личи по един....отблъскващ начин. Не е честно да реагират страничните хора с отдръпване, но животът не винаги е честен.

Авторке, от кога правите опити? Ако правите опити от 4-5 години и все още няма резултат, то е време за лекарска намеса. Ако обаче сте захвърлили контрацептивите едва от няколко месеца, няма никакви поводи за притеснение. Наистина сексът по задължение не е най-приятното нещо. Когато ние правихме нашите бебета, не помня да съм се фиксирала дали имам или нямам в момента овулация, по-скоро се радвахме и двамата, че вече не се налага да ползваме нищо противозачатъчно и можем просто да се наслаждаваме.

На мен пък ми е непонятно, колкото и да си прекалила, как така ще се отблъсква той, явно не го желае достатъчно Винаги може да седне, да си поговори с теб, да те успокои малко, но чак да се отблъсква хм

Знам, че са относителни, но разбери, че можех да си водя не цикъла по календара, а календара по цикъла. Идваше ми 2 месеца на една и съща дата и на третия - ден-два по-рано. Толкоз. И 14 дни преди очакваната менструация овулацията ми е налице. В добавка си я усещах като напрежение долу ниско. Просто казвам, че наистина си знаех кога е моментът, а в мига, в който спрях да го мисля тя взе, че избърза с няколко дни и естествено забременях
Затова и съветът ми е - вторачването и психическото напрежение имат точно обратен ефект! И това и без моят опит е доказан факт!

По едновреме и аз много надувах главата на ММ, че искам да спрем да се пазим и в един момент усетих, че ставам супер досадна. Наистина може да е отблъскващо и да действа демотивиращо подобно мрънкане.
Не е задължително човека да не иска бебе, просто в момента да не е на кеф за секс. То идеята е да го правите с желание, а не по задължение. Бих те посъветвала да си намериш някакво странично занимание, ако не работиш - някакво хоби, спорт или да излизаш по-често с близки. А ако работиш - съсредоточи се върху това. Така ще имаш и други неща, за които да мислиш, поне при мен помогна и спрях да му говоря. И наистина ако повече от година правите опити без успех, посетете специалист.

Отчаянитето действа отблъскващо.
То и на мен така ми действат двойки, които опитват 10 години и само си стоят и се отчайват.
Ами, има лекари, има процедури .. при толкова време, освен да вземат нещата в свои ръце,
не знам какво друго им остава.
Пожелавам ви успех в бебеправенето!

Правете тези опити с любов и желание, защото когато си нагласяте нещата, не винаги се получава.

Не мисли за зачеването. Отдай се на преживяването. Според мен е така.

Първия път забременях със секс преди теста за овулация да е положителен.Втория път изобщо не го мислихме и двамата,вече бяхме одобрени за инвитро.Но през това време се радвахме на живота,излизахме,пиехме коктейли и си пощавахме доктора.Сега сме в процедура и секса е само за кеф.
Не позволявай мисълта за бебе да те обсеби да стопира живота ви.

Не мисля, че прекаляваш. Много ги жалите тия мъже. Част от играта е да може да прави и задължителните и неприятни неща в живота, без да мрънка и веднага да му се отразява. Той трябва да се наглася към теб, не ти към него. (Чисто физиологично).
Практически съвет: предполагам сте млади хора- просто си определете един период от 2 месеца, в който да правите всеки ден. Пак е нещо като график, но по- приятен.

Да, омръзва, дразни, писва... Спрете дори да коментирате тоя въпрос с него. Насила хубост не става.

Извинявай, ама тя дали ще бъде длъжна да отчита оргазми всеки ден или за нея е нормално да отвори крака по график и да чака оплождане?
Така изнасилено дете не се прави.

Млади хора без деца, от какво ще са толкова утрепани, че да не могат да отварят крака по график? Това, че някой е забременял без да отчита овулация на n-тия ден от цикъла, какво я грее жената не виждам.

Съвет - следи си овулацията и спри да дуднеш на мъжа си за бебета и деца. Правите си секс нормално без графици, като се стараеш да не пропускаш дните около овулацията. Ако не сте на кеф, не правите нищо и това е.

Ами, ще е нормално, да. Става дума за кратък период. Какво са 2-3-5 месеца на фона на 10-15г., примерно? Просто хората са станали лигави. Това ми е некомфортно, онова ме товари, работата еди- какво си. Еми, нормално е да има дискомфорт в живота. Особено по пътя за сериозни "неща". Не може винаги да ти е приятничко и комфортно. Ако имат проблем, ще трябва и 5 графика да си направят, това е положението. Не може всички да прихващат от въздуха, че да не е изнасилено.   

Значи жената може да откаже секс, ако е изморена или милото я е ядосало, но мъжът трябва да се отчита по график? Нищо, че и за него има напрежение или му е писнало да си гледаш календара и часовника с думите "сега ще правим бебе".

Бъркаш принципни положения с конкретна ситуация и дърпаш чергата към горканчо.
Ако 5 секса му причиняват такъв дискомфорт и напрежение, не знам дали изобщо си струва да си размножава гените. После ще е много напрегнат от плача на детето, ти знаеш ли колко е кофти да си гледаш часовника. Мани. Аман от специални хора.

Според вас мъжът трябва да е готов за секс 24/7 и 365 дни в годината, понеже нямал биологичните особености на жената като цикъл и др.! Сега чакам някой да каже, че няма право и да изпада в депресия/лошо настроение и да отказва на жената.

Скъпа авторке, съветите, които вече са ти дали, са много добри, вслушай се. Ако опитите продължават дълго, време е за по-специализирана консултация. Ако ли не, време е за препрограмиране.
На първо място ми се струва най-важно да кажеш на мъжа си това, което си споделила тук. В спокоен за вас момент го прегърни и му кажи: "Обичам те, не искам да те наранявам, но усещам, че съм превърнала правенето на дете в идея фикс и не реагирам адекватно, поддавам се на емоциите, а те не са добър съветник." Ти го познаваш най-добре, формулирай си го, както прецениш. Просто, внимателно и нежно. Това може и да изглежда съвсем очевидно, но той може би има нужда да го чуе. Защото е хубаво да знае, че не си го зачеркнала от списъка с обичани хора и прехвърлила в графа "осеменител", защото ти искаш не просто дете, а дете с точно ТОЗИ мъж (надявам се да е така). Ако смяташ, че ще реагира добре, покажи му и темата си тук: "Тревожа се да не те отблъсна и потърсих съвет..."
Не се вманиачавай! Звучи просто, а е трудно, но не позволявай ежедневието ви да се диктува само от мисълта за дете. Ако всеки обикновен разговор води натам, напрежението е налице. От типа примерно да се прибере рано, за да е отпочинал и да правите бебе, да не забравиш да си пиеш витамините, за да пазят евентуалното бебе и т.н. Вие и двамата искате дете и естествено ще говорите за това, но го правете по начин, който да ви носи положителни емоции. Например, кажи му нещо от типа: "Когато почне да пълзи бебето, как ще дърпа кабелите на компютъра!" Или дежурната родителска мечта: "Абе нашето дете няма да е инатливо/капризно/каквотосесетиш като другите, защото ще си го възпитаме!" Нещо като мечтаене за бъдещето и то в бъдеще сигурно време. А когато ти е криво, че още не е станало бебето, опитай да отвлечеш мислите си с такива мечти наяве и ти самичка. "На моето момиченце ще купя розова рокличка с волани за годинката." или "Като ми се приберат от футбол момчето ми с таткото с ожулени колене и озеленени шорти, ще им надърпам ушите, но после ще ги гушна, защото си ги обичам."
Намери си здравословен отдушник, защото понякога само той помага. Не е задължително да е нещо сложно и да трябват и други хора. Може да спортуваш, да излизаш с приятелки, да ходиш да ваеш изящни грънци в някой курс (абе това съществува ли в България, сериозно питам?), но може и настървено да изчетеш куп книги, да слушаш музика, или пък да се съблечеш гола и по цвички в хола да танцуваш разчорлена на африканска племенна музика. Понякога е изненадващо какво може да направи някоя изперковщина за душевното ни равновесие.
Може да подходите като към игра. Изрежете си от картон и си оцветете "жълт" и "червен" картон. Ако прекаляваш с фиксирането, се разберете мъжа ти да ти показва картоните. Ако ти се струва, че не те подкрепя достатъчно, показваш му ги ти. Те ще са повод да си поговорите без обвинения, нещо като сигнал, който казва: "Моля те, изслушай ме."
Наслаждавайте се на живота и един на друг. Това също е трудно, защото животът е труден, сложен, проблеми много, ежедневието смазващо, но... все пак, постарайте се да се радвате дори и на дребните неща. Не е нужно да отидете на бар, ресторант и какво ли не с планиране и т.н. Легни в скута му и си разказвайте вицове. Простичко, но приятно.
Опитай се да погледнеш нещата от друг ъгъл. Кажи си: "Млади сме, здрави сме, бебето е просто въпрос на време." Може да не сте в първа младост, може и да ви скърца някоя става преди дъжд, но ти тренирай съзнанието си да се радва на хубавото. Оцени високо всичко което имате, всичко което сте. Вярвай! Няма значение дали си вярваща в Бог или не. Кажи си, че съдбата/Бог/кармата/нещо там/собствената ти воля си знае работата и нещата ще се получат. Когато съзнанието ти вярва, вярва и тялото ти, отпуска се и блокажите изчезват.
Бъдете спонтанни и се забавлявайте. Отделете си 15 минутки и отидете в парка. Напръскайте се с вода от чешмата. Целувайте се по пейките като тийнейджъри. А ти му прошепни на ушенце, че ще продължите вкъщи. Ако не сте от този тип, отидете да се възмущавате от мляскащите се тийнейджъри, а ти пак му прошепни, че вкъщи ще му направиш това и още много. Хубаво са ти казали, върнете се към правенето на секс, на любов. Съблазнявай го, провокирай го да те желае и да няма търпение да сте интимни. Не се насилвайте, правете го с желание.
Най-общо казано, не забравяйте, че въпреки всичко, животът все пак е удоволствие и радост. Знаят ли го умовете ви, знаят го и душите ви, и телата ви, и емоциите ви. И тогава в синхрон и унисон стават най-хубавите бебета.
Минало е време, откакто си писала и може и вече да имате повод за радост, искрено се надявам да е така! Ако ли не, не забравяй: радост и удоволствие, дори и за дребни неща (чаша кафе в ранна утрин на тиха тераса примерно).
Успех! И не забравяй да се насладиш на удоволствието от вида на двете чертички и да се радваш на всички последващи благословени мигове!

На въпроса от заглавието : да, прекаляваш. Този до теб е жив човек, а не донор.  Уважавайте се взаимно , за да не започнеш след време да задаваш въпроси, като в една друга тема - що не ме иска, а ръкоделничи.
Мнението преди моето е прекрасно - прочети го няколко пъти!