Любители на кучета - 96

Преди малко разплетохме една мистерия. Преди 2 дни правих бухтички за закуска - една голяма купа с връх. Аз изядох не повече от 6 броя и ги дадох на дъщеря ми да ги носи в хола да яде. Следобяд рекох да хапна каквото е останало, но купата се оказа празна. Цъкнах с език, че дъщеря ми е излапала всичко и забравих за случая. Днес стана дума за бухтички и детето ми вика - как не те е срам да изядеш всички бухти и да не ми оставиш поне няколко. Ха, ти да видиш! Та в крайна сметка стана ясно, че Харли има много общо с бухтите, щото надали някой е влязъл отвън да ни ги изкльопа. А аз се чудех защо цели 4 пъти се изака тоя малък дзвер оня ден. Ми щото ял бухти до пръсване!

Хаххаа тоя Харли, ми ще яде, я, та вие сте му сервирали под носа 😄

Интересно как ги е набарал на масата в хола. Явно е бутнал стола и се е обслужил, защо да ни занимава.

ахахахахаха тоя Харли хахаха
абе намират си начини, аз вчера заварих Аксел кацнал на масата в хола ахаха а това си е постижение.

Швепс поздравява Харлю с песента "20 кИфтета изядох и пак са ми малко".

Ще ака, не амиии.
Онзи ден и нашия се прояви с едно кюфте. Имаше 5 в чинията, аз изядох 2, след малко поглеждам и гледам 2 кюфтета. Питах ММ дали е ял и в същия момент поглеждаме към наш Ерос, приглажда уши назад - ясно!

Няма да забравя и аз как бях сварила пилешки бутчета и ги бях оставила да изстинат на терасата. Когато отивам да ги взема един бут липсваше. Не съм разбрала кога нашия се е шмугнал между краката ми и е останал на терасата. Гледаше ме доволно, но поне беше оставил и за нас.

Ма вие сте късметлии, че изобщо нещо ви е чакало в чинията. Аксел преди малко ме ухапа по устата, защото му миришех на сладолед, толкова е лаком.
След 50 минути тръгвам за работа. Сутрешен рапорт нямаше, обаче дано да няма и вечерен.

Привет!
С Лъки сме много щастливи и въодушевени. Запознахме се с неговата сестричка Лора. Миналата седмица госпожицата избягала от тях и дошла на нашата детска площадка.  Съответно дечурлигата помислили, че сме изгубили Лъки. Прибрали я,  купили и гранули да хапне и един родител се обадил на моя мъж да му каже, че са ни намерили и прибрали кучето. Телефонът ми беше изключен и той решил, че не искам да му кажа за Лъчи и тръгнал към квартала. По пътя срещнал негов познат който обикалял да си търси кафявата кокерка. Децата го чакали с Лора на площадката и той първоначално помислил, че е нашия хубостник, но като я вдигнал иииии.... мома. Обадил се на познатия и се оказало, че е тяхната бегълка. Та вечерта се срещнахме и като ги попитах кога е родена, от къде са я взели иииии тя е нашата сестричка.  Същата е като Лъки. Лудостта в погледа,  нахилената физиономия, изправянето на два крака, гласа - едно към едно са. Толкова се радваха един на друг, целувки си раздаваха. Прекрасни са ни зверчетата.
Синковеца съсипа половината апартамент до годинката. Сега уж се е кротнал. Изяде кабелите за интернет и телевизия, нагриза портмантото, столовете, дървените каси на вратите, смъкна до половина тапетите в кухня, коридор, а колко обувки измъкна от шкафа,  гащи и чорапи от коша, два нови сутиена си бях купила миналия септември и ги сложих в пералнята, отидох до магазина и като се прибирам ги гледам нагризани в коридора , чак ми се плачеше на моменти, но като те погледне невинно и всичко ти минава.
За наша радост пакостника пиша, ака у дома първите четири дни. На петия сутринта се изпиша навън и му дадох наградка, гушнах го и му повтарях браво. След малко пак се изпиша и отново същото и понеже тогава бе готов на всичко за наградки и лакомства така свикна, та и сега си ги търси. След това сме имали няколко изпускания  у дома като закъснеем, но излезе добро куче в това отношение.
Историите на Духче с Аксел са страхотни, чета ги с удоволствие.  :*

Само не разбирам как може да произвежда такова количество изходен продукт Аксел На храната ли му се дължи-много голяма порция или неподходяща? Дано няма късен рапорт, макар че ще ми липсва.
Aleksa-art,минала си курс по търпение с Лъки

Уморена съм. Спи ми се. Страшна буря е. Докато стигна до нас ставам вирвода. Изстивам, Аксел го няма в коридора. Не мога да отворя вратата на стаята си. Огледалото е затиснало вратата. И до тук ми стигат думи.
... плаче ми се

УжасТ!

Ох ....

Духче, кога викаш се връща сестра ти 😄

Същото съм го яла и аз с китките, всичко беше в пръст, събаряло, ровило, не искам да си спомням .

Уау, това животно бая е вършало, направо те съжалих. Тасманийски дявол.