Ей, хора, влизам да видя кое как що, лигите ми щяха да потекат от разните описания на ястия и пирове . Добре, че тъкмо бях хапнал.
Не смятам, че Мартин обръща особено внимание на фискалната политика и паричното обращение в света си. Изпипаните му детайли са в сюжета и храната, но тук вече куцат. Златото не е баш фиатни пари, че да подлежи на инфлация по начина, по който я разбираме днес. Макар че с уж неизчерпаемите жилки в Скалата... Ала не, смятам, че просто се е омотал яката. Веднъж говори по време на война как гърне злато било достатъчно да си купиш лорд, а във време на мир разни селяци печелят на турнири баснословни суми и ги харчат по курви за няколко месеца, както казахте по-горе.
Всъщност, в посочения турнир:
— Четиридесет хиляди златни дракона за шампиона. Двадесет хиляди за втория, още двадесет за победителя в груповия бой и десет хиляди — за победителя в стрелбата с лък.
По-късно, в трета книга и доста по-напрегнато и „скъпо“ военно време, Тирион отива да подкупи Саймън Сребърния език с идеята да подсигури Шае, където четем:
И с тези тридесет жълтици възнамерява не само да го купи, а и да го склони доброволно да пътува с кораб на майната си за цяло десетилетие. Това преди идиотът да си изпроси да свърши като яхния в нечий казан. Но самият Тирион ги смята за, както е посочено, цяло имане. Камо ли за някой от простолюдието. Което е доста по-логично откъм здравия разум, като си представим тридесет жълтици и един селянин до тях.
Хрътката, който победи в Турнира на ръката, прибра 40 000 суха/златна пара. По-късно с това злато отпраши от града по време на битката със Станис, напи се и му го взе Братството без знамена, а той в замяна гепи от тях Аря. Става дума за Хрътката, тъй че предполагам до него момент не е похарчил някакво съществено количество от наградата си.
Ако допуснем, че един златен дракон тежи колкото нашата днешна еднолевка, т.е. 7 грама (кратка справка онлайн ме остави с впечатлението, че златните монети в Европа в периода от Римската империя до Средновековието са били между 3,5 до 15 грама, при уж 22 карата в повечето случаи; така че всъщност приемам еднолевката за добра среда), то излиза, че след турнира трябва да са му връчили дрънчаща торба с 280 кила златни монети вътре, която после е метнал на гърба на коня и препуснал с нея сред обсадните редици на Станис. Направо си го представям
Ангай е бил по-добре – едва 70 кила монети. Да приемем дори, че са от най-дребните монети, едва по 3,5 грама (колкото нашата монета от 5 стотинки, вземете една такава в ръка). Да приемем и изключително ниско съдържание на злато, 12 карата. Дори така пак излиза, че са наградили стрелбата му с близо 20 кила чисто злато. Хайде бе! И непосредствено след това Нед се чудеше що отказал да постъпи на заплата в гарнизона му като телохранител.
ПП: ако не се лъжа, в оригинал Мартин използва не sir или sire, а ser, която си е измислена за света му титла. Защо Русинов е избрал точно „сир“ за преводния вариант, не бих могъл да кажа, но пък разбирам желанието му да се съобрази да не е баш рицарското „сър“, след като авторът умишлено е акцентирал нейното избягване. От друга страна, сер, в мн.ч. серове, ммм... предвид спецификите на нашия език и евентуалните асоциации също е разбираемо защо е гледал да избегне. Е, вярно, че в бронята като те напъне нуждата, нямаш особено къде да се денеш, та би било достоверно