Кюретаж и забременяване след това - тема 81

Здравейте!
Вчера бях на преглед във ВМА при един страхотен доктор - уролог. Доста си поговорихме за случилото се. Каза ми, че не е трябвало да пия антибиотик, ако не е имало задръжка на урината. Казах му, че в МД са ми казали, че при следващо планиране на инвитро трябва да съм без бактерии в урината и камъни и ми каза, че това е насилие над мен и е несериозно. Каза ми, че след като съм с хронично заболяване няма как да се избегнат бактериите, но може да се намали концентрацията им в допустимо ниво и да се опитаме с билкови лекарства да стопим камъните, за да нямам болки. Каза ми, че сега ще проведем доста сериозно лечение основно с изпитани билкови препарати и следващите месеци ще правим профилактика. Каза ми, че ще се справим. Той лекува цялото ни семейство, вече ни стана близък и му вярвам. Вдъхна ми много надежда, че всичко ще бъде наред. Тази седмица ще пускам изследванията за урината преди да започна с лекарствата, за да може след месец да проследим как се развиват показателите.
Нямам търпение да дойде втория час при психолжката. Имам нужда да говоря с нея, имам нужда от тази помощ, защото след часа при нея се почувствах доста по-добре.
Имаме приятелско семейство, което са ни много близки. Мъжът е завършил семинарията, баща му е свещеник, чичо му, май повечето мъже в семейството му са свещеници. И те много често ни се обаждат, оказват ни подкрепа. Вчера доста си поговорихме и той ми каза следното: "Ти нали знаеш, че когато си отиде дете, то става ангел? То е вашият ангел. За да се случи това, вие сте имали нужда от него, той да бди над вас. Осъзнаваш ли, че от тук нататък ти и баща му сте под неговата закрила, че той ще ви пази от всичко и няма да допусне повече да ви се случи нищо лошо. Знам, че ви е тежко сега, но се радвай, че Бог е избрал вашето дете за небесен ангел. И запомни едно - не губи Бог. Той ти е изпратил това изпитание с причина, която рано или късно ще разбереш каква е. Няма да е сега, имай търпение." Честно казано ми подействаха много добре тези думи. Че детето ми е добре, че е щастливо. Поне така си го представям. Тези дни плаках по-малко.
Онзи ден в болницата една сестра ме разплака, защото не разбра какво й казва майка ми. Нещо се заговориха и тя й каза, че сме загубили детето в 6 месец и тази ококорена с ентусиазъм попита момче или момиче чакаме  И майка ми й повтори, че съм го загубила преди месец и тя почна да се обяснява, че сме щели да имаме дете, че пак ще се случи и аз обясних, че е инвитро, че не е нормално забременяване и тя пак много позитивна как всичко щяло да се нареди, как сме щели да си имаме пак дете и т.н. глупости. Ревнах с глас в коридора на болницата. Стана ми много тъжно. Това няма да е първият нито последният случай, в който някой чул-недочул се изказва неподготвен. Тепърва хора, които ме бяха виждали, че съм бременна, ще се обаждат да питат как сме, роди ли се, че не са разбрали и какво стана с един зверски съжалителен поглед. Ще говодим за това с психоложката как да се справим.
Прегръщам ви, момичета 

Това ме просълзи... Копнах поста ти на ММ, много ми хареса.
Аз гледах един епизод на "Ничия земя", ставаше въпрос за свещеник от моя град (който се оказа, че е същият, който ни е оженил ), турчин е, бил е мюсюлманин и впоследствие приема православната вяра. Отдавна е свещеник. Преди да се случи това, с жена му са губили няколко деца, все в 7-8-9 месец. Много тежко. Когато приема вярата, синът му се ражда след 1 година. Мисля да поговоря с него, все пак ме разбира напълно и от тази гледна точка. Да ми прочете молитва...

Как сте, момичета? Някои от вас започнаха ли опити вече, след минаване на необходимият срок?
Нещо ми е спечено тия дни ... От 3 месеца правим сериозни опити, знам че не са много, но времето си минава, а на мен ми е стегнато гърлото Мислех да се запиша в бебеправещата тема, но някои дами откровено си злобеят към момичета, които забременяват, та ще пропусна за сега. Някак ми е самотно, не знам защо. Хем се вълнувам и очаквам, и се надявам на нова бременност, хем ми остават още няколко дни до цикъл и ми става безнадеждно.

Аз ще се включа с едни стиснати палци за скорошни добри новини,Arven_89   . Чак на 15-ти септември стават моите три месеца,ама ми е също тъжно - чакам да видя дали кистата е почнала да намалява /6 см,образувана след загубата ми/, болки в кръста от прищипан нерв,10 дни с инжекции и като не можех да се занимавам с нищо у дома всички страшни и тъжни спомени, и мисли ми се събудиха.
Ама пращам позитивни пожелания поне на ефективно обичащите се   Дано ни се похвалиш и вълнението е за хубаво само

Здравейте и от мен
Лира,аз също не знам защо в бебеправещите теми така се злобее към вече бременните,изобщо не са с позитивни мисли към успелите и дори облислвм вече да не се включвам там.Подкрепата,която поне аз намирам тук,там я няма и ще ми позволите,ако един ден(надявам се скоро) се случи да си имам пак бебче да си се изразявам с вас и аз също ще се радвам с цялото си сърце за всички ви и чакам добри новини .
Аз нямам търпение да мине по-малко от месец и вече да не се пазим .Не знам на добре ли е,на зле ли е,но всеки ден мисля как пак ще хвана теста с треперещи ръце и да видя двете чертички.Хубава нова седмица на всички! 🌹🌹🌹

Такава е човешката природа - когато видим щастието на другите - завиждаме, когато виждаме тъгата - бягаме от нея. Не е нужно да обясняваме на никой какво правите като знаете, че ще има негативна енергия. Обичайте се с половинките си и мислете позитивно.
Днес става точно 1 месец от нашата загуба. Засега съм спокойна, гледам да си отвличам вниманието с някакви домакински неща.
Имам един въпрос, който ми беше неудобно да попитам лекарите - колко време след загубата може да се подновят не опитите, а интимността? Може би трябва да се изчака един цикъл да дойде и да отмине  Психоложката каза, че според нея трябва 1-2 цикъла да минат. Не, че съм толкова зорлия, но поне да знаем. Ако до 8 септември не ми дойде цикъл, трябва да ходя на преглед, за да видим какво ще се случи. Вчера имах леки болки в левия яйчник, но се съмнявам, че това ще е овулация с моята поликистоза. Ще видим.

Ако всичко е наред, след 1-вият цикъл може да се върнете към интимността. Друг е въпросът, че аз лично бях готова и имах желание за секс чак 3 месеца след аборта.

След две седмици може да подновите интимния си живот .Поне аз така направих и навсякъде така пише ,че може след това.Демек след като ти мине кървенето,за да се избегне инфекция .Може да се ползва ппрезерватив.Трябва да се спазва доста добра интимна хигиена (не че до сега някой не спазва това ,но все пак).
При мен желанието за интимност не се е загубило след аборта,даже и докато бях бременна.Може би,защото не го правим много често ,тъй като сме все на работа и се случва и вечер да не сме заедно и затова обичаме да се гушкаме при първа възможност.
Дано се случи такаьпе като започнем опитите да можем да го правим в плодовите дни,за да не изпускаме момента.

Интимен живот след първия нормален цикъл. Дотогава - с презерватив, защото шийката на матката е още отворена, и има опасност инфекция да влезе навътре. Първия нормален цикъл може да дойде след 45-50 дни, ако не дойде дотогава - преглед.

Имайте търпение, момичета, 3 месеца не са много време, а и не всяка яйцеклетка има потенциал да стане бебе.

Момичета, никой не злобее за толклва прекрасно нещо, повярвайте.
Разправиите идват от това, че се включват, за да питат дали са бременни, а за това си има съответните теми.

Съжалявам за офф-а, ама аз съм и в двете теми и не разбирам драмата. Сякаш ме сложихте в това число, а на мен не ми е ок този факт.

Хепи, и аз се отказах да пиша в бебеправенето, щот момичетата смятат че преувеличавам с предупрежденията и хейтят. В крайна сметка всеки може да чете и пише навсякъде, но остава по-дълго там, където му е уютно и е полезен. Има момичета, които пишат тук до самото раждане, защото тук получават подкрепата, която им е необходима. Форумът в крайна сметка е за това.

Друго се сетих да ви питам. Забелязали ли сте промяна в ПМС и по-специално, дали са започнали или са спрели да ви болят гърдите преди цикъл? Винаги след някаква оперативна гинекологична интервенция при мен са спирали болките в гърдите, но след около 5-6 месеца са се завръщали, а сега след кюретажа ще стане вече 7-ми месец - нищо. Не съм си правила хормонални изследвания след аборта, защото ме убеждават, че на УЗИ всичко изглежда ок, а и съм си с редовен цикъл.
Дели, знам че 3 месеца не са много... За синът ми правихме неуспешни опити около година, после имам 2 лапароскопии пак неуспешни опити, след това обработване на шийката на матката със Солкожин и след това забременях с него, но приемах и Утрогестан, че бях с нисък прогестерон. После правихме опити 8 месеца за сегашната ми неуспешна бременност. Правих какви ли не изследвания, най-накрая миналият месец излезе нещо на Фемофлор +, за сега пробвам само с Лактобацили да лекувам.
Хепи, не виждам защо се засягаш от мнението ми.  Влязох, четох предната тема и отношението към вече бременно момиче на всичкото отгоре с проблеми, не ми допадна от някои, от потребителките ... Преди да постигна бременността със синът ми, имахме прекрасна тема в подфорум "искам бебе" и бяхме всички заедно, страдахме и се радвахме една за друга, дълъг път извървяхме заедно ... После дойдоха момичета, които си направиха още една бебеправеща тема( не им допадаше да пишат бременни и майки с деца вече, дори и само по някой ред), накрая се наложи да се слеем, за да не сме 2 еднакви теми, но с различни дами списващи в тях и ние "ветераните" просто се преместихме във ФБ и сме близки, и до днес.

Престанала съм да търся регулярност на симптомите на ПМС, МС и овулация.

Ако си имала доказан нисък прогестерон в миналото, проследи овулация и направи контрола на прогестерона 7 дни след доказана овулация.

Относно секса след загубата - при нас се получиха много скоро нещата. Сякаш ни сближи и имахме нужда от това.
Ние стабилно си правим опити напоследък, на ММ честичко му писва, не му е кеф да го прави по задължение. На мен също взе да ми писва така, затова си правим, когато поискаме, за щастие е достатъчно често. Като се сетим, че трябва да внесем малко материал, се побутваме да щракаме.
Следя О, ако имам + тест ще има повечеко опити, разбира се. Отказах се да го мисля - и да ми е фикс идея, и да не е... Ами, ще стане, когато Бог е рекъл, аз няма да се меся в неговите планове. Всяко зло за добро.

Ех, колко е хубаво нормалното забременяване. Толкова ми се искаше и за мен да е такова, а не чрез инвитро. Толкова ме уморява това следене на дни, хапчета, инжекции, и като ми каже някой ама ти не го мисли, то ще си стане... Е как по-точно? Пиеш хапчета от определен до определен ден, за да ти дойде цикъл, после от кой до кой ден еди колко си хапчета или еди каква си доза инжекции, после прегледи през ден, пътувания до София, но иначе неее, не го мисли  И на мен щеше да ми е по-хубаво да си имам овулация и просто да се обичаме и да правим опити, а не да се чекна по лекарските кабинети през ден, но такава ми била съдбата. Но наистина ме дразни като ми каже някой да не го мисля и да не ми е фикс идея. Май съм понасъбрала доста за 3 години, определено ще работя с психоложката към елиминиране или поне намаляване на гнева.