Кюретаж и забременяване след това - тема 81

Здравейте!
Включвам се при вас за помощ и подкрепа, тъй като и ние загубихме бебето си.
От малка съм с нередовен цикъл заради ПКЯ, а по-късно открита и ИР. В годините са ме лекували с противозачатъчни и ми казаха, че като дойде момента за бременност, да потърся репродуктивен специалист. Така и направих. От 2016 г. октомври се опитвах да забременея. Правихме няколко стимулации с Клостил, но се оказа, че не се пукат фоликулите. Имам неуспешна инсеминация точно заради неспукани фоликули и на 8 март 2018 г. ни казаха, че сме за ин витро. Цяла година спестявахме пари, защото фондът не покрива стерилитет поради ПКЯ и ИР. Декември 2018 г. започнахме стимулация с инжекции, но от 3 ден и 2 дни преди пункцията фоликулите претърпяха обратно развитие и прекратихме опита. Началото на февруари започна нова стимулация само с Кломифен от 5 ден и се образува един фоликул, от който извадиха 1 яйцеклетка и тя се оплоди. На 20 февруари беше транфсера на 5 дневен ембрион и на 28 разбрах, че съм бременна.
Бременността се развиваше чудесно, нямах абсолютно никакви оплаквания, никакви контракции, единствено проблеми с урината и бъбреците, но аз съм с хронично заболяване и се очакваше, че ще се задълбочи.
На 15 юни получих бъбречна криза, веднага започнах антибиотик, предписан от нефролог, но имах болки 2-3 дни, въпреки болкоуспокояващите. Няколко дни по-късно, ставайки сутрин, в тоалетната изтече някакво течение, но помислих, че съм се изпуснала без да усетя. Забърсвайки се, видях доста усилено течение, но помислих, че от антибиотика съм получила гъбички, както обикновено се случва. Сложих си Гиназол и за 2 дни течението доста намаля. На 20 бях на ФМ при доктор Чавеева. Бебето беше добре, отговаряше си точно на седмицата, плодният сак изглеждаше добре, течността беше добра. Прегледът мина прекрасно. Измериха трансабдоминално шийката и размерът беше добър.
На 17 юли отидохме на следващия си преглед и преглеждайки бебето, докторката от ЖК установи, че върви 1 седмица назад. Тъкмо същия ден влизах в 24. Каза, че нещо не му вижда къде са му краката. Споделих, че съм имала течение и т.н. и ми каза, че иска да ме прегледа вагинално. Легнах и няма да забравя погледа й. Веднага взе проба за води и се оказаха положителни, както каза, че имам и 3 см. разкритие и вижда крачето на бебето в шийката. Постъпих по спешност в Майчин дом след около половин час и там установиха, че съм с 4 см разкритие. Веднага ме включиха на системи за задържане, но казаха, че шансът е почти никакъв тази бременност да се задържи. Вечерта взеха решение да пуснат окситоцин и да дадат ход на раждането. 3 дни раждах. Влели са ми над 10 банки окситоцин, но нито контракции, нито разкритие. В четвъртък ми спукаха водите. Бебето беше още живо. В петък се събра ЛКК и установиха, че бебето изостава с 2 седмици и няма шансове да оцелее. Слагаха ми инжекции за белите му дробове да се развият, но ми обясниха, че най-вероятно, ако оцелее, ще има 100 процента увреждания. В петък следобяд вече почти не усещах бебето, преглеждаха ме на всеки 2 часа за разкритие и в петък в 22.55, нощта преди Илинден, нашият син се роди починал. Едва 500 гр. и 32 см.
Лекарите там направиха всичко възможно за мен и за него, но той просто нямаше шанс. Не пожелах да го видя и да взема телцето му. Изпратиха пъпната връв за изследване заедно с плацентата. В четвъртък си взех резултата и там не пише нищо. Няма установена причина за настъпилия аборт. Казаха ми, че най-вероятно е от инфекцията в бъбреците, заедно със слабост на маточната шийка.
Много ми е трудно. Минаха 3 седмици от тогава. Аз лежах 10 дни в МД, ходих като призрах по коридорите. След раждането ме качиха в патология, където беше пълно с бременни жени. Дори не исках да ходя в коридора, стоях си в стаята, за да не ги виждам.
Съпругът ми беше прибрал бременните ми дрехи, а за бебето бяхме купили шапчици, чорапки, една дрънкалка и ръкавички. Той беше скрил всичко, за да не ги виждам. Не знам как не съм разбрала, че изтичат околоплодни води. 3 седмици детето е било така. Също така, усещах, че ме рита ниско долу, в шийката, но мислех, че е нормално, защото става по-голям и силен. Не съм имала никакви други оплаквания.
Във вторник съм записала час за семеен психотерапевт, за да видим как ще се чувства и съпругът ми с такава консутация, ако на него не му е ок, ще продължа само аз. Тепърва започвам да виждам съжалителни погледи, започнаха обаждания на наши близки, които са разбрали какво се е случило и влизаме в един обяснителен режим, какво, как.
Очаквах с патологията да имам отговор на въпроса защо се случи това на мен, но отговор няма. Много ми е тежко. Душата ми гори. Толкова много искахме това дете, толкова го обичахме и му се радвахме. Той ме разбираше, когато му говоря и реагирае с ритници. Аз го усещах още от 13 г.с., въпреки отговорите на лекарите, че е невъзможно. Напротив, възможно е. Сега ръката ми несъзнателно отива на корема ми, но там вече няма нищо. Синът ни го няма.
Не знам как да се справя с това. Тази седмица съм особено разтроена. Плача всеки ден. Снощи исках да видя бебешките дрешки и като ги видях, стана по-зле. Мислех да ги отнеса в църкавата, защото те са за датето, но нямам сили да отида и да се разделя с тях.
Докторите в МД и моята в Щерев ми казаха, че следващият път ще трябва да се направи серклаж и че трябва да нямам никакви инфекции, когато забременея. Как се лекува хронична инфекция на бъбреците? Нямам отговор.
Покрай нас всичките ни приятели са с деца. С една от двойките разликата в термините ни беше 1 ден. Сега останахме само ние, сами в мъката си, защото никой не разбира какво ни е. Успокояват ни, че така било за добро. Кое му е доброто в средата на 6 месец да загубиш детето си? Че ще си имаме ДРУГО бебе, че на много хора се случва и го преживяват. Какво значи друго дете? Да не би това да са чифт обувки!? Да, много хора са го преживели, но аз нямам нужда от статистика. Имам нужда от надежда, че ще преминем през това.
Не знам как да се справя. Душата ми гори, боли ме сърцето и не мога да повярвам, че се случи. Държа се само заради съпруга ми, но наистина сме сами в болката си. Сигурна съм, че доста от приятелите ни знаят, но само 2 до сега се обадиха да ни подкрепят. Другите не. Болно е да си сам в такъв момент. Не е нужно да казват гръмки думи, просто да ни кажат, че съжаляват и са до нас в това, през което преминаваме.
Казаха ни, че вероятността да забременея спонтанно е голяма. Аз не вярвам, защото до сега никога не съм имала спонтанна овулация, обвивката на яйчниците е дебела и това няма как да се промени. Фоликулите не се пукаха дори след поставяне на Хориомон. Казаха ни, че препоръчват пазене между 8 м. и 1 година.
Искам да се излекувам. Много се страхувам, че ще изпадна в депресия. В деня преди трансфера ми връчиха предизвестие и съм без работа от февруари. Търсех работа, ходех на конкурси, но нищо не стана. Сега съм у дома. Без работа. Сама по цял ден, защото мъжът ми работи. Всички са на работа или са с децата си. Нямам с кого да общувам и да се разсейвам.
Нямам покой. Нямам причина да се успокоя като знам какво се е случило. Нямам и надежда, че нещо добро ще се случи.