Човещина е. Моята свекърва има мъж лекар и дъщеря медицинска сестра,но като трябва да се търси лекар,звъни на мен. Въпреки всичките й изцепки, винаги съм се отзовавала.
- Публикувана: 11 авг. 2019, 18:28 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2019, 18:12 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 113
Само който няма роднини в тази професия не знае какво е да се кихне дори пред тях - в две секунди ще ти сложат три отвратни диагнози, и ще се паникьосат от тях
С това Популе и аз току що плюх кафе в ранни зори. Чудя се как би определила моя съпруг, който обича да готви и се радва да приготвя и прости манджи и засукани ястия...за още по-голяма моя радост, защото за мен не е удоволствие и готвя само по задължение, когато той не може.
На мен сега малко ми се плаче, защото свекървата е на гости от 3 дни и откакто я познавам, за пръв път ми се иска да я натоваря на самолета и да я пратя обратно. Аз съм споменавала в други постове, с чисто сърце, че винаги е била деликатна и разбрана, и въпреки, че ме е ядосвала с изцепки (люлеещият се стол за Коледа, например), никога не ми се е месила в семейството и общо взето винаги сме се уважавали. Пък и живее на другия край на Америка и я се видим веднъж в годината, я не. Обаче последната година сякаш изведнъж се състари и много се промени. От първия ден тук - обядваме, слагам малката да спи и се приготвям да поработя. Обаче офисът ми е до спалните, в задната част на къщата. Понякога имам телефонни разговори, понякога има неща/действия, които са шумни - върша си ги в предната половина на къщата. Свекървата си полягва на дивана в хола. Аз любезно обяснявам и казвам - моля, отиди си почини в спалнята; аз имам работа, а и леглото е по-удобно. А, аз няма да спя, не се притеснявай от мен. Пет минути по-късно хърка страховито, а аз не мога да си чуя мислите, камо ли да водя телефонни разговори. Става ми едно такова нервно, но си намирам работа в офиса, влача бумаги в градината и там говоря по телефона. Вечерта казвам на мъжа ми, той веднага - майко, не искам да спиш на дивана, не е хубаво за гърба ти, а и на жената й е по-удобно спящите да са в спалните. Добре, няма проблеми. Втория ден - обядваме, нося детето до леглото й, свекървата се изпъва на дивана. Аз пак - много моля, отиди почини в спалнята, нали обеща на сина си...Аз не спя бре, върши си работата. Ами не мога да си върша работата. ОК, ама обясни ми точно какво ще правиш. Обяснявам. Няколко пъти, ‘щото има последващи въпроси. Добре, аз от ей тук ще те гледам. Пет минути по-късно дъскорезницата се задейства. Вечерта пак казвам на сина й, той пак я моли, всичко е ОК. Третия ден, дежа вю. Никога не е била такава, хора, направо не знам къде да се дяна от безсилие. Мъчно ми е за нея, яд ме е от нея, пфууууу, изпуснах парата.
На мен сега малко ми се плаче, защото свекървата е на гости от 3 дни и откакто я познавам, за пръв път ми се иска да я натоваря на самолета и да я пратя обратно. Аз съм споменавала в други постове, с чисто сърце, че винаги е била деликатна и разбрана, и въпреки, че ме е ядосвала с изцепки (люлеещият се стол за Коледа, например), никога не ми се е месила в семейството и общо взето винаги сме се уважавали. Пък и живее на другия край на Америка и я се видим веднъж в годината, я не. Обаче последната година сякаш изведнъж се състари и много се промени. От първия ден тук - обядваме, слагам малката да спи и се приготвям да поработя. Обаче офисът ми е до спалните, в задната част на къщата. Понякога имам телефонни разговори, понякога има неща/действия, които са шумни - върша си ги в предната половина на къщата. Свекървата си полягва на дивана в хола. Аз любезно обяснявам и казвам - моля, отиди си почини в спалнята; аз имам работа, а и леглото е по-удобно. А, аз няма да спя, не се притеснявай от мен. Пет минути по-късно хърка страховито, а аз не мога да си чуя мислите, камо ли да водя телефонни разговори. Става ми едно такова нервно, но си намирам работа в офиса, влача бумаги в градината и там говоря по телефона. Вечерта казвам на мъжа ми, той веднага - майко, не искам да спиш на дивана, не е хубаво за гърба ти, а и на жената й е по-удобно спящите да са в спалните. Добре, няма проблеми. Втория ден - обядваме, нося детето до леглото й, свекървата се изпъва на дивана. Аз пак - много моля, отиди почини в спалнята, нали обеща на сина си...Аз не спя бре, върши си работата. Ами не мога да си върша работата. ОК, ама обясни ми точно какво ще правиш. Обяснявам. Няколко пъти, ‘щото има последващи въпроси. Добре, аз от ей тук ще те гледам. Пет минути по-късно дъскорезницата се задейства. Вечерта пак казвам на сина й, той пак я моли, всичко е ОК. Третия ден, дежа вю. Никога не е била такава, хора, направо не знам къде да се дяна от безсилие. Мъчно ми е за нея, яд ме е от нея, пфууууу, изпуснах парата.
Тя знае, че хърка - тъкмо вчера се смееше и ни обясняваше, че посред нощ събудила сама себе си с гръмогласното си хъркане. После станала и надникнала в нашата спалня и в тази на детето, да провери дали и нас е събудила. Мъжът ми леко позеленя като чу, защото точно тази нощ заспал гол и отвит.
Същинският проблем не е, че спи на дивана, а че не чува какво я молим и, че от разумна жена, която винаги се е съобразявала се е превърнала в такава, която не можем да познаем.
Същинският проблем не е, че спи на дивана, а че не чува какво я молим и, че от разумна жена, която винаги се е съобразявала се е превърнала в такава, която не можем да познаем.
Същинският проблем не е, че спи на дивана, а че не чува какво я молим и, че от разумна жена, която винаги се е съобразявала се е превърнала в такава, която не можем да познаем.
Скрит текст:
Старост-нерадост е проблемът. Изкукуригват и това е.
Същинският проблем не е, че спи на дивана, а че не чува какво я молим и, че от разумна жена, която винаги се е съобразявала се е превърнала в такава, която не можем да познаем.
Дъртизъм. Ако не е това, друго ще е.
Лошото е, че и нас това ни чака (ако доживеем, де).
Дълго ли ще стои?
Ще стои две седмици и половина. Дъртизъм е, да, и аз все си казвам, че няма така да изкукуригам, ама най-вероятно се самозалъгвам.
Обаче...урааааа...обядвахме, тя се излегна на дивана и каза - уууу, днес много горещо и страшна жега влиза (вярно е, че холът е най-топлата стая, защото имаме огромен прозорец и стъклена врата към двора и дори със завеси и т.н., температурата е по-висока). Аз й казах - ами, твоята спалня е хладна и тъмна. Тя - а, може пък да пробвам там да поспя, вместо на дивана. Страхотна идея! Ето, сега си хърка на воля на затворена врата, детето спи, аз си работя, животът отново е прекрасен и всички се обичаме.
Добре, че след като си тръгне ние отиваме на дългоочаквана ваканция, а и като пописах тук видях хумора в цялата ситуация и вече не ме е яд толкова.
Обаче...урааааа...обядвахме, тя се излегна на дивана и каза - уууу, днес много горещо и страшна жега влиза (вярно е, че холът е най-топлата стая, защото имаме огромен прозорец и стъклена врата към двора и дори със завеси и т.н., температурата е по-висока). Аз й казах - ами, твоята спалня е хладна и тъмна. Тя - а, може пък да пробвам там да поспя, вместо на дивана. Страхотна идея! Ето, сега си хърка на воля на затворена врата, детето спи, аз си работя, животът отново е прекрасен и всички се обичаме.
Добре, че след като си тръгне ние отиваме на дългоочаквана ваканция, а и като пописах тук видях хумора в цялата ситуация и вече не ме е яд толкова.
От 20 минути чета последните 20 страници и не вдявам какъв е проблема. Два пъти ги минах и пак не вдявам.
Мъж ми си се чува с майка си колкото пъти и когато иска. Даже и не знам кога и как. Не мога да си представя да седна да се обяснявам с него защо говори с майка си. То даже въпроса "Защо говориш с майка си всеки ден?" е извратен. Ми като иска да говори ще говори това си е тяхна работа. Отношенията майка -син не са моя работа.
То да те е страх да говориш с майка си вече. По - добре с любовница.
Мъж ми си се чува с майка си колкото пъти и когато иска. Даже и не знам кога и как. Не мога да си представя да седна да се обяснявам с него защо говори с майка си. То даже въпроса "Защо говориш с майка си всеки ден?" е извратен. Ми като иска да говори ще говори това си е тяхна работа. Отношенията майка -син не са моя работа.
То да те е страх да говориш с майка си вече. По - добре с любовница.