Това прекарал от ,,прекарал си целия си съзнателен живот с някого,, първоначално го прочетох като ,,прецакал,, и трябва да призная, че звучи по-точно в случая 
- Публикувана: 14 авг. 2019, 10:09 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2019, 20:40 ч.
Развод на 50
Аз знам какво искам! Аз отидох при адвоката. И знам какво не искам. Не искам да прекарам остатъка от живота си така. Преди време заминах в чужбина. Уж, за да го стресна. Но на човека така му хареса още повече. А, аз се оказах в позицията на бягащия от проблемите. Та сега реших да ме отлагам повече. Толкова години изгубих в напразни надежди, че ще се вразуми. И аз съжалявам, че не го направих по-рано - до сега щях да съм забравила! Сега, като се върна назад отчитам компромисите за голяма грешка. Но тогава, в началото.... Беше ме страх как ще реагира детето (тогава тийнейджърка), дали ще мога сама да я изуча; свекърва ми ми пилеше всеки ден - всички са такива, по-добър няма да намериш; майка ми (остана вдовица от млада и не се омъжи, отгледа ни сам-сама) - като мен ли искаш да си......
Това прекарал от ,,прекарал си целия си съзнателен живот с някого,, първоначално го прочетох като ,,прецакал,, и трябва да призная, че звучи по-точно в случая
ами така си е на практика!
Гледай, първо нямате 10 години още, може и 20, и 30, a защо не и 40 да имате още.
Аз се ожених много рано и сега се вижда, че няма да сме заедно след като децата пораснат. Просто разлики в характерите.
Сигурно е много трудно, но опитайте да се успокойте. Ти ще намериш нещо, пръчове колкото искаш.
Аз се ожених много рано и сега се вижда, че няма да сме заедно след като децата пораснат. Просто разлики в характерите.
Сигурно е много трудно, но опитайте да се успокойте. Ти ще намериш нещо, пръчове колкото искаш.
Колкото и да е сигурен човек в решението си, има моменти, в който те обвзема чувство на безтегловност. Не знам дали само при мен е така или с всички. Момичета, да задраскаш 28 години не е лесно. Прекарал си целия си съзнателен живот с някого. Не е ли нормално да си уплашен?
Пирожка, щом сте се решили на тази стъпка значи е било време нещата да се променят. Живота ви да се промени.
Това, което ми направи впечатление, е че се страхувате от самота. Тук се сещам за едно клише, което е много подходящо - Човек може да е сам, но да не е самотен, а може да е сред много хора и да е самотен. Всичко е до психологическата нагласа и начина, по който възприемаме света около нас.
Пирожка, ако можеш, прескачай Дренка, тя ако не обясни на поне трима човека на ден какви бъзливци са, вечер не може да легне да спи спокойно 
Иначе: разбирам те идеално, аз се разведох на половината на твоя брачен стаж и въпреки това имах страхове и притеснения и всичко. НО, нямах колебания, че с този човек не мога да живея добре. Мисли си само за това, няма значение какво ще се случи от тук нататък, важното е, че няма да живееш с кофти партньор.
А аз съм убедена, на сто процента, че момента, в който успееш да се оттървеш от него (не само физически обаче, и в главата си, и в общуването ви), ще разцъфтиш. Просто живеенето с кофти партньор се отразява толкова зле на душата, че след това сякаш се вдига пелена.
Отгледали сте си детето, така че няма да се налага да се виждате и да си общувате по никакъв повод, така че, запуши си ушите за глупостите, които ти говори, и смело напред.
И да, напълно е възможно да останеш сама и да нямаш друг партньор. Но дали това е по-лошо от това да живееш със сегашния? Надали.
Иначе: разбирам те идеално, аз се разведох на половината на твоя брачен стаж и въпреки това имах страхове и притеснения и всичко. НО, нямах колебания, че с този човек не мога да живея добре. Мисли си само за това, няма значение какво ще се случи от тук нататък, важното е, че няма да живееш с кофти партньор.
А аз съм убедена, на сто процента, че момента, в който успееш да се оттървеш от него (не само физически обаче, и в главата си, и в общуването ви), ще разцъфтиш. Просто живеенето с кофти партньор се отразява толкова зле на душата, че след това сякаш се вдига пелена.
Отгледали сте си детето, така че няма да се налага да се виждате и да си общувате по никакъв повод, така че, запуши си ушите за глупостите, които ти говори, и смело напред.
И да, напълно е възможно да останеш сама и да нямаш друг партньор. Но дали това е по-лошо от това да живееш със сегашния? Надали.
Много малко му трябва на страхливия - да го сплашат, че ще умре сам.
Що не вземеш да се откажеш, и без това не си убедена в решението?
Що не вземеш да се откажеш, и без това не си убедена в решението?
Дренка, много лесно е да слагаш етикети! Нищо не знаеш за мен за да ме наричаш "страхлива". Хората, около мен знаят и ми се възхищават и ми казват - аз на твое място нямаше да се справя!
По-добре не коментирайте, вместо да нападате! В такъв момент всеки се нуждае от подкрепа. Упреците и обидите ги задръжте за себе си. Всеки дава това, което носи в себе си!
Явно, друго мнение, освен своето и то да ти припяват в съгласие, не търпиш.
Ама не може хем да не го искаш, хем да те е страх от самотата, и то, забележи, той да не се окажел прав.
Бреййй, не можело. И що да не може? Понеже всичко е черно или бяло ли, и нюанси няма?
Никакво противоречие няма в това да не искаш повече да живееш с един мъж и едновременно с това да те е страх, че ще остарееш сама, ама никакво.
Ритането на падналия в този форум напоследък се вдига на едно качествено ново ниво и за жалост става все по-неприятно място за четене.
Не всички сме войници и не всички можем да изкомандваме чувствата си. Ако не можете да кажете добра дума на страдаща душа, толкова ли е трудно просто нищо да не казвате, честно.
Каква е целта?
Майка ми се разведе на 55. В началото ѝ беше трудно - вече пораснали деца с гаджета, приятелки със семейства... Не искаше да ни бъде в тежест, когато се чувстваше самотна... Започна да ходи на екскурзии, на санаториуми, намери си нови хобита. Срещна нови хора, направи нови приятелства... Започнаха едни гостувания на дами в други градове, излизания. След години се почви нов мъж в живота ѝ.
И сега е щастлива и изглежда прекрасно
Така, че - не се съмнявай в преценката си, не се примирявай с отровно присъствие, само защото ще "останеш сама". Всъщност, как ще се развие животът ти, зависи само от теб.
И сега е щастлива и изглежда прекрасно
Така, че - не се съмнявай в преценката си, не се примирявай с отровно присъствие, само защото ще "останеш сама". Всъщност, как ще се развие животът ти, зависи само от теб.
Препоръчани теми