Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 24

Чл.1 (1)  Човек се ражда уморен и живее, за да си почива.
 (2) В случай, че не си почива достатъчно – умира за да си почине окончателно. В този случай, същия занапред се нарича „починал”.
 (3) Ако случайно погине без време, явно е бил уморен, както следва:
 1. прекалено уморен за да се роди жив;
 2. роден жив, но прекалено уморен от раждането за да живее още.
 
 Чл.2. (1) Обичай кревата, така както обичаш себе си.
 (2) Ако това не те затруднява особено, обичай и тоя/тая, с която делиш кревата.
 (3) Ако това те затруднява, просто дели кревата – тоя/тая има все някой, който да го/я обича.
 (4) В случай, че те мързи да обичаш и кревата и себе си, самообичай се постоянно и не мисли за кревата.
 
 Чл.3. (1) Ако видиш някой да си почива, помогни му.
 (2) Ако те мързи да му помогнеш, поне му дай акъл как да си почива ефективно.
 (3) Ако даването на акъл те затруднява, дори не се напъвай. Напъването изморява, а при липса на акъл - в повечето случаи убива.
 
 Чл.4. (1) Почивай през деня, за да можеш да спиш вечерта.
 (2) Ако можеш да спиш и през деня, почивката ти ще бъде двойна.
 (3) Ако си нощна птица – спи през деня, а нощта си почивай.
 
 Чл.5. (1) Работата е свещена, не я докосвай!
 (2) Алинея 1 не се прилага само ако не става въпрос за „оная ти” работа.
 (3) Чуждата работа – кучета я яли, така че за нея се прилага алинея 1. Освен ако чак пък толкова ти се иска да я докоснеш.
 
 Чл.6. (1) Онова, което можеш да направиш утре, не го върши днес.
 (2) А когато утре стане днес се прилага алинея 1.
 (3) За другиден се прилага чл.1, ал.1 от закона.
 
 Чл.7. Работи възможно по-малко и не прави това, което трябва да направи друг.
 (1) Винаги си на далавера, ако в случая е приложим чл. 5, ал.1.
 (2) Никога не забравяй чл. 4.
 
 Чл.8. (1) Бъди спокоен, никой не е умрял от почивка.
 (2) Ако е умрял, то е било в хипотезите на чл.1, ал.3.
 (3) Ако не си спокоен, първо си почини. След това пак прочети чл.1.
 
 Чл.9. (1) Когато изпиташ желание за работа, седни и изчакай да ти мине.
 (2) След като ти мине, прилагай хипотезите на чл. 5, или ако не е възможно – чл. 6
 (3) Ако не можеш да приложиш ал.2, провери дали не е възможно да се приложи чл. 7.
 
 Чл.10. (1) Щом работата е здраве, нека работят болнавите.
 (2) Ако работата беше здраве, замисли се защо всеки иска да ти е шеф.

Преди 10-ина години бях член на избирателната комисия в моето село. От глупост се съгласих да участвам, заемайки длъжността на листоповдигач в кметските избори – аз съм човекът, който мести хартията от процепа на урната (доста престижен пост). Кандидати са настоящият кмет (досега 5 мандата от 5 различни партии), докторът и един учител. Сутринта отваряме секцията в детската градина с един час закъснение, защото спешно трябваше да пием кафе отвън. Взимаме книжата – всеки със задачите си (половин час старателно подготвям листа си, който след малко изгубвам). Ето го и първия избирател – бай Добри. Влиза с подаръчен комплект, който е получил на входа от жената на кмета – ракия, овчи суджук, два литра нафта, пакет захар. Носи бюлетината, а председателят на комисията я разгръща, за да провери (както е по закон) дали е попълнена правилно. Гласът е допуснат. Минават още двайсетина човека на същия принцип. Застъпниците на доктора и учителя протестират, но са обвинени в изборна манипулация, подават се жалби срещу тях и са изгонени съвсем справедливо. Пристига кметът. Той има право да гласува с три бюлетини – всеки го знае (после идва отново и гласува още четири пъти – с фалшива лична карта, с личната карта на починалата си баба, с картата за БДЖ на внука си и с образеца, закачен пред секцията). Човек вижда несправедливостите, но когато е на държавна работа и останалите са съгласни, просто спира да му пука. Не се оправдавам, а осъзнавам грешката си. Идва докторът. Той е в комбина с кмета и го играе опозиция (естествено, гласува за него от страх да не обърка постановката). Ето го и учителя със семейството си. Виж ти – нямало го в списъка, а той цял живот си е бил тук, на село. Все пак синът и жена му успяват да дадат своя вот, като краищата на бюлетините им скришом са маркирани с лютеница. Обед е. Лелята на кмета носи гъсто червено вино, топъл хляб и от овчия суджук. Почва веселба. Секретарката реже мезета връз изборните протоколи, отварят се туршии, хвърчат баници, леят се бира, вино и ракия, играем хоро... Единодушно взимаме решение, че в секцията може да се пуши (едва ли ще навредим на детската градина). Гърми музика от стар касетофон, настава лудница – мъртвопиян гласоподавател се опитва да упражни вота си с половин кюфте, тъпчейки го в урната, полицаят оножда наблюдателка в нужника, председателят на комисията и една членка ма’ат гюбеци в средата на секцията, няколко бабички са изгубили внучетата си в суматохата, а аз бия двама гласуващи, дето по-миналата година излъгаха майка с дървата. Смрачава се и затваряме секцията – какво, като има хора, пътували по 400 километра, за да гласуват, на тях кой им гледа животните!? Отваряме урната, а оттам, освен бюлетините, изпадат и онова половин кюфте, малко портокалови обелки, седем фаса и няколко шепи слънчогледови шлюпки. Време е да броим (белязаните бюлетини отиват в коша) – 319 за настоящия кмет (кюфтето го признаваме като действителна бюлетина с глас за кмета), 110 за доктора, 15 недействителни, един глас за учителя. Всички ме гледат укорително, разбирайки, че този единствен глас е моят, но не казват нищо, за да не им разкривя муцуните. И не се изтъквам – аз също съм виновен за тази пародия. Така е на село – всичко зависи от кмета: ще стигне ли канализацията по някой европроект до теб, ще ти откраднат ли овцете, ще имаш ли улично осветление, ще назначат ли твой роднина в общината... Без доктор не можеш и не бива да си в лоши отношения с него. Остава клетият учител...