Снимки – спомени от близко и далечно минало

Тази я преиздадоха преди 10 години, имам новото издание, заедно с тази и тази

А аз на индийските приказки. Много различни и далечни като култура, за която тогава нямаше къде /поне аз като дете/ да почерпя информация. Преди време даже ги видях преиздадени и сега ме е яд, че не си ги купих.

Африканските и индийските приказки се продават и в момента. Преиздадени са, със същите илюстрации. Аз си взех африканските съвсем наскоро, точно защото помнех илюстрациите от дете.
Друга любима ми беше една адаптирана версия с илюстрации на Дейвид Копърфийлд. Нея все още не са я преиздали обаче.

Мисля, че имам старата на Дейвид Копърфийлд. Ще погледна довечера и ще я снимам, ако я открия

И новото издание на "Индийски приказки" си купих.

вижте линка, който пуснах
https://bg-mam.ma/p/1138173/45178516

Издателство Миранда има доста преиздадени книги от тези с хубавите илюстрации.

https://miranda.bg/products/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b8/

st. Dobri ме е изпреварила.

От моята колекция.

Имах всички показани от The Third + Индийски приказки и много други с красиви илюстрации! Родителите ми ги раздадоха на роднински деца през годините и никога не ги върнаха. Някои бих купила отново само заради илюстрациите.

Обичах книжарници като дете (все още обичам). Редовно влизах в най-близката. В местната библиотека също много обичах да ходя и сама си извадих карта може би в 3 клас. Поне от този момент са ми спомените. И досега, където и да съм се местила, едно от първите места, които посещавам, е библиотеката.

Някой случайно да пази една сгъваема книжка за Хензел и Гретел? Някъде края на 70те? Чешки автор и илюстратор, А4 размер. Още са ми пред очите ужасяващите дървета в гората през нощта и захарната къщичка. За съжаление моята книжка се изгуби…също бременските музиканти и грозното патенце имаха страхотни илюстрации. Както казваше един роднина художник - днешните илюстратори ( като цяло), “ ряпа да ядат”.

Е то и тогава имаше некадърни илюстратори. Ето този Любен Зидаров беше "творил" в маса книги. Сигурно е бил някакъв връзкар за да го наемат и да пълни книгите с грозотиите си.

То май е до стил. Аз също харесвам по-реалистичните и ме изумява един Куентин Блейк, който илюстрира Роал Даал. Не ми допада, но явно има почитатели.

Аз, случайно, по повод на една друга тема си спомних първите ми изработени пари.
Сутрин ставаш в три към 4 трябваше да се класирам за това нещо

Не  е същото сигурно като марка, но никога няма да забравя миризмата му на кожа от седалките, пепелта, която влизаше от отворените прозорци от предишният превоз, и двигателят, който аха, всеки момент ще гръмне.
Интересното е, че миризмата му помня, но съм била в полуспящио състояние.
А изтървеш ли го- половин надник, или ходене за без пари на днешен език.
Не гръмна, нищо не се случи, аз по непонятно за мен причини се бях писала само и единствено първа смяна.
А като свършехме, щот не бях само аз не чакахме автобусчето, а се прибираме пеша. Не-за-бра-ви-мо! Това е за отделна тема. 🤣
Изработвах  си  за дънки Rifle, не знам тогава колко са били но майка рече и отсече-изкарваш 100 лв. даваш ми ги и са твои. Каза ми го, когато ги мерих в Кореком.
И никога няма да забравя момента, когато ѝ дадох парите. Тя ми каза изчакай, отиде някъде, май до съседката и ми даде същите дънки, малко ми ми бяха отеснели, но радостта няма как да я опиша, износих ги, разбира се.
А  парите, които съм си изкарала не ги взе, а ме предупреди да си купя нещо смислено с тях. Да, купих си най-скъпите кожени ботуши.
Не помня производител, но от някакъв магазин на Витоша, булеварда.
Много смислено, няма що, но бяха кожени и като студентка ги носех па макар и демоде.
Ама тя тогава модата се движеше с 10 г. назад, та да приемем, че е било смислено, щом имаше хора, които ботуша са ми забелязали, преди мен самата.

Докато сте на тема Зидаров, и аз не го харесвах. Ето една от малкото книги, които е при мен. Това как е илюстрация за деца?

На Витошка беше фирменият магазин на Пирин. С прекрасни неща на витрината и малко неща вътре. Помня, че веднъж редяха витрината и толкова ми харесаха едни бели кожени ботушки, че започнах да се тръшкам на аранжорката да ми ги даде. Тя каза, че не може, трябва да ги сложи на витрината, но ми поиска телефона и обеща да ми се обади, когато получат такива в магазина. И наистина ми звънна и така се сдобих със заветните ботушки. Помня и едно кожено палто на витрината, което при всички положения е било далече от финансовите ми възможности, но за мен беше синоним на лукс, мислех, че е визон.  Сега, когато съм по-ориентирана в кожите си давам сметка, че е било сребърна лисица.
И накрая за приказките - всички, за които пишете ги имах, никой не написа за приказките на Вилхелм Хауф, които също много харесвах. И аз много се ядосвах на илюстрациите на Любен Зидаров. Хич не ми харесваха като дете.