Снимки – спомени от близко и далечно минало

Цар Фердинанд с други крале


Никола Тесла


Фред Астер


Истинският Мулен Руж


Истински модели позират в сграда, определена за разрушаване


Снимките са от тази статия, има и други интересни https://www.familyandpets.com/fast-gallery/rare-historical-photo … 86480393&ac=4

Покрай изборите си ходих до родния апартамент и рових из снимките там с намерение да открия една определена - за темата, разбира се. На нея е майка ми с мен и брат ми в началото на пловдивската главна, зад гърба и се вижда бившата руска книжарница с надпис "Дом на съветската книга" и плакат: "9.IХ.1979 - 35 години възход". Не я намерих (брат ми беше взел преди години част от снимките у нас да ги дигитализира, ще го питам), но попаднах на албум със снимки от 20-те докъм 50-те години на века - от семейството на баща ми. Албума никога не го бях виждала и голяма част от снимките - също. На част от тях не мога да разпозная никого, за част не е ясно дори къде и приблизително кога са правени, по какъв повод - нищо. Ама нищо. Та да кажа: надпишете си старите хартиени снимки, докато още са (сте) живи онези, които знаят кой е на тях. Аз съвсем сериозно мисля да го направя някой ден с моите снимки. На внуците ни може и да не им пука, но не се знае.

Качвам няколко.

Човекът с мустаците (живият) според мен е прадядо ми, починал 1940. Човекът на паметника държи граната, поне предполагам, че е граната, не им разбирам. Кучето от паметника е злобно озъбено. В чия чест е паметникът, къде е, още ли е там - никаква представа.

В оня период жените явно са имали табиет да се снимат с носии. На тази снимка мъжът отдясно е дядо ми. Баба ми я няма (освен ако не е тази отзад вляво, лицето не е много ясно), но има други снимки, на които и тя е с носия.

Неочаквана снимка на войници с каски в окоп. Със стрелка е означен един, вероятно същият ми прадядо, военен с нисък чин, фелдфебел, или пък някой друг. Имаше и други снимки на мъже с униформи и пушки. Макар че това поколение са ходили на война, двете балкански и ПСВ, предполагам, че това са снимки от казарма и учения. Понеже на война едва ли има кой да те снима така, че и снимка да ти даде после.

Булка и младоженец. Не са баба ми и дядо ми, нямам представа кои са. Възможно е булката да е някоя от двете сестри на дядо ми (едната починала не много време след сватбата си) или младоженецът да е брат му. Брата и сестрата на баба ми ги познавах. Имахме вкъщи и сватбен портрет на баба ми и дядо ми, баба ми също с такова було.

Снимка на клас с табелка "IV б отделение" (или в, не се чете). Не пише училище, година и т.н. Имаше подобна и на пети "в" клас (отговаря на девети сега), пак с табелка. Мисля, че едно от момчетата долу до табелката е баща ми, с тъмното сако, но не мога да бъда сигурна.

Защо ги няма булката и младоженецът?
И аз имам някои стари снимки, на която жените и мъжете са в конфигурация като на втората снимка. Жени в средата, мъжете полегнали. Явно е било модерна позиция за снимка.

Пони, пропуснала го бях.
Да, има определени пози и места, които са били често срещани в даден период. Не е същото, но се сещам, че един вагон хора от моето поколение от Пловдив имаме бебешки и детски снимки в едно и също фото, до една и съща завеса, с една и съща топка или кукла.

Сигурна съм, че и аз имам същата.

Страхотна снимка е на булката и младоженецът. Прилича на картичка, много са хубави.
Прави ми впечатление колко щастливи и засмяни са децата на снимката. Ако е правена в днешно време, сигурно щяха да се мръщят.

Магдена,
Снимката на дядо ти с паметника да не е в някой граничен град? Заради кучето си мисля, че е паметник на граничари.

И на мен ми стана интересно и пуснах търсене на "паметник на грсничар с куче", но не ми излезе тоя паметник. Може да не е в България.

Паметникът определено е в България. Ето снимка на български граничар от 1927 г.



Това е граничар от западната граница.



Ето още една, на която са със същите униформи.



Магдена да каже от кой край на България е родът й.

И баща ми е бил граничар като войник. Защо не съм го питала за някои истории? Натъжих се...

попаднах на снимката случайно. 


в историята, която учехме навремето се твърдеше, че българската армия никога не е губила битка и никога не е печелила война. заради смелата ни армия и слабите ни политици и дипломати.
и че никога не сме губили знаме.
оказва се, че не е точно така.

не намерих повече информация.

от тук

Българско бойно знаме наистина не е пленявано. Не всяко пленено знаме е ценна плячка. В общото понятие "знаме" влизат и такива дреболии като вимпел,щандарти и тем подобни. По-голямата част от знамената нямат ценността на същински бойни знамена. По принцип бойни са знамената на по-големи военни части,от полк нагоре. И най-вече - ценността на плененото знаме иде оттам,че то се предава заедно със сабята на командира при пленяването на съответната военна част. И логично следва,че е от значение пленяването на голяма част,а не на някой готвач на полк,сложил в джоба си знамето. Следователно останалите "знамена" пак са трофеи,но в категорията:пушка,кама,каска,раница,запалка,джезве и т.н.

Първо, това не е снимка, а картина, рисувана от грък - демек вражеска пропаганда по времето на Първата световна война.
Второ, българската армия не се е сражавала в Белгия през Първата световна война.
Трето, за пленено знаме се говори, когато е взето в бой, а не откраднато отнякъде, какъвто вероятно е случаят.
Между другото гръцките музеи са пълни с български знамена, плячкосани от разни български училища и читалища на тяхна територия, за които гърците твърдят, че били "пленени", но това няма как да е така, защото историята много добре помни какво се е случвало по време на битките между двете армии.

Битка сме губили. Знаме, доколкото знам, наистина не е пленявано. Нямам представа доколко е важно символичното значение на това със знамената.
А горното е картина. Явно чужда, вероятно гръцка, както се каза преди мен.
И аз не знам да сме воювали в Белгия, но не съм добре запозната с военната ни история. Също не знам какво би правило българско знаме при германски части, нямам познания в тази насока.

____

Артемис, от Кюстендилско и Радомирско е родът ми (този на баща ми), но към времето на снимките вероятно са живеели в София вече, в Коньовица.
Паметникът вероятно е в България, да - моята "логика" беше, че хората по времето на прадядо ми не са се скъсвали да ходят на екскурзии в чужбина като сега. А граничарят (ако е граничар човекът с кучето) наистина е с навуща, каквито се срещат и у нас. Но Гугъл не ми намери нищо за такъв паметник.
Прадядо ми е починал през 1940 на ненавършени 60 години, тук е видимо не много млад, така че вероятно от 30-те или 20-те години е снимката.

и на мен ми мина през ума за вражеска пропаганда и гръцката връзка, но като прочетох, че са наградили войника с медал за бойни заслуги реших, че е факт.