Снимки – спомени от близко и далечно минало

Мерси, ушите ми пламнаха. Дала съм линк. Търся инфо за Св. св. Константин и Елена, че наближава и розоварните. Предстои по-нататък.
Ето още една да не е гол пост

Намерих статията аз, много е интересна.
То е ясно, че щом Варна е пристанище на Шумен, трябва да пътуват омнибуси към Шумен.

http://ref.blog.libvar.bg/2018/03/29/dyavolskata-kola-po-varnenskite-ulitsi/

Спалня за камериерки, Англия, 1843г.

Абе бая висока ми изглежда.

Тала е, но явно е лесна за качване.

Много е компактна тази спалня. Страхотна снимка!

на днешния ден си отиде един голям човек.
отиде си, както живя - сам и неразбран.
и все така неразбран си остава - недолюбван преди, защото пише срещу властта, избутван и забравян сега - защото писал за постиженията на миналата власт.
не уцелил нито времето, нито държавата...
харесван от младите, но това състояние е преходно.



лятото посетихме Димитровград. исках да видя града, изграден на празно поле, изграден с доброволния труд на млади хора - най-младият град.
бях чувала и чела, че някои от строителите му са се върнали за да изживеят последните си дни там, където завинаги е останал младежкият им устрем и дръзновение.
оказа се вярно - там са. което пък повдига средната възраст на града и вече не е най-младият град в България.
видяхме ги в парка, седяхме до тях на масите в кафетата, слушахме спомените им, разказвани може би милиони пъти, и споровете им кое точно как е било и кой точно какъв пост е заемал, което сигурно също е обсъждано милиони пъти.
разгледахме музея на бригадирското движение - интересно място.
а точно пред него, наплощада, имаше аранжирана алея на поета. като пана бяха представени факсимилета на страниците на бележника му, включително и последните писма.
за Горинич младши това беше първото запознаване с Пеньо Пенев.
трудно ми беше да му обясня защо някой с такива интересни стихове може да бъде смачкан до степен да прекъсне сам живота си.
Наздраве!

https://www.bnt.bg/bg/a/istoriyata-na-poeta-peno-penev

това очевидно е предшественика на капсул хотелите в Япония.

Или на детска стая в новото строителство.

Добри, Добри...
прекрасно си го написала!:rose:
Димитровград е бил концентрация на идеалисти, които оформят и характера на населението му години след това. Хората бяха различни, прогресивни, склонни да се притекат веднага на помощ, лишени от еснафското мислене характерно за малките стари градчета...само най-добри дълбоки спомени мога да напиша.

А Пеньо Пенев е толкова неоценен поет наистина, нито по времето, в което е бил жив и актуален, нито по-късно, когато ползваха само патоса на вярата му в новия строй, нито сега, когато вече е тотално в забвение именно заради тая младежка вяра в невъзможната утопия комунизъм. А той има стихове за всичко - за любовта, за предателството, за идеалите, особено ми харесват онези посветени на дребнотемието, на изгубените в бита хора, които забравят да погледнат небето покрай лучения дъх и тотомания..

*...Вий, хлебоеди, слушайте!
И аз съм хлебоед загрижен за цената на брашното;
и аз търча за лук и зеле и вардя в магазина своя ред,
следя и аз тиража на спорт-тото.
Но смелите мечти, възвишените цели
нима са в зелето и печелившия билет?
Да гледаш в седмицата два-три пъти мач,
да тръпнеш цял, че можел някой си играч
и с левия, и с десния си крак да ритне топката така и еди-как -
в това ли са високите стремежи, идеалите?
Това ли е на времето голямото вълнение?
Не с тоя лучен дъх и тотомания ти,
мое мъдро, мое храбро поколение,
изграждаше заводите,
централите
и белите грамадни здания!......*

   и болката след любов:

*...Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!...........*

Нямало е просто как да остане жив с идеалите си, когато е виждал как се проваля мощно изначално добрата идея за този свят. Просто защото е утопия. Но поне тази идея е сътворила Димитровград и прекрасната поезия.

Виктория Бекъм, 1992 г.
Снимка: Джоф Марчънт

И може би най-известното му, но за мен най-хубаво стихотворение

ПЪТЕКА

Пеньо Пенев е имал много лични проблеми, постоянно го е търсела милицията, жена му непрекъснато е пускала жалби, че не е плащал издръжка за детето. Бях чела преди време нещо като негови дневници и спомени на негови приятели. Викали са го редовно от комсомола да дава обяснения за това и за пиенето.Баща ми навремето имаше един кожен тефтер със спомени и стихове, и на първа страница беше написано неговото:
Не мечтая безсмъртие и пътища леки,
а ватенка топла за зимния ден.
Безсмъртно нека остане навеки
построеното тук от мен.
Бях в прогимназията, баща ми имаше и стихосбирката му и я изчетох цялата, беше различен.

имал е стихове за публикуване, стихове за приятели, за маса и за тефтера - като всеки поет.
на постерите пред музея имаше една страничка - толкова много поправки, толкова сменени думи... сякаш беше писал три стихотворения.
от непубликуваните.

***
пиян ли? не! сега започвам.
но сядай, не ставай дете!
виното мъката убива.
аз пия. защо ли? не знам.
почакай, сега се досетих
аз имах девойка от плам
на днешната дата родена.
аз имах, но вече я нямам,
тъй както днес имам пари,
а утре ще търся назаем...
***

Рядка цветна снимка на Ал Капоне, свири на банджо в затвора (1930-те години)

Погребението на сътрудника на Ал Капоне, Франки Йейл в Бруклин Ню Йорк, 1928 г.