Ох “Всяка неделя” я свързвам с къпане 😂 В нас сигурно е било студено и наще започваха едно палене на нафтови печки, лъчове и всичко което може да се включи, мъкнене на легени, кофи, лейки.. Майка ми ме изкъпваше на фона на Кворкян и ме инсталираше с една хавлийка с качулче точно на време за Пинко или патето яке. В най-лошия случай на щъркелите на “аз съм сънчо” 😂
- Публикувана: 26 авг. 2019, 00:51 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2022, 11:50 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало
Две различни, но много любими предавания за мен бяха Всяка неделя, а преди нея "Атлас". Нищо общо, освен, че неделята се е изтърколила и от утре трябва да се ходи на училище. Във всяка неделя обичах да гледам интервюта с артисти, да научавам нещо за живота им. По същото време у дома се получаваха списания, много любимо ми беше филмови новини.
А детските? Аз много обичах" Картинна галерия" , не зная докога е просъществувало. Дори си фантазирах, че ще уча в училище с рисуване(в нашия град нямаше по това време) От най-ранното детство-Славейче. От руските вестници Крокодил, макар че към онзи момент не всичко разбирах.
Списание Пламъче много харесвах аз. Иначе телевизия не обичах да гледам и много се ядосвах, когато братовчедките ни дойдеха на гости и се исталираха пред телевизора. Аз обичах да слушам радио, в тийн годините Неделя 88, 89 и т.н., Пулсиращи ноти и останалите, които вървяха вечер по Хоризонт.
И аз бях абонирана за Славейче и Пламъче. Не знам от къде имах и едни френски списания с комикси с Пиф и Еркюл. Много любими. Обичах да чета, да гледам телевизия. В неделя даваха Бързи, смели, сръчни и Златната монета. Много ги харесвах. С нетърпение чаках и Милион и едно желания. Винаги даваха Синьо лято, Арабела, Летящия Честмир, Призраци под виенското колело, Призраци в блока, Тримата мускетари. Ех, любимо мое детство. Колко по-малко неща имахме, а какъв цветен свят беше.
Не знам от къде имах и едни френски списания с комикси с Пиф и Еркюл.
Още си ги пазя, но снимката е от интернет, че моите сега не са при мен.
Бях си намерила на една пейка брой на Пиф,на френски.Пазех го като нещо много ценно.
Всяка седмица се редях на дълга опашка за Паралели
Всяка седмица се редях на дълга опашка за Паралели
Аз бях абонорана за детски комикс "Мики Маус", но това в началното училище през 90-те. Даже помня, че беше на издателство Егмонт. Много ми беше любимо, имаше комикси с Гуфи, Доналд Дък, Мики, Мини и т.н. и си спомням, че имаше конкурси за нещо-си и голямата награда беше посещение на Дисниленд в Париж. Много си мечтаех да спечеля и да ида, имаше и снимки да ни подкукоросват(така ли се пише тази дума?). Ама не спечелих....
Сестра ми пък беше абонирана за "Паралели", като очите си ги пазеше от мен, сакън да не й ги скъсам и лепеше плакати по стените, въпреки че нашите не даваха...
Помня някакви списания "Бурда" се подмятаха вкъщи, някакви кройки се спрягаха, имахме шевна машина, ама какво се шиеше на нея и дали изобщо се шиеше не помня. Но определено се ползваше за поправка на дрехи - скъсяване, подшиване на скъсано и т.н. понеже и по магазините нищо нямаше.... А сега няма такова нещо, всичко заминава в коша, дори здрави и нови дрехи...
Сестра ми пък беше абонирана за "Паралели", като очите си ги пазеше от мен, сакън да не й ги скъсам и лепеше плакати по стените, въпреки че нашите не даваха...
Помня някакви списания "Бурда" се подмятаха вкъщи, някакви кройки се спрягаха, имахме шевна машина, ама какво се шиеше на нея и дали изобщо се шиеше не помня. Но определено се ползваше за поправка на дрехи - скъсяване, подшиване на скъсано и т.н. понеже и по магазините нищо нямаше.... А сега няма такова нещо, всичко заминава в коша, дори здрави и нови дрехи...
Ох “Всяка неделя” я свързвам с къпане 😂 В нас сигурно е било студено и наще започваха едно палене на нафтови печки, лъчове и всичко което може да се включи, мъкнене на легени, кофи, лейки.. Майка ми ме изкъпваше на фона на Кворкян и ме инсталираше с една хавлийка с качулче точно на време за Пинко или патето яке. В най-лошия случай на щъркелите на “аз съм сънчо” 😂
Майка ми ни изкъпваше и ни прехвърляше на баща ни, който на фона на Кеворкян ни режеше ноктите. 
Липсва ми радио-театърът по "Христо Ботев". Но не и понеделнишкият театър по телевизията. Да се гледа театър по ТВ е някак си странно...
Нямам спомени в руските книжарници да се е продавало "Пиф". То и няма логика там да се продава!!!
Мой приятел чието семейство беше от "голямото добро утро",бяха абонирани за "Пиф". Към всеки брой имаше и подарък играчка. Невероятно интересни и непознати. Например,шпионски/детективски очила с вградени отстрани огледалца с които се вижда кой ходи зад теб.
Нямам спомени в руските книжарници да се е продавало "Пиф". То и няма логика там да се продава!!!
Мой приятел чието семейство беше от "голямото добро утро",бяха абонирани за "Пиф". Към всеки брой имаше и подарък играчка. Невероятно интересни и непознати. Например,шпионски/детективски очила с вградени отстрани огледалца с които се вижда кой ходи зад теб.