Снимки – спомени от близко и далечно минало

Нещо не те разбрах...каквото и да има там надали има нещо общо, можеш да си спестиш остроумията.

🙄Г-н Джамбазов разкрива някои от тайните как е работил „Кореком“, който в разцвета си е разполагал с 300 магазина и огромна складова база. Опитните мениджъри не са искали в никакъв случай да пропуснат да „поолекнат“ кесиите на 3-те милиона турски имигранти в Германия, които два пъти в годината преминават през България, за да се върнат по родните си места. Те са разполагали със списъци кога най-големите заводи работодатели излизат в едномесечен отпуск и се зареждали с най-търсените стоки. Оборотът бил невероятен.

„Представете си всеки да купи само по стек цигари – а те вземаха по 4-5, на какво се равнява това. Ставаше голям оборот и от това се печелеха парите, а не просто от продажбите в страната“, не крие изгодата от този хитър ход Джамбазов. По това време кутия цигари „Марлборо“ е струвала 95 цента, стереокасетофон „Панасоник“ – 85 долара, биберон „Чико“ – 30 цента, дъвките се харчели по 20 цента, а дънките – по 20 долара.

„Организацията беше направена крайно печаливша и имаше голям авторитет – продължава разказа си бившият генерален директор. – Тя не обслужваше елита, а искаше да бъде в помощ и на българите – по около 500 хил. годишно, които работеха в Либия, Ирак, СССР, пътуваха по работа. Ние събирахме парите на тези хора и им предлагахме реални възможности срещу труда им. Какво иначе щяха да правят с припечеленото – щяха да загубят от всяка обмяна навън. Купувахме цели блокове в кварталите Младост и Люлин и апартаментите се продаваха срещу валута. Същият беше механизмът и с колите. Харчеха се предимно лади с рублите, изкарани в Коми. Но внасяхме всякакви марки. Щом минеше Пловдивският панаир примерно, всичките 40-50 показани на него луксозни возила оставаха в България и се купуваха от хората с доларите.“


https://fro-spam156-/obshtestvo/minalo/spomen-korekom-korektsiia-komunizma.html

А защо ли някои със зор се добирахме до полски фиатчета втора употрЯба?

Защото не са работели в Либия, Ирак и пр. И ние бяхме от дълго чакащите, но роднини след работа в Либия, за 2 г. си купиха кола и апартамент. Всъщност точно фиатче, втора употреба , ни беше първата кола и си я купихме без чакане. Изтеглихме младоженски заем(имаше такова нещо, по-възрастните си спомнят) и вечерта мъжът ми дойде с фиатчето да ме вземе от работа. Като по пътя беше успял и да се блъсне в градския транспорт

Значи,(обичам тази паразитна думичка "значи"),през соца 500 хил. българи са работели в чужбина. Както днес... Ти да видиш!
Интересно ако тези 500 хил. не можеха да работят в чужбина,Тодор Живков къде и дали щеше да им намери работа?!

Защото имаше равни и по-равни. Като дете на по-неравните смятам изказването на Джамбазов за обидно. Звучи точно, нямаш долари, ще чакаш за жилище. Точно така и си беше.
Пък и не всеки можеше в чужбина да работи, някои умишлено не ги пускаха.

Тогава работеха по 2 години навън. И да искаха повече , не можеше. Всъщност повечето искаха, но с връзки можеше още година-две да изкараш. Сега  и да не емигрираме, караме по 10-20-30 г. Ние бяхме 25 г. навън. Всъщност сега този разпилян човешки ресурс е голяма загуба за държавата и печалба за гостоприемника.
  Тогава държавата получаваше  част от заплатата на гурбетчиите.

Работа имаше за целия китайски народ, както се казва. Наесен студенти, ученици и войници помагаха да се прибере реколтата, че иначе не смогваха. Но се произвеждаха плодове и зеленчуци, не се внасяха от Турция, Македония, а боб от Египет, като сега. Няма по-вкусен от бълг. домат, чак във Франция разбрах какво означава домат без вкус.

ananas,
 Някои получаваха и втори договор в чужбина, но след определен период работа в България.
За мен хората не са виновни, а системата. Държавата е искала да им прибере парите, затова им е давала някои облаги.
Държавата и определяше кой излиза и кой не.

Във филма от 80-те "Вилна зона" по сценарии на Георги Мишев,двама от героите спореха дали зелето е от ГДР,а картофите от Унгария или обратното. И през соца е имало внос на плодове и зеленчуци,но медиите криеха този факт.

На пазарите има българска стока. Ние ядем розови домати и градински червени. Маруля, краставици, картофи, чушки, плодове.
Доматите са по-скъпи и в сезон, но тези сортове не са подходящи за масово транспортиране.

  Нали това е най-доброто възможно - всички да са доволни. Държавата осигуряваше договори, хората успяваха за 2 г. да си поуредят живота. Когато ние излязохме 90-те беше по-различно, но темата не е за това.

Абе ти си гледай филмите, но на мен не ми разправяй какво са криели, че съм ходила да бера памук още във втори клас.
Относно сроковете на договорите, и друг път съм писала в темата - и учителите ни французи бяха за срок от две години, задължително семейни и съпругата също трябва да е учител. Едната двойка така обикаляха соц. лагера, преди това са били в Румъния.

В момента пак ли го дават? Обожавам го. Знам вече част от репликите на героите и пак го гледам, когато установя, че го излъчват. Не мога да му се наситя на този филм. Гледала съм го на всякаква възраст - от детска до зряла и установявам,
че всеки път гледам на него с все по-голяма дълбочина. И как иначе нали аз самата трупам житейски опит с времето?😀 Уникален филм.

Събота и неделя по БНТ4 от 11 часа. Всъщност, този канал и БНТ2 излъчват уикендите по цял ден български филми.