Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 288
Никога не бих оставила детето си в чужда държава, дори и хората да са добри! А не може ли приятелят Ви да Ви придружи в България и да се грижи тук за детето?

# 16
  • Мнения: 310
Въпроса е че детето ще изпусне доста голяма част от учебния материал, пък и никое училище няма да го пусне да отсъства за толкова дълго време. Аз на нейно място щях да си направя лечението през ваканцията, така примерно детето щеше да се върне с приятеля и за започването на учебната година и тя да се върне до 1-2 седмици.
А лично в нейната ситуация щях да си търся лекър в държавата, в която живея. В Англия има също добри спецялисти

# 17
  • София
  • Мнения: 2 858
Авторката сама си знае, но според мен не би напускала страната, ако можеше да се лекува там. Вече беше споменато от други писали в темата, че там се чака дълго за консултация със специалист. Имам познати, които са живели там и е трябвало да чакат 7 месеца, за да получат час за УНГ за детето си. После е трябвало да отидат в точно този ден и час, който са им казали. Никой не ги е питал могат ли тогава, или не могат. Това говори за затруднен достъп до специалисти.

# 18
  • Мнения: 310
Аз съм също в чужбина, при нас също се чака доста за специалист, но ако си с направление за спешен преглед те викат по бързо. Само пример- на сина ми му течеше кръв от носа, единия път почна докато бяхме на преглед при педи и той даде направление. Аз пък имам проблем с ушите. Питах дали може да ни дадът заедно термин понеже най близките УНГ са на 30км, казаха че той е по спешност, аз трябва да изчакам до следващия свободен час. Това беше през Април, на него му дадоха термин за след 3 дни, моя е чак за Ноември. Щом не може да отлага повече значи проблема е от дълго време и е имало кога да вземе час и да изчака. Повечето, които ходят да се лекуват в България съм стигнала до извода че го правят или от не знаене на езика или заради цената (особенно ако не са осигурени!)
Аз бих се притеснила да си оставя децата дори с баща им, пък камо ли с някой друг. Все пак смятам че за едно дете би било тежко да е толкова дълго без майка! Това е мое мнение и не искам да обидя някой с него! Тя си знае детето и сама ще стигне до правилното решение

# 19
  • Мнения: 7 954
Аз бих оставила детето с мъжа, с когото живея и с роднините му и не бих имала притеснения. 9 годишно е, ако е свикнало с хората, защо не? Законово ако трябва - декларация за бабата или друг човек и това е. Не вярвам да се сезират социални, щом детето е добре гледано. Трябва да каже който живее в Англия.

Оставяла съм двете си деца, когато са били на 6 и на 11 годишна възраст с мъжа ми, който не им е баща, и неговата майка за 1 месец. Е, в същата държава наистина. Притеснения не съм имала никакви. Аз лежах 1 месец в Майчин дом за задържане и раждане през това време, задължително беше.

# 20
  • Мнения: 299
Социалните се водят по това, кое е изгодно за детето.

Не се разбра защо не може да се лекувате в англия?

В Англия, списъкът за консултации и процедури е дълъг, а ако искаш да си го направиш на частно се плаща много. Безумно е да иска от мъжа до себе си да се премести за 40 дни в България с нея и детето, по същата причина, поради която и е трудно да вземе решението - ако 40 дни са много в училище, кой работодател пък би пуснал партньора й за такъв период.

Не е лесно решение, но ако наистина детето ти е послушно, разбира се и е спокойно със семейството на партньора ти и те се грижат добре за него не виждам причина да не го оставиш. В Англия не са чак като в скандинавските държави. Поне такива са ми спомените. И пак, какво знам аз...

# 21
  • Мнения: 153
Аз бих го взела с мен, стига разбира се да има кой да се грижи за него в България. 40 дни не са малък период и наистина ще изпусне доста материал в училище, но пък и не е толкова фатално. Може да си следи уроците през някое приятелче и после с малко усилия ще навакса. Поне за мен на авторката ще и е много по-спокойно, ако е до нея. 40 дни да обикаляш по болници и в същото време непрекъснато да се притесняваш дали няма да се върнеш в Англия и социалните да са ти взели детето ми звучи доста травмиращо.

# 22
  • Мнения: 114
Въпроса е,че съм с генерализирано тревожно разстройство,паническо разстройство,депресия и хипохондрия.Проблемите ми започнаха още януари месец.Чаках 3 месеца за кардиолог,още 2 за ендокринолог и куп кръвни изследвания докато разберат,че нищо ми няма.Но тъй като и преди съм пила антидепресанти се свързах по телефона с психолог и след дълъг разговор ми постави тези диагнози.Тук за психиатър ми искат по 150£ на час а за психолог вече чакам 3 месеца по здравната им каса.Междувременно ми дават антидепресанти,сменят ги на две седмици и това е джипито.Аз продължавам да не се чувствам добре.Не искам да изпадам в подробности,но не мога да позволя детето ми да ме гледа в това състояние.За някой може да не е нищо кой знае какво,но който не го е преживял не може да разбере.Така стигнахме до извода,че най-добре ще е да се прибера за да намеря правилното лечение.Детето ми е много послушно и кротко.Разбира ситуацията и сам казва,че е добре за всички нас да отида и да започна лечение-адекватно.Приятеля ми няма как да дойде с мен.Той работи и няма право на такъв дълъг отпуск.Майка му много обича сина ми.Тя няма внучета собствени и много е привързана към него.Това е общо взето

# 23
  • Варна
  • Мнения: 18 465
В такъв случай, тръгвай. Май нямаш кой знае какъв избор.

# 24
  • София
  • Мнения: 2 858
Няма какво да го мислиш. Тръгвай! Пожелавам ти успех с лечението!

# 25
  • Мнения: 6 147
Ети, щом това са ти диагнозите, няма никаква надежда да решиш проблемите си за 40 дни. Ще се лекуваш години и трябва непрекъснато да пътуваш между Бг и Англия.
Имай предвид, че и тук е много вероятно да се налага да сменяш лекари, докато нацелиш верния, на когото имаш доверие. Тук лекарите, които се занимават с такива проблеми, за съжаление не са добри. Ако лекуваш физиологични проблеми, ще намериш отлични специалисти, но за този род диагнози...Трудно е. Това го казвам от опит.

Все пак моят съвет е да дойдеш тук сама и да видиш какво ще стане, какво ще ти кажат.И да помислиш има ли вариант да се върнеш тук поне за година с детето си, за да се лекуваш? Положението ти е много сложно, дано намериш верния път.
ПП.В България психолог по здравна каса няма. Таксите са според града и реномето на психолога.

# 26
  • Мнения: 114
Ети, щом това са ти диагнозите, няма никаква надежда да решиш проблемите си за 40 дни. Ще се лекуваш години и трябва непрекъснато да пътуваш между Бг и Англия.
Имай предвид, че и тук е много вероятно да се налага да сменяш лекари, докато нацелиш верния, на когото имаш доверие. Тук лекарите, които се занимават с такива проблеми, за съжаление не са добри. Ако лекуваш физиологични проблеми, ще намериш отлични специалисти, но за този род диагнози...Трудно е. Това го казвам от опит.

Все пак моят съвет е да дойдеш тук сама и да видиш какво ще стане, какво ще ти кажат.И да помислиш има ли вариант да се върнеш тук поне за година с детето си, за да се лекуваш? Положението ти е много сложно, дано намериш верния път.
ПП.В България психолог по здравна каса няма. Таксите са според града и реномето на психолога.
Точно това мисля да направя.Ще видя как стоят нещата през това време и ако е нужно ще се върнем с детето е БГ за повече време
Благодаря на всички за куража !

# 27
  • на пъпа на Златията
  • Мнения: 748
Майка ми беше с такова заболяване. Изобщо не става за 40 дни да се излекуваш. 3 месеца лежа в болница по соца . Сега лежиш само за седмица. Като си спомня какво търпение беше от страна на баща ми  а и на всички нас да и помогнем.От всичко се страхуваше.
Ще приемаш лекарства които ще те успокояват и ще те извадят от съществуващата действителност. Няма да знаеш сама и дали си си взела лекарствата или не.

Трябва да имаш човек да се грижи и за теб , не само за детето.С тази диагноза  и ако нямаш брак с  приятеля ти  ми се струва че ще ти вземат  детето там .
Боже , на какъв стрес сте подложени.
Прибирай се с детето  и си намери жена тук , да се грижи за детето и теб . Намери си работа и тук. Да живееш тук с  1000 лева и там с 5000 , не е ли едно и също??
Смени начина си на живот. Това бягство за пари , плащане на сметки ,  изважда днешния човек от равновесие.
То тук в България животът е един бяс , а пък там хептем .Да живееш в една кутийка и всеки ден да се страхуваш за утрешния . Стига робувайте какво ще кажат хората.
 Това лечение струва много скъпо.Психиатри , лекарства, психолози . ...
Щом задаваш такива въпроси значи  не се чувстваш добре  в тоя начин на живот.
По принцип , това ти заболяване  е защото не се справяш със ситуацията според твоите представи.Какво значи обичат ти детето, чужди хора?Смени си представите за живот. Снижи изискванията към себе си . Може да се живее и по друг начин . 
Това заболяване е за цял живот , не е като отрежеш апендисит и да се оправиш. .Можеш да дойдеш тук , да ти назначат лекарствата  и за 2 седмици да се върнеш , там , ама не можеш да работиш  и то не само 40 дни.
Докторите казваха  по соца че лекарствата помагат за малко, после трябва сама да се справяш .
Майка ми сама си регулираше приема на лекарства . Пиеше ги когато се чувстваше недобре. Казваше че  че се чувства като парцал и по цял ден като ги приемаше  спеше. Е как ще се грижиш за детето си?   

# 28
  • Мнения: 153
Ако имаш родители или близка приятелка в България, ела си с детето. Имам близък с такива проблеми и за съжаление не се решават за 40 дни, а всяко притеснение се отразява лошо. И не се тревожи, че детето ще те вижда, когато си зле. Децата са адаптивни и не се травмират толкова лесно. Просто му обясни, че това е временно, както когато той е настинал и скоро ще се оправиш, и няма за какво да се тревожи. И че ако се случи да се държиш по-различно отколкото той е свикнал, това е както когато на него му е лошо и се сърди на всички без причина. Ако няма кой да го гледа, остави го в Англия, ела си и после ще решаваш какво да правиш нататък. Но ако нямаш близък тук ще трябва да се намери някакъв вариант и за теб да не си сама докато се лекуваш. Човек се отнася и забравя да си пие хапчетата, затова не може да е сам. А и да те приемат в болница, което не е много вероятно, макс седмица да те задържат.

# 29
  • Варна
  • Мнения: 18 465
А при подобно заболяване дали ще бъде резултатно лечението тук, ако авторката непрекъснато се притеснява за детето си, което е останало там?

Общи условия

Активация на акаунт